Несебър е вписан и обявен в листите на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство на 6 декември 1983 г., но в годините преди това под водата и на сушата са били открити за света уникални структури и артефакти. Всичко това става и благодарение на Люба Огненова – първата жена подводен археолог у нас и една от пионерите в световната подводна археология. Тя е дългогодишен изследовател и ръководител на екипа, който през 1960 г. започва подводните проучвания в забележителния морски град. Пионерските й проучвания разкриват редица потънали структури и значително допринасят към познанията ни за античния Несебър (Месамбрия), който тя изследва от 1957 г.
Да поставиш началото на подводната археология тогава е сериозно предизвикателство. През втората половина на 50-те години, когато апаратите за подводно плуване са въведени в Европа и в тогавашния СССР, в България има ентусиасти, които веднага започват да използват тази техника, за да навлязат в света на мълчанието, както сполучливо казва Кусто. Първият научен ръководител на подводните разкопки в Несебър е Велизар Велков, а те са поверени на Люба Огненова.
Българските пионери, подводни археолози, трупат опит при подводните проучвания в района на Картаген, след което се заемат с тези на Несебър.
Люба Огненова провежда 15 експедиции под вода от 1960 г. до 1983 г. Тя и нейният екип последователно и системно документират фортификационни съоръжения. Освен, че е първата жена у нас археолог леководолаз, тя е изследователка на античната бронзова пластика, ювелирството и защитното въоръжение в древна Тракия. Рисунките в Казанлъшката гробница, традициите в „тракийското изкуство“ и неговите взаимовръзки с гръцкия свят често са обект на изследванията й.
Родена в семейство на интелектуалци в Охрид на 17 юни 1922 г., Люба завършва френско основно училище в Битоля и класическа гимназия в Тирана, а после класическа филология с профил археология в Софийския университет. Включва се в разкопките на древната тракийска столица Севтополис, което я насочва към тракийската археология. Работи като уредник в Шумен, в Националния археологически институт с музей в София, преподава в СУ. През 1959-1960 г. е поканена на специализация във Френската школа в Атина – прецедент за български учен в „онези години“. Причина за това е сензационното й разчитане на т.нар. „илирийски надпис“ на пръстен от Коман, Северна Албания, което представя на международен форум в Чехословакия. Дотогава се смята, че надписът е единственият паметник на илирийски език. Огненова предлага нов прочит – тя разчита надписа от Коман на обратно, като пръстен-печат. Доказва, че той съдържа сакрална формула на гръцки език, и то християнска. Също така тя посочва пренебрегнатия археологически контекст на находката от Коман – гроб, който датира към VIII в.
Люба става член на Школата, член-кореспондент на Археологическия институт във ФРГ и на международната асоциация по епиграфика.
Люба Огненова става леководолаз след десетгодишна практика като археолог. Към подводната археология я насочва необходимостта от решаването на проблемите на Несебър. „През 1958 г. като участник в Осмия конгрес по антична археология в Рим имах щастието да се запозная с основоположниците на подводната археология – Блавацки и Беноа. Ентусиазмът на тези учени увеличи интереса ми към подводната археология“, споделя тя. И разказва, че първите подводни проучвания по инициатива на Венедиков и под ръководството на Велизар Велков продължават издирването на късноантичната стена в северозападната част на полуострова. Насърчителните резултати от първата кампания и перспективите за провеждането на подводни проучвания в Несебър, които да допълват данните, получени чрез разкопките на сушата по темата на Археологическия институт с музей при БАН „Културата на гръцките колонии по Българското Черноморие и нейното влияние върху траките“, засилват желанието й да се заеме сериозно с подводна археология.
„Записах се в курс за леководолази към ДОСО в София. Практическите занимания бяха организирани в плувния басейн на Втора мъжка гимназия под ръководството на инструктора по леководолазен спорт Янко Янков. През пролетта на 1961 г. в залива на Равда за първи път достигнах на 14 м дълбочина по време на изпита. Инструкторът ни беше находчив педагог. Когато ме достраша да се гмурна във водата, той ми показа фрагменти от керамика на дъното. И аз забравих страха, в момента забравих как трябва да се диша, как трябва да се движа – спуснах се към керамиката“, разказва тя.
След успешно издържания изпит Люба Огненова продължава подводните изследвания край северното крайбрежие на Несебърския полуостров и до 1972 г. прави шест проучвания. В тях взима участие сформираната през 1960 г. група за подводни проучвания при БАН с ръководител чл. кор. Тончо Радев, ръководител на Централната научноизследователска лаборатория при БАН, а по-късно проф. Ив. Костов.
Първите експедиции са съпътствани с много трудности. „Не разполагахме с необходимата апаратура за подводна работа. Налагаше се да използваме подръчни средства като ножове, тесли и лопати. Единствено фотодокументацията, осигурена от д-р Б. Жабленски, беше сравнително добре оборудвана. В началото нямахме нужната подготовка, първите ни проучвания бяха на доброволни начала, дело на ентусиасти, хора с различни професии – лекари, художници, физици… Ентусиазмът им често помагаше в снабдяването с оборудване за нашите изследвания. Много от тях сами се сдобиха с водолазни костюми и апарати“, пише Огненова.
Отначало сред местните жители няма особен интерес към гмурканията на изследователите. В средите на сериозната археология пък съществува мнение, че това е някакво несериозно начинание. „Някои наши колеги смятаха, че отиваме просто на морето на почивка, но когато дойдоха първите успехи, това мнение бързо изчезна. В залива на Равда на около 380 м от бреговата линия на дълбочина 8-10 м открихме находище на хиоски амфори, за които ни сигнализираха нашите домакини, леководолозите от Висшия институт по физкултура. Разположението им на морското дъно ни подсказа, че се касае за товар на кораб, потънал в района на античната Месамбрия в средата на V в. пр. Хр. В Северния залив на Несебър установихме, че късноантичната стена е продължавала в северна посока до подаващите се над водата камъни и че тази стена е била съборена в ІХ в., както това бе засвидетелствано от отломъци от стената в смесена зидария, срутени върху керамика, характерна за тази епоха. Тази констатация доведе до извода, че късноантичната стена е била разрушена по време на превземането на града от хан Крум.“
Люба Огненова си отива на 90 години през 2012 г., а учениците й я помнят като ерудирана, непринудена и с нестандартно мислене.
