Пловдив отново влезе в международните арт хроники – гастролът на световния саксофонист Ян Гарбарек е от големите новини на сезона. За концерта на 31 юли в Лятно кино „Орфей“ вероятно ще се съберат не само познавачи от България, но и от Балканите. Легендарният музикант е най-знатният гост на Пловдив джаз фест. Идва със своята забележителна група, която създава през 1979 г., а днес в нея участват индийският перкусионист Трилок Гурту, германският пианист Райнер Брюнингхаус, бразилският басист Юри Даниел. Гарбарек е от творците, които десетилетия наред създават тенденции и традиции, той е от всепризнатите законодатели в стила на европейския джаз. Безброй артисти по света са повлияни от музиката му, често описвана като лирична, вокална, ефирна, медитативна и, разбира се, скандинавска.
Той обаче продължава да търси нови пътища в изкуството. „В саунда му се чуват мелодии от норвежкия и световния фолклор, долавя се шумоленето на най-близкия фиорд“, коментират критици. „Опитвам се да свиря само това, което аз самият бих искал да чуя“, казва той. И добавя: „Не слушам свои записи. Не ми е нужно отново да се връщам в студиото и да си спомням какво е било времето зад прозорците и всички останали подробности.“ Богатият му опит обхваща широк спектър – от джаз до уърлд и класика. „Човешкият глас е моят идеал“, споделя Ян Гарбарек. Малко вероятно е друг саксофонист да се доближи толкова до осъществяването на този идеал, категорични са почитателите му. Уникалността му е закодирана в контраста между песенните и поетичните елементи, простотата и динамиката на импровизациите. Издава 30 албума, записани с международни звезди – Кийт Джарет, Ралф Таунър, Терие Рипдал, Бобо Стенсон, Чарли Хейдън, Бил Фрисел, Ману Каче, Мерилин Мазур и много други.
Историята на Ян Гарбарек започва на 4 март 1947 г. в Норвегия. Родителите му са полски военнопленник, чиято родина ще посети чак на 14, и дъщеря на местен фермер. Вълнува се най-вече от футбол – и до днес не пропуска мач от големите първенства, докато случайно не чува за първи път по радиото прославения американски саксофонист Джон Колтрейн. Толкова е привлечен от изпълнението му, че още преди да му купят саксофон, изучава всички движения на пръстите. „Когато най-после хванах инструмента в ръцете си, бях добре подготвен за него. Желанието ми да свиря не познаваше граници.“, признавал е корифеят пред медии. Следвайки идола си, започва да се интересува от музиката на Изтока. В началото на 60-те в Норвегия гостуват най-авангардните интерпретатори на джаза, от които Ян Гарбарек не спира да се учи. Особено вдъхновен е от тромпетиста Дон Чери, който импровизира върху фолклор от всички континенти. Най-значително влияние върху израстването на Ян Гарбарек обаче оказва пианистът, композитор и теоретик Джордж Ръсел. Ян е едва на 18, когато американецът го кани да записва с него. Сътрудничеството им продължава дълго. Сценичната кариера на Гарбарек започва в началото на 70-те години. Свири с Кийт Джарет, Мирослав Витоус, Еберхард Вебер…
Още един професионалист от първа класа променя битието му – германският продуцент Манфред Айхер, който търси млади таланти за новия си лейбъл. Гарбарек го грабва с оригиналното си мислене и свежия звук. През следващите години саксофонистът се посвещава на фолклора в Норвегия, в който открива мотиви дори от Индия, спечелвайки възторга на знаменития цигулар Лакшминараян Шанкар, с когото по-късно ще излиза на една сцена. Славянската народна музика също е изключително любопитна за Гарбарек. Етническите културни пластове отчетливо присъстват в изпълненията му. Неслучайно работи с колеги от Грузия, Естония, Гърция, Индия. „Музиката тръгва от фолклора на всяка страна. Няма значение кой къде е роден, а дали разбира човешката природа на този, с когото свири и общува.“, категоричен е той. Шегува се, че вече няма спасение от саксофона: „Можеш да заминеш на турне и да избягаш от семейството си, но няма как да тръгнеш без него, той е навсякъде с теб.“ Единствената му дъщеря е известната рок певица Аня Гарбарек, която най-често живее в Лондон.
Албена АТАНАСОВА