Легендарният композитор Джон Уилямс споделя, че не обмисля да се пенсионира на 91 години.
Миналата година Уилямс предположи, че „Индиана Джоунс и циферблатът на съдбата“ на Стивън Спилбърг ще бъде последната му филмова музика. В скорошно интервю обаче Уилямс обясни, че би искал да остави вратата отворена за бъдещи проекти.
„Не ми пука много за големите изявления, които са твърди и завършени, и заобиколени от затворени врати. Ако съм направил такова, без да го поставя в контекст, тогава го оттеглям“, каза той пред The Times. „Ако се появи филм, от който имам голям интерес, с график, с който мога да се справя, тогава не бих искал да изключвам нищо“, добавя Уилямс.
„Всичко е възможно. Всичко е пред нас. Само нашите ограничения ни спират. Или, казано по-просто: обичам да съм с отворен ум.”
През последните 70 години Уилямс е композирал музика за над 75 филма, сред които „Междузвездни войни“, „Челюсти“, „Индиана Джоунс“, „Джурасик парк“, „Списъкът на Шиндлер“ и „Хари Потър“ са сред най-известните му заглавия.
След работата си по Индиана Джоунс миналата година, Уилямс беше номиниран за Оскар на церемонията по награждаването през 2024 г. Той има пет награди Оскар зад гърба си досега.
Уилямс изглежда няма планове да напуска сцената в скоро време, като са планирани концерти във Филаделфия и Ню Йорк заедно с американския челист Yo-Yo Ma.
Джон Уилямс е роден на 8 февруари 1932 в Ню Йорк. Баща му – Джон Уилямс-старши, е джаз барабанист, свири с квинтета на Реймънд Скот, с който записва музика за анимационните филми на „Уорнър Брос“. През 1948 семейството се премества в Лос Анджелис. Джон посещава Калифорнийския университет на Лос Анджелис (UCLA) и изучава частно композиция при Марио Кастелнуово-Тедеско – композитор и пианист от италиано-американски произход (роден е във Флоренция, през 1939 емигрира в Америка, а от 1946 преподава композиция в Консерваторията в Лос Анжелис, автор е на музиката за над 200 филма).
След служба във военновъздушните сили, Джон Уилямс се завръща в Ню Йорк и постъпва в престижната консерватория за изпълнителски изкуства „Джулиард скул“, където учи пиано при руската пианистка Росина Левин. Докато е в Ню Йорк, работи като джаз пианист в клубове и прави записи. Завръща се в Лос Анджелис, където започва бляскавата му кариера във филмовата индустрия. Продължава да пише музика за много телевизионни програми през 60-те години и печели четири награди „Еми“.
През януари 1980 Джон Уилямс става деветнайстия диригент на Бостънския поп оркестър („Boston Pops Orchestra“) от основаването му през 1885 като секция на Бостънския симфоничен оркестър, създаден четири години по-рано. Ръководи го 14 успешни сезона до декември 1993, а след пенсионирането си е негов почетен диригент. Изявява се като гост-диригент на редица големи оркестри, включително Лондонската филхармония, Оркестъра в Кливланд, Филаделфийската и Чикагската филхармония, Виенската филхармония, симфоничните оркестри в Питсбърг, Далас и Сан Франциско, с Филхармонията в Лос Анджелис осъществява записи за Холивуд. Джон Уилямс има почетни степени от двайсет американски университета – „Джулиард скул“, Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън и др.
Автор е на музиката за Олимпийските игри през 1984, 1988, 1996 и 2002, за различни телевизионни програми и концерти, както и много оркестрови и инструментални произведения, включително: две симфонии; концерти за виолончело (премиерно представен от Йо-Йо Ма и Бостънския симфоничен оркестър в Тангълуд през 1994), за флейта и за цигулка (записани от Лондонския симфоничен оркестър), за кларинет и за туба, за тромпет (премиерата му е с Оркестъра в Кливланд, солист Майкъл Сакс, през септември 1996), за фагот „Петте свещени дървета“ (премиерно представен от Нюйоркската филхармония и главния ѝ фаготист Джудит ЛеКлер през 1995, а под диригентството на Джон Уилямс с ЛеКлер и Лондонския симфоничен оркестър е издаден от „Сони класикъл“); творбата „Американско пътешествие“ за оркестър е написана в чест на новото хилядолетие и придружава ретроспективния филм „Незавършеното пътешествие“, режисиран от Стивън Спилбърг и мн.др.
