Чудесен разпад: снимки в чест на ръждата и лющещата се боя в дъждовен Уелс.
„Олющена боя и ръжда“ е книга, която показва промените в обществото и старите начини на живот в Уелс, които макар и изоставени, пак успяват да запазят своята меланхолична красота.
Новата книга със снимки „Олющена боя и ръжда“ на Дейвид Уилсън, разкрива майсторството на предметите, които издържат на стихиите. В изображенията има прекрасна меланхолия. Рушаща се бензиностанция, изоставени коли, каравана, която някога е била използвана за безброй весели почивки, а сега е изоставена на върха на хълм.
Любовта на Дейвид Уилсън към фотографията започва а на 17 години, когато той си купува първия фотоапарат. „Прекарах много безгрижни дни, обикаляйки Пембрукшир с мотоциклет, 35-милиметровия си Canon и карта в ръка, като се учех да правя снимки, докато изследвах крайбрежието и природата. В работата си се стремя да уловя многото различни лица на страната: бруленото от ветрове крайбрежие в средата на зимата, изоставена фермерска вила, избледнялото величие на селски параклис или суровите
контури на планински проход. Историята на Уелс се разказва чрез неговия пейзаж и аз се стремя да уловя този разказ в работата си“
Колекцията от красиви снимки, направени от уелския пейзажен фотограф Дейвид Уилсън, събрани в книга, озаглавена „Олющена боя и ръжда“, е химн на разрухата и почит към силата на дъжда и влагата в страната му.
Уилсън живее в Пембрукшир, Югозападен Уелс и е известен с черно- белите си пейзажни снимки, но от две десетилетия прави и цветни снимки на предмети и сгради, които успяват да издържат на природните стихии. „По време на моите пътувания постоянно се сблъсквах с невероятните цветове и текстури на лющещата се боя и ръждата“, казва Уилсън. „Пътувах към някое място и изведнъж виждах ярка, лющеща се витрина на селски магазин, или изоставен гараж, или гробище за трактори и се спирах на място. Цветовете бяха невероятни и аз трябваше да ги уловя“, разказва фотографът.
В продължение на почти 20 години той трупа колекция от снимки на този прекрасен разпад. „Един ден осъзнах, че те са свързани в едно цяло. Заедно те разказват историята на селските райони на Уелс. Патината на износените от времето повърхности и ръждясалият метал за мен са като произведения на изкуството“, споделя той. Находките му не се срещат навсякъде. „Хората са склонни да подреждат и оправят нещата заради тази тяхна мания за чистота и ред“, забелязва авторът.
Дрю Причард, търговец на антики и водещ на телевизионното предаване „Ловци на трофеи“, казва, че в изоставянето и разпадането има уникална красота. А книгата на Дейвид Уилсън му припомняла за това, как е обикалял изоставените сгради в малкото селце на брега на Северен Уелс, където е израснал. „Изключителен е начинът, по който
Уилсън е поставил на преден план и в центъра на вниманието „ръждясалите и бавно избледняващите предмети, сякаш са портрети на хора. Изображенията на Уилсън служат като празничен некролог за нещата, които са твърде упорити, за да се разпаднат“, казва той.
