Лилия Абаджиева, която винаги се стреми да превърне театъра в мост между човека и вечните теми във великите класики, отново се е изкушила от глобално произведение, чрез което не само да открие смисъла и морала в сценичното пространство, но и да го насити с игра. Сега тя вероятно ще влезе в хрониките, започващи с фразата „За първи път“ заради своята драматизация на „Божествена комедия“, концептуално решена в контекста на глобалните философски въпроси и силното емоционално въздействие. Поне официално до днес не е регистрирана друга подобна арт авантюра по Данте Алигиери, но не само заради това спектакълът е между малобройните автентични провокации на сезона. Той определено е най-категоричният микс между драматургия и вакханалия в 3D мапинг. Иван Абаджиев, който „отговаря“ за камерата, видеата и монтажа, успява да трансформира с изкуствен и естествен интелект всяка вертикална, хоризонтална или стъпаловидна повърхност и форма в картина и клип. Той максимално използва високите технологии, които на моменти надмогват случващото се пред зрителите. Библейски персонажи и митични чудовища са в реални или гротескови обеми, препратките са към платна на художници, създавали сюжети по Данте. В атмосферата и метафизичните визии има много и от стила на Гюстав Доре, гениалният французин, сътворил познатите на света изключителни илюстрации към „Ад“ – първата част на „Божествена комедия“. Неговите рисунки са по-популярни дори от платната на Леонардо и Ботичели по Данте. Неслучайно жанрът на ужасите, какъвто го познаваме днес, има два основни източника – наратива на Едгар Алън По и гравюрите на Гюстав Доре.
Смелостта на екипа, събрал се под „шапката“ на Шуменския театър, е огромна – четири поколения актьори геройски се борят с откъсите от алегорично-поучителна поема, създадена между 1304 и 1321 година от бащата на модерната италианска литература. Естествено, че едно от най-великите произведения в историята на средновековната цивилизация – и най-ярко свидетелство за нея, няма как цялостно да бъде трансформирано в единствено представление, в което да прозвучат всички стихове, на които Данте посвещава близо две десетилетия от живота си. Лилия Абаджиева пък замисля мащабния проект преди шест години. Сега, между 30-те артисти под прожекторите, са и студентите от класа й в колежа „Любен Гройс“, които неспирно извиват полуголи тела в различните измерения на преизподнята. Въпреки че все още са твърде неопитни, те дръзко се нагърбват с някои от най-дълбоките послания.
Водещият дует е изненадващ. Калин Врачански е Данте, а излезлият от традиционното си амплоа Тончо Токмакчиев е латинският поет Вергилий, автор на „Енеида“, пророк, предсказал появата на Христос. Рефлексът на Тончо Токмакчиев да бъде сатирично-абсурден и саркастично-пародиен понякога се разминава с патетиката на Врачански, но двамата заедно успяват да преведат зрителите през деветте кръга на ада, да минат през чистилището и да стигнат до рая. Поетът и мъдрецът се лутат из тъмните гори, сблъсквайки се с вечните пороци на хомо сапиенса, с трите звяра Сребролюбие, Гордост и Похот, с триглавото куче Цербер, с летяща змия с човешка глава, както и със самия дявол, поглъща цели телата на хората. Някои от осъдените на вечни мъки грешници са потопени до половината в гореща лава… Очаквано се появява и идеалната жена Беатриче, за да напомни, че любовта е връзката между човешкото и божественото. Тя отвежда Данте при блажените.
Във всяка от метафизичните територии в постановката става ясно, че човекът е слаб, но въпреки надписа „Надежда тука всяка оставете“, покаялите се на земята, биха могли да изкачат седемте тераси на чистилището – това Дантево изобретение, за да изскочат под слънцето на рая. Няма сюжет, няма действие – Лилия Абаджиева се осланя на вечния си прийом да възбуди актьорите в ирационално изживяване, в което да кръстосват енергиите си. Всеки от тях бърка в душата си, докато стигне до страстите, предизвикващи катарзиса.
„Божествена комедия“ отвежда към интелектуалното наследство на Данте, в което човекът се изправя пред собствената си съдба, моралните си избори и възможността за духовно извисяване, казва Лилия Абаджиева. Едва ли някой се съмнява, че тя и актьорите й са търсили и съвременните конотации – в ада има цял кръг за хора, които се занимават с корупция: търгуват с власт и с влияние, мамят, манипулират, изнудват. Въпреки умопомрачителните алегории на християнския задгробен живот, спектакълът дълбае в размисли за свободната воля, за човешката отговорност, за мястото на знанието и истината в името на вътрешното просветление и надмогването на социалния хаос. „Човек е несъвършен, както в първия си ден.“, цитира Гьоте Лилия Абаджиева. Това е и кодът към едно от качествата на нейната режисура – тя театрализира текста на Данте в цялата му съвременност, базирайки се на теологията, лириката, психологията. Ценно е, че почти през цялото време на представлението върви и адекватна партитура от знакови класики, въпреки че по нашите театри, както и в киното ни, качественият звук е невралгично дефицитен. Сценография и костюмите са на Васил Абаджиев. Следващите софийски представления отново са в Театро отсам канала.
Първият филм по поемата е ням – от 1911 година
В него се появява и пророкът Мохамед
Данте влиза в киното с италиански ням филм от 1911 година „Ад“, базиран на първата част от „Божествена комедия“. Смятаната за първа пълнометражна продукция на Ботуша, е режисирана от Франческо Бертолини, Адолфо Падован и Джузепе де Лигуоро. Снимките отнемат над три години, като изобразяването на Ада следва гравюрите на Гюстав Доре. Противоречиво е изобразен пророка Мохамед, който, както и в книгата, е застопорен в преизподнята, където гърдите му се разкъсват и от тях хвърчат вътрешности. Английската писателка Нанси Митфорд, която гледа „Ад“ през 1922 година, разказва, че прожекцията е продължила няколко часа, през които е била шокирана от наказанията и мъченията на грешниците.
Албена АТАНАСОВА