Приятелството между Едит Пиаф и Марлене Дитрих е една от онези истории, които събират в себе си романтика, трагедия, талант и особена привързаност. Не е съвсем ясно докъде е била платонично, докъде – интимна и много от това, което се говори, е легенда, но е вярно, че между двете звезди има необикновена връзка. Тя е примесена с митове и съмнения, и точно затова е толкова интересна.
Едит Пиаф, малкото врабче от Париж, се ражда през 1915 година, а детството й е кошмарно – майка й я изоставя, а баща й е артист, който често пътува, така че от малка тя се озовава на улицата. Талантът й обаче няма как да не бъде забелязан и кариерата й започва бързо да набира скорост през 30-те години на миналия век. С характерния си дрезгав, но едновременно крехък и проникновен глас, тя се превръща в символ на френската песен.
Марлене Дитрих се появява на този свят през 1901 година в семейството на пруски офицер, израства в Германия в академична среда. Известна със своята театрална, филмова и музикална кариера, със строг стил, с контролирано присъствие на сцената и в живота. Характерите им са напълно различни. Едит е спонтанна, емоционална, носи в себе си едновременно негодувание и страст, докато Марлене е хладна, добре владееща се, дисциплинирана. Но може би именно тези различия толкова силно ги привличат една към друга.
Според различни източници първата среща между двете звезди е в Ню Йорк, когато Пиаф се опитва да пробие в чужбина и да достигне до американската публика. Плановете й обаче не вървят гладко. Не е радушно приета от публиката отвъд океана и след поредното разочарование в американски клуб, търси утеха в дамската тоалетна. Там я открива Марлене Дитрих, утешава я, а тази среща променя живота и на двете –повратен момент, когато всяка открива своята сродна душа у другата.
Дитрих става шаферка на Пиаф по време на венчавката й с Жак Пий през 1952 година. Подарява й специално колие с кръст, украсено със смарагди. Бракът продължава четири години и през цялото време Марлене не спира да се среща с нея, придружава я по време на пътуванията й, успокоява я в мигове на самота.
„Можете ли да ми подадете тоалетната хартия, моля?“, казва Марлене Дитрих на Едит Пиаф в пиесата „Ангелът и врабчето“, която е драматизиран разказ на приятелството между двете звезди. В постановката почти през цялото време звучи музика, изпълнена е с хумористични, трагични и трогателни моменти. Музикалната пиеса включва 20 песни, включително най-любимите на Едит Пиаф – „Padam, Padam“, „La vie en Rose“, „Milord“ и „Non, Je ne regrette rien“. Героинята Марлене Дитрих, освен че играе Ледената принцеса и изрича с голям ефект многобройните си реплики, изпълнява и някои от най-известните си песни, включително доста изненадващо „Where have all the flowers gone“. Историята проследява житейските съдби на тези две невероятни жени, които в пиесата стават любовници.
В реалния живот двете демонстрират поведение, навици, вкусове — артистични и публични жестове, които показват, че връзката им не е само “официална” приятелска, а има по-дълбоки пластове. Дитрих като начинаеща актриса поддържа тайна връзка с друга филмова икона – Грета Гарбо и споменава Пиаф като част от „sewing circle” — термин, използван за обозначаване на кръг от жени в Холивуд, които са били бисексуални или лесбийки в една по-прикрита среда. Тези твърдения все пак не са потвърдени категорично от документални източници — по-скоро са части от биографични текстове, театрални интерпретации и слухове.
Пиаф, носителката на болката и страстта, среща Дитрих — кинозвезда, интернационална икона с елегантност, стил и специфична сценична дистанция. Този сблъсък и същевременно хармония й помогна да осмисли собствената си стойност не само като певица, но и личност. Връзката й с Дитрих я променя – тя става по-уверена на международната сцена, на публични събития, които изискват не само талант, но и умението да отговаря на високите обществени очаквания. Дитрих, вече международно призната, се оказва мост за Пиаф към по-широка публичност.
Но приятелството им не минава без напрежение, нещо нормално, когато две силни личности се срещнат. Двете имат различни подходи към публичността и личния живот. Французойката е по-открита, емоционална, със страсти, които се преплитат с живота. Дитрих владее самоконтрола до съвършенство, пази дистанция с маска на лицето. Когато вижда, че Пиаф е безвъзвратно затънала в алкохола и морфинова зависимост, тя решава да се дистанцира. „Това е повече, отколкото мога да понеса. Въпреки усилията да помогна на Едит, аз се сблъсквам с непробиваема стена“, пише Марлене в книгата си.
Едит Пиаф умира през 1963-а, само на 47 години. Дитрих отива на погребението й в гробището Пер Лашез, а най-разтърсващият момент за нея е, когато вижда, че Едит е с медальона, който й подарява през 1948 г., когато двете празнуват Коледа в Рим.
След нейната смърт, Марлене Дитрих живее почти още три десетилетия, пазейки спомена за врабчето, което е обичала от цялото си сърце. В биографичните си архиви тя пази кореспонденция, снимки, спомени, които свидетелстват, че дружбата им е била значима, продължителна и е оставила отпечатък в живота и на двете звезди. Пиаф и Дитрих, които изживяват американската мечта, не крият предпочитанията си към любовта без предразсъдъци. Твърди се дори, че най-емблематичната песен на Пиаф – „La vie en rose“ (Живот в розово) е посветена на Марлене Дитрих.