Нада Нешева
Преди малко повече месец, на вълна Фреди Меркюри (както обикновено в края на годината) и изведнъж, ей така от нищото, Фейсбук ме залива с „Щурчето на България“ и нейното лигаво разчекнато ЧЕЕЕА („макар да казват всички ЧЕААА). Имала концерт „гранд дамата на естрадата“, както я наричат родните медии. И оттогава си мисля, какво ли е, да се родиш в култура, в която гласът (щурчето) на страната е Фреди, да си отраснал с него, да ти набиват по радиото всеки ден Бохемска Рапсодия, вместо Ветровееее и пак това разчекнато ЕА.
Преди няколко дни започна същата схема – другата „гранд дама“, на родния галеризъм, Мара Василева, „изкуствовед“, който бърка Сирак Скитник с корица на Кама Сутра, човек, който идея няма какво е модернизъм, сега път тя ми залива фийда с интервюта и оценки по народопсихология или съвременно бг изкуство. Менторства от страниците на Капитал, каква провинциална култура сме: жената, която превърна в битак изложбата на Папазов. Обяснява как подценяваме експертни оценки: тя, която бърка Сирак Скитник с корица на Кама Сутра. Не сме разбирали съвременното изкуство – според нея, която обяви Светлин Русев за първи постмодернист. Да провинциална култура сме, точно такава каквато тя и приятелката й Ярослава Бубнова я направиха. Тъкмо това сме, жалка провинциална култура благодарение на двете „гранд дами“ на родния галеризъм и благодарение на абсолютно недоносената ни културна журналистика. Точно в този момент, когато може би някои от най-ценните картини, създадени по тези земи, тези на Иван Вукадинов, вероятно напускат завинаги страната ни, нито един журналист не се заинтересува какво става с наследството на този художник. Иван Вукадинов, който съществуваше тук ВЪПРЕКИ Мара Василева и Яра Бубнова, въпреки Светлин Русев и Лили Иванова. Говорим за картини като „Нощ“, за която френският изкуствовед Андрей Наков някога каза, че трябва да стои „сама на стена в голям световен музей“. Никой не попита, къде отиват тези творби и можем ли да ги запазим… Журналистиката ни отново се упражнява на тема, какви мизерници сме. Ами тъкмо благодарение на самите медии и техните подобни упражнения сме такива. Някога изпуснахме картините на Папазов, върнахме от границата наследството на Николай Дюлгеров, сега работите на Вукадинов се изнизват под носа ни, ама ние ревем за фалшивата галерия.
Това драги зрители означава да живееш в култура, в която имаш Лили Иванова вместо Фреди Меркюри, имаш Светлин Русев и Яра Бубнова вместо Кенет Кларк или Ник Серота /като директори на националните галерии/. И нашите арт журналисти, да им спестя имената, вместо Клер Бишоп … Защото културата не е точно изкуството, от което ние все пак имаме, макар и скрито дълбоко и непоставено като хората в галериите ни. Културата в голяма степен зависи от изкуството, което медиите или галериите ще изберат да ти поднесат или набиват – Лили Иванова или Фреди, това зависи от медиите. Вукадинов и Майстора или ментета и Светлин Русев – това пък зависи от галериите.
