„Днес край ателието ми мина една млада поетеса и разглеждайки новите ми работи, ми каза: „Знаете ли, аз съм вашият незавършен портрет.“ Погледнах я учудено, защото към женските портрети се връщам винаги с голямо вдъхновение“, споделя в интервю Дечко Узунов пред журналистката Виолина Кънева през 1983 година. Той е в заника на дните си, но както и в израстването си като художник, образът на жената ще го съпътства в целия му творчески път. Обаянието на жената ще надзърта в десетки негови платна, но особено ярко присъствие то намира във феномена, който днес назоваваме просто „момите на Дечко Узунов“. Имено те са и тема на новата изложба, подредена в столичния дом на художника, филиал на Софийската градска художествена галерия – Художествена галерия „Дечко Узунов“ на булевард „Драган Цанков“ 24.
По думите на професор Чавдар Попов, който е и куратор на изложбата „Дечко Узунов. Образни мотиви на български моми и невести“, през Втората половина на 60-те години Дечко Узунов не е единственият художник, който разработва мотивите на жената, момата, невестата. В различни идейни аспекти (етнопсихологически тип, майчинство, плодородие, устойчивост на националните традиции, трудът като периодично възпроизвеждащ се и възобновяващ се от най-дълбока древност ритуал и т.н.) подобни мотиви, освободени от фабулно-сюжетното начало и изведени до степен на определени пластически формули, се срещат в творчеството и на други наши живописци. Някои от тях могат да бъдат определени като следовници или даже ученици на Дечко Узунов.“ Но като че ли няма друг български художник като Дечко Узунов, който така устойчиво да се вглежда в образа на българката, в нейното лице, при това с такава висока пластическа култура и сетивност за нашето, „родното“.
Изложбата, която може да бъде разгледана до средата на юни, има за цел да популяризира творческото наследство на големия български художник и е част от програма „Наследство“ на Художествена галерия „Дечко Узунов“, филиал на СГХГ. Тя се откри в края на месеца, в който е роден Дечко Узунов и представя възможност да бъдат видени маслени платна и акварели, свързани с темата за българските моми и невести, изцяло от фонда на институцията.
В своите моми и невести Дечко Узунов „не се ориентира по линията на най-лекото съпротивление – а именно стилизацията и едноплановия декоративизьм, нещо, което не могат да избегнат епигоните или авторите с относително по-скромни възможности. Тъкмо напротив. В своите картини от една страна той отново насочва вниманието си към определени архетипи, характерни за „вечната“ антиномия между „родно“ и „чуждо“, която е белязала значителна част от тенденциите и насоките в нашето изкуство след Освобождението. От друга страна, споменатите мотиви дават на автора изключително богати възможности да разгърне в пълна степен цялата красота на своята живопис, неограничавана от едностранчиво прилаган тематизъм или сюжетност. Така, ако можем да се изразим до известна степен схематично, „европейската“ модерна живописна чувствителност като стилистика се оказва в органична връзка с „родното“ на равнище иконография“, изтъква професор Чавдар Попов. Така художникът се домогва до образи, които безспорно са лишени от схематизъм, но по-важното, въпреки цялата си „типичност“, те се превръщат в нещо „конкретно-неповторимо“. Именно към това сякаш се стреми Дечко Узунов в целия си творчески път. И като че ли го постига, привидно с лекота, но всъщност с една дълготърпеливост и много усилия. Особено в образа на неговите моми и невести. Образи, които изплуват като своеобразни спомени за величието на българката. Неслучайно в заника на дните си художникът ще напише: „Не знам от какво тесто съм замесен. Майка ми земна и умна, баща ми – търговец романтик, дядото на майка ми е бил устабашия на абаджийския еснаф. Като дете вземах малкото огледалце, поставях го хоризонтално под очите си и тръгвах по небето, по облаците, качвах се по стъпалата, но чувствах твърдостта на земята и непостижимата мекота на небето! Това усещане не ме изостави и сега, когато съм вече на 80 години…
Спомени, наблюдения, мисли и хора стоят в мене в безпорядък, безпорядък, който все пак има някакъв ред във въображението, „ред в безпорядъка“… Спомените в течението на времето губят достоверността си, едни избледняват, други изплуват рязко и натрапчиво и старата глава ги нарежда, степенува с дългогодишния опит, смес от чувства, интуиция и разум, и ги разказва, колкото и далечни, толкова и сегашни!“
Именно като събрани фрагменти от спомени може да бъде разглеждана изложбата „Дечко Узунов. Образни мотиви на български моми и невести“. Спомени за по-красивата част от човечеството и техния създател.
Пламен В. ПЕТРОВ