Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Красотата на разпада

Чудесен разпад: снимки в чест на ръждата и лющещата се боя в дъждовен Уелс.

Корица на книгата

„Олющена боя и ръжда“ е книга, която показва промените в обществото и старите начини на живот в Уелс, които макар и изоставени, пак успяват да запазят своята меланхолична красота.

Новата книга със снимки „Олющена боя и ръжда“ на Дейвид Уилсън, разкрива майсторството на предметите, които издържат на стихиите. В изображенията има прекрасна меланхолия. Рушаща се бензиностанция, изоставени коли, каравана, която някога е била използвана за безброй весели почивки, а сега е изоставена на върха на хълм.

Любовта на Дейвид Уилсън към фотографията започва а на 17 години, когато той си купува първия  фотоапарат. „Прекарах много безгрижни дни, обикаляйки Пембрукшир с мотоциклет, 35-милиметровия си Canon и карта в ръка, като се учех да правя снимки, докато изследвах крайбрежието и природата. В работата си се стремя да уловя многото различни лица на страната: бруленото от ветрове крайбрежие в средата на зимата, изоставена фермерска вила, избледнялото величие на селски параклис или суровите
контури на планински проход. Историята на Уелс се разказва чрез неговия пейзаж и аз се стремя да уловя този разказ в работата си“

Колекцията от красиви снимки, направени от уелския пейзажен фотограф Дейвид Уилсън, събрани в книга, озаглавена „Олющена боя и ръжда“, е химн на разрухата и почит към силата на дъжда и влагата в страната му.

Фотографът Дейвид Уилсън

Уилсън живее в Пембрукшир, Югозападен Уелс и е известен с черно- белите си пейзажни снимки, но от две десетилетия прави и цветни снимки на предмети и сгради, които успяват да издържат на природните стихии. „По време на моите пътувания постоянно се сблъсквах с невероятните цветове и текстури на лющещата се боя и ръждата“, казва Уилсън. „Пътувах към някое място и изведнъж виждах ярка, лющеща се витрина на селски магазин, или изоставен гараж, или гробище за трактори и се спирах на място. Цветовете бяха невероятни и аз трябваше да ги уловя“, разказва фотографът.

В продължение на почти 20 години той трупа колекция от снимки на този прекрасен разпад. „Един ден осъзнах, че те са свързани в едно цяло. Заедно те разказват историята на селските райони на Уелс. Патината на износените от времето повърхности и ръждясалият метал за мен са като произведения на изкуството“, споделя той. Находките му не се срещат навсякъде. „Хората са склонни да подреждат и оправят нещата заради тази тяхна мания за чистота и ред“, забелязва авторът.

Дрю Причард, търговец на антики и водещ на телевизионното предаване „Ловци на трофеи“, казва, че в изоставянето и разпадането има уникална красота. А книгата на Дейвид Уилсън  му припомняла за това, как е обикалял изоставените сгради в малкото селце на брега на Северен Уелс, където е израснал. „Изключителен е начинът, по който
Уилсън е поставил на преден план и в центъра на вниманието „ръждясалите и бавно избледняващите предмети, сякаш са портрети на хора. Изображенията на Уилсън служат като празничен некролог за нещата, които са твърде упорити, за да се разпаднат“, казва той.

 

Последни публикации

bgART
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.