Срещата с красивото според Кант е преживяване на особен вид радост. Красивото според него кара човешките възприятия и способности да затанцуват в хармония. В ежедневието нашето съзнание е в постоянно напрежение – защото битката между желания, страсти, разум, мечти, потребности, амбиции и морал не стихва никога. Или почти никога, защото според Кант тази вътрешна война престава в един случай – при срещата с красивото. Единствено тогава нашите човешки способности застават в хармония и човек преживява истинска свобода – от желания, страсти, амбиции и разум.
Кант поставя няколко условия, за да наречем нещо „красиво“, но това не са естетически изисквания. Те са свързани с нашата способност да се освободим от тежестта на човешката природа и да възприемам красотата. Според тези условия изглежда, че красивото може да бъде само нещо, създадено от природата, а не от човек – защото изкуството във времето на Кант се е стремяло да имитира природата.
Изложбата BEAUTY на Иван Кюранов във Виваком Арт Хол поставя темата за красивото в ново измерение. Авторът избира парчета от миналото, фотографски ефекти от „старите ленти“, живописни и графични елементи от настоящето и сглобява всичко в неочаквана хармония.
Доскоро темата за красивото бе табу за съвременното изкуство: тя се смяташе за „асимилирана от блясъка и спектакъла, от корупцията на пазара“. Мас медии, развлечения, пиар конструкции се осланят на фразата „Красивото продава“, третирайки човешките възприятия като стока. Или с други думи, онова щастие, което нашите човешки способности преживяват при среща с красивото, се е превърнало в механизъм за бърза печалба. По тази причина съвременното изкуство до неотдавна се пазеше от красивото като от огън.
Изглежда Иван Кюранов не е съгласен с идеята, че човек трябва да се лишава от красивото и да го остави на пазара. В своите работи той използва именно онези елементи от масовата продукция, които ни третират като покупателни единици и ги преобръща в нещо ново – фотографии на филмови звезди, дефилиращи по бельо манекенки, стереокартички с намигащи хубавици от близкото минало… Той извлича красивото, премахва пошлото, запазва моменти от епохата – като някои (д)ефекти от старите телевизори или фотографии, смесва машинна и ръчна техника, прибавя цветове и ритъм, изважда лустро… Всеки от тези елементи натиска различно „копче“ в нашата психика, пренареждайки възприятията ни в нова хармония. Това е едно различно измерение на красивото. То е едновременно близко и далече от оригинала, едно дестилирано минало с парченца съвременна визия.
Произведенията от серията Pen-Up например показват популярните в близкото минало химикалки с движещи се картинки в тях. Плуващи корабчета, събличащи се жени са пренесени в измерение между графиката и фотографията, повторени в различен ритъм, така че човек спира да се концентрира върху голотата и възприема общата картина. Серията BEAUTY използва популярни фотографии на кинозвезди, но техните лица са стилизирани почти до нивото на комикса. Във фона около тях избухват цветове и абстрактни форми – подбирани и пренареждани, докато цялото изображение се превърне в нещо красиво и различно от обикновеното човешко лице.
В най-новите произведения той използва стари завеси с щампи, които прерисува, леко намествайки тук-там някой детайл, за да звучат заедно в нова хармония, но и да запазят своето усещане за оригинала.
Изправен пред „ниските“ жанрове като модни списания, телевизия, популярни предмети, съвременният артист има няколко възможности – да се оттегли в света на концептуалното или да се подиграе с пошлото – като създаде нещо иронично, но не по-малко пошло само по себе си. В последните години обаче тази иронична тенденция започна бавно да завива отново към красивото. Автори като Луис Лоуър или Шери Левин, последните творби на Герхард Рихтер се пренасочват в тази посока. Защото добрата критика не се състои в това само да посочваш грозното или баналното, а да го направиш отново красиво – за да може нашите възприятия да преживеят истинската свобода.
Нада Нешева
