До края на ноември в голямата зала на Съюза на българските художници може да бъде разгледана изложбата „Галерии. Колекции. Творби“. Това е второто издание на проекта в развитие на фондация „Поддържане на изкуството в България“, който има за цел да представи фрагменти от колекциите на художествените музеи в страната ни. Както при първото издание, така и тази година куратор е изкуствоведката Анелия Николаева. Резултатът е неочаквана среща между колекциите на Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ − Варна, Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ – Шумен, Художествена галерия – Добрич и Художествена галерия „Петко Задгорски“ – Бургас.
Както и при първото издание, така и тази година, срещата, макар и неочаквана, остава до някъде просто механичен сбор от гледни точки към отделни музейни институции, което, въпреки и да е концепция на самата изложба, всъщност затруднява общото възприемане на експозицията. А сами по себе си отделните фрагменти от колекциите на тези културни институции са повече от впечатляващи и провокиращи размисъл върху различни музейни теми – от проблемите за консервацията и реставрацията на художественото наследство в страна ни, през голямата тема за опазването и социализацията, до разговора за това как днес, в ХХI век, разказваме изкуството.
По думите на кураторката Анелия Николаева проектът „Галерии. Колекции. Творби“ е замислен като представяне пред столичната публика на галериите от страната чрез акценти от техните колекции. И ако в своето първо издание той събра картини от Казанлък, Стара Загора, Сливен и Пловдив, днес в тази съвместна изложба се срещат галериите на Бургас, Шумен, Варна и Добрич. „Първоначалното намерение подборът да се осъществява главно чрез христоматийни образци от техните фондове претърпя естествено развитие. Тази година той е фокусиран повече към индивидуалния профил на съответната колекция с препратка към историята на нейното създаване и развитие“, уточнява Анелия Николаева. Галеристите от „Борис Георгиев“ – Варна представят група живописци, трайно свързани с града и категорично вписали имената си в историята на българското изкуство от втората половина на ХХ век: Георги Лечев, Милко Божков, Димитър Трайчев, Ванко Урумов, Володя Вълчев и други. Техните експериментални пластични търсения, генерирани в голямото и свободно по дух артистично общество на Варна, отразяват новия облик на цяло творческо поколение. Техният размах смело надхвърля локалните граници, за да се впише в глобалната история на изкуството ни от втората половина на 70-те и 80-те години. Всъщност този фрагмент от изложбата е и като че ли най-впечатляващ – оттласнал се клишетата и доближаващ публиката до действителния характер на творческите процеси, белязали развитието на художествената сцена през втората половина на миналия век.
Към художници, свързани с града, отправя поглед и селекцията на ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен. Уникалното, което определя колекцията ѝ, са автори, произхождащи от Шумен, но израснали до фигури с национално значение. Това са майсторите класици Никола Михайлов, Елена Карамихайлова, Александър Мутафов, Жеко Спиридонов, Марин Василев. Наред с тях, галерията съхранява творби на други шуменски художници, чието изкуство, посвоему интересно, остава непознато за широката аудитория. Имената на Роза Дайчева, Велислава Игнатова, Стефан Петров и други допълват богатия спектър на артистични профили в художествената сбирка и разширяват познанието за развитието на културния живот на града и региона. Регион, който през последните години беше обстойно проучен от Ружа Маринска и намери свое достойно обобщение в книгата й „Имена на българското изкуство от Шумен“.
Формирането на фондовете при много от галериите в страната е пряко свързано с постъпления след провеждащите се в съответния град общи художествени изложби , особено през 70-те и 80-те години на ХХ век. Такъв е случаят с галериите в Добрич и Бургас. Според Анелия Николаева вниманието при подбора на Бургаската галерия е естествено насочено към работи, свързаните с ОХИ „Бургас и морето“ – утвърден национален форум, чиято тематична програма предопределя сюжетните насоки. Неслучайно сред показаните автори – Димитър Киров, Светлин Русев, Александър Петров, Атанас Пацев, Ненко Токмакчиев и други, преобладава морската тема, разработена в широк жанров диапазон.
Друга ОХИ с наслов „Земята и хората“, провеждаща се Добрич, е причина според Анелия Николаева, за сформиране на солидно ядро творби в художествената сбирка на Добричката галерия, посветено на темата за труда и земята на плодородна Добруджа. Днес галерията участва именно с подобни работи, отличаващи по характерен начин профила на колекцията ѝ. Подчертавайки своеобразната ѝ уникалност в съдържателно-тематичен аспект, те също са знак за естеството на процесите в онези години, за водещите имена, очертали облика на българското изкуство от периода.
И действително така очертаната от кураторката Анелия Николаева логика на формиране на колекциите на художествените музеи в Бургас, Варна, Шумен и Добрич не само е адекватна, но и сама по себе си предзадава възможности за общ изложбен наратив и смислен съдържателен разговор за състоянието на мрежата от художествени музеи в страната ни. Разбира се, подобни инициативи изискват доста по-дългосрочно планиране и активна работа, която не може да бъде свършена от отделна личност. Навярно и затова – отложена. А на нейно място се явява един низ от образи, всеки сам по себе си носител на своя голям, вълнуващ и интересен разказ, който, поне за сега – остава неразказан. В този смисъл изложбата отразява твърде адекватно общия характер на художествените музеи у нас, а и не само на художественитe.
Пламен В. Петров
