Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Любовен триъгълник взривява Народния театър 

 

В Народния театър започнаха репетициите на спектакъл, който може да се превърне в най-зрелищното събитие на десетилетието – в началото на 2025 г. ще гледаме „Хеда Габлер“ на голямата сцена, а камери и ПТС-и ще излъчват кадри от паралелни събития из града, вплетени в сюжета на пиесата. Проектът на Тимофей Кулябин е грандиозен. За да се осъществи успешно, ще е необходима сериозна и скъпа техника, която пък трябва да бъде в ръцете на много адекватни хора, които разбират не само от технологии, но поне малко и от изкуство. Няма съмнение, че и бюджетът ще е внушителен, още повече че Кулябин работи със своя екип от няколко души.  

В Народния театър вече има представление, в което зрителите обикалят различни пространства, следвайки артистите в развитието на екшъна – „Петрови в грипа и около него“ на Алексей Салников в променада версията на Боян Крачолов. „Хеда Габлер“ по-скоро ще се доближи до киното, което се произвежда в момента с привкус на документалност. Около концепцията Кулябин ще насложи диалозите, персонажите и интригите между тях, като отново ще тества идеята за наблюдението, която е сред водещите в много от постановките му.

„Хеда Габлер“ е от най-загадъчните творби на великия норвежец Хенрих Ибсен. Хеда, която е готова на всичко, за да надмогне екзистенциалната скука в екзалтирания порив към свобода, е може би най-впечатляващата сред героините му. Тя е любимката на Ибсен. Подзаглавието, поставено от бащата на модерната драма, е „Портрет на драматурга като млада жена“. Неслучайно той залага интелектуалното, философското и психоаналитичното като мярка за автентичност в драматургията в края XIX век и след него. Ибсен дебатира смисъла и безсмислието, времето и безвремието, еманципацията и мачизма, детерминира духовния аристократизъм. Хеда Габлер е чаровна, безпощадна, прелъстителна. Но и върла феминистка. Женски Хамлет, както я наричат някои критици, или демон, тя няма път към любовта. 

Всичко започва, когато Хеда и Тесман се завръщат от медения си месец. Дамата вече е отегчена от мъжа си – бракът й е по сметка, страст няма. Опитва се да доминира сред хората около себе си и в обществото, но усеща как нещата от живота й се изплъзват. Една от емблематичните реплики на Хеда е: „Нямам талант за живот”.

В четири от шестте основни роли ще гледаме актьорите на Тимофей Кулябин от неговата „Нора“, за която качва 80 зрители на голямата сцена в Народния театър, които следят случващото се през стъклени стени и чрез гигантски есемеси. Те са Радина Кърджилова като Хеда, Дарин Ангелов като Тесман, Ана Пападопулу като Теа, Иван Юруков като Давид Левбърг. 

Бойка Велкова е лелята на младоженеца – Юлия Тесман. В костюма на съдия Филип Брак влиза Деян Донков. Изненада няма – разпределението на Кулябин е от декември на 2023 година. В онзи момент, точно преди 12 месеца, Радина Кърджилова и Деян Донков все още са семейство. Дали вече е имало знаци или хипотези, че не след дълго ще се разделят, може само да са гадае. Сега бившите партньори репетират заедно и това, разбира се, е напълно естествено. За огромно съжаление на публиката, те се отказаха да бъдат дует в „Любовникът“ на Народния театър и в „Нирвана“ на Театър 199 – два истински хита в сравнително постния арт афиш на столицата. 

По Ибсен Хеда Габлер се стреми да върти на пръста си всички мъже във фабулата – дали между Радина Кърджилова и Деян Донков ще има по-емоционални диалози и жестове, предстои да разберем. В „Хеда Габлер“ ще се включи и Пламен Димов, третият участник в реалната любовна сага, трепетно наблюдавана, тълкувана и интерпретирана и от таблоидите, а и от сериозните медии. Новият мъж до Радина Кърджилова ще се появи в кадрите от апартамента на Филип Брак, където се случва мъжкарско парти. Той е и сред гостите на откриваща се изложба, където камерите ще снимат дузина от артистите на Народния театър, които са извън централните персонажи – от Параскева Джукелова и Биляна Петринска, през Велислав Павлов и Кире Гьоревски до Евгени Будинов и Явор Вълканов. Във фокуса на другите локации са женско соаре и църковна служба, а сред артистите би трябвало да бъдат Карла Рахал, Димитър Николов, Стефан Къшев, Витория Колева, Вяра Табакова.

Тимофей Кулябин, наричан в близкото минало „вундеркинд на съвременния руски театър“ – става артистичен директор на „Червеният факел“ в Новосибирск. Когато е на 30, е настроен радикално към класиката. И тази радикалност е негова запазена марка – и в Русия, и в Европа, където работи отдавна. Има я в „Дама пика“, „Онегин“, „Коварство и любов“, „Деца на слънцето“, „Дивата патица“… Неговият „Танхойзер“ по Вагнер провокира политически скандал, предизвикан от църквата. В „Три сестри“ езикът на общуване е жестомимичният, като актьорите го изучават две години. Експериментът обаче остава в летописа на театър „Червеният факел“, който затръшна вратата пред Кулябин малко след февруари на 2022 г., когато руската армия започна похода си срещу Украйна. „В сравнение с катастрофата в Украйна не си струва да се съжалява за нищо“, коментира той факта, че всичките му хитове са свалени от афишите в Русия. Неслучайно и в по-отдавнашните си спектакли, като операта „Риголето“, и в по-скорошните, като „Макбет“ и „Страх и мизерия в Третия райх“ на Брехт, режисьорът дискутира тиранията и абсолютното зло.

Албена Атанасова

Последни публикации