Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Магда Абазова – художничката, която победи догмите

„Магда Абазова е от поколението художници, родени през 20-те години на ХХ век. Нейният кръг съмишленици се очертава от автори като Иван Кирков, Тодор Панайотов, Найден Петков, Любен Зидаров и т.н. Тя обаче остава извън всякакви класификации и характеристики на генерациите. Може да се каже, че Магда Абазова е от този тип автори, които в своето развитие запазиха много от принципите на класичното, но и постановиха много от модерното. За Магда неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в нашето изкуство.

Пламен В. ПЕТРОВ

Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си бе канена в така наречените авангардни изложби у нас. Същественото в случая е, че тя прехвърляше мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак си несъзнателно и без никакви амбиции се включи в най-новите тенденции.“ Това написа преди вече 10 години изкуствоведът Димитър Грозданов по повод на нейната ретроспективна изложба, която бе подредена в залите на Съюза на българските художници. Преди броени дни в „Квадрат 500“ в София се откри нова ретроспективна изложба на авторката, този път по повод нейната 100-годишнина. Куратор е д-р Надежда Джакова, а в експозицията са включени творби от фондовете на множество колекции сред които от тези на СГХГ, ГХГ – Пловдив, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ – Русе, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ – Казанлък, ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Смолян, ХГ – Добрич, ХГ – Стара Загора…

Резултатът от всичко това е изложба, която еднозначно ни разкрива най-ярките специфики в творчески почерк на Магда Абазова, почерк, който Надежда Джакова описва като силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен. Родена е на 28 март 1923 година в София. Първите крачки в изкуството на образа прави още в детството си – обожава да прерисува „фигуралната украса“ от вестник „Литературен глас“. Израснала в семейство с корени от Прилеп и Щип, тя се влюбва в словото на Достоевски, в поезията, в орнаментите от старите килими. Като дете – въпреки че на своя прощъпулник се „улавя“ за порцеланова кукла и предричат, че ще стане художничка, всъщност мечтае да е поет. В училище обаче мечтите бързо се променят. Под наставничеството на своя първи учител по рисуване, художникът Александър Стаменов, момичето се влюбва в линията, в цвета, в очарованието на формите и живописта. През 1948 година Магда Абазова се дипломира в Художествената академия в ателието по живопис на професор Дечко Узунов. Още в студентските си години тя се изявява равностойно както в жанра на пейзажа, така и в тези на портрета и натюрморта.

В смутния български сталинизъм прави и своите първи важни крачки на художествената сцена в страната. От 1951 година участва в почти всички Общи художествени изложби, окръжни експозиции на жените художнички, тематични събития в Полша, Сирия, Турция, Бахамските острови. През 1972-а подрежда самостоятелна изложба в София – до кончината й през 2011 година соловите изяви ще станат повече от 10. През 2003 г. в Националната галерия е и нейната ретроспектива, посветена на 80-годишнината й.

Днес публиките могат да се срещнат с пореден разказ за присъствието на Магда Абазова на българската художествена сцена от 60-те години на миналия век до първото десетилетие от настоящото столетие. Присъствие, което й отрежда важно място в историята на изкуството у нас. По думите на Надежда Джакова Магда Абазова е мощна, безкомпромисна, провокираща и многообразна в творчеството си и „изпълва собствено пространство без излишна показност, високи лозунги и кресливи послания, но с цветове, идеи и светлина. Художничката не следва определени стилове, догми и предписания, дистанцира се от тенденциите на своето време, но същевременно и ги изпреварва. Иновативна, експериментираща, търсеща, тя не се бои да опитва нови стилови насоки и мотиви, както и да се връща към вече познати теми и похвати. С лекота съчетава в обща експозиция серия интериори, потрети, натюрморти и пейзажи, развива фигурални сцени, редувани от абстрактни композиции. Живописният й почерк е силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен“.

Тъкмо такава я виждаме и в залите на „Квадрат 500“ в изложба, в която в съзвучие с изкуството й се явяват стихове от Таня Кольовска, Христо Радевски и Палми Ранчев, посветени на художничката. И както уточняват организаторите, „зрителят е предизвикан да подреди разпилените строфи в едно цялостно поетично възприемане на живописта й – лирично-монументална, метафорична и иносказателна“. Изложбата е придружена от двуезичен каталог, както и от богат асортимент от сувенири, които със сигурност ще допринесат живописният език на Магда Абазова да заживее извън изложбената зала и да намери почитатели сред поколенията, поели глътката си въздух след рухването на Берлинската стена.

Последни публикации

bgART
Преглед на поверителността

Този уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.