„Магда Абазова е от поколението художници, родени през 20-те години на ХХ век. Нейният кръг съмишленици се очертава от автори като Иван Кирков, Тодор Панайотов, Найден Петков, Любен Зидаров и т.н. Тя обаче остава извън всякакви класификации и характеристики на генерациите. Може да се каже, че Магда Абазова е от този тип автори, които в своето развитие запазиха много от принципите на класичното, но и постановиха много от модерното. За Магда неведнъж се е казвало, че е в основата на неомодернизма в нашето изкуство.
Пламен В. ПЕТРОВ
Още от края на 80-те години тя единствена от поколението си бе канена в така наречените авангардни изложби у нас. Същественото в случая е, че тя прехвърляше мостове от европейския модернизъм към новите търсения в българското изкуство и някак си несъзнателно и без никакви амбиции се включи в най-новите тенденции.“ Това написа преди вече 10 години изкуствоведът Димитър Грозданов по повод на нейната ретроспективна изложба, която бе подредена в залите на Съюза на българските художници. Преди броени дни в „Квадрат 500“ в София се откри нова ретроспективна изложба на авторката, този път по повод нейната 100-годишнина. Куратор е д-р Надежда Джакова, а в експозицията са включени творби от фондовете на множество колекции сред които от тези на СГХГ, ГХГ – Пловдив, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ – Русе, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ – Казанлък, ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Смолян, ХГ – Добрич, ХГ – Стара Загора…
Резултатът от всичко това е изложба, която еднозначно ни разкрива най-ярките специфики в творчески почерк на Магда Абазова, почерк, който Надежда Джакова описва като силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен. Родена е на 28 март 1923 година в София. Първите крачки в изкуството на образа прави още в детството си – обожава да прерисува „фигуралната украса“ от вестник „Литературен глас“. Израснала в семейство с корени от Прилеп и Щип, тя се влюбва в словото на Достоевски, в поезията, в орнаментите от старите килими. Като дете – въпреки че на своя прощъпулник се „улавя“ за порцеланова кукла и предричат, че ще стане художничка, всъщност мечтае да е поет. В училище обаче мечтите бързо се променят. Под наставничеството на своя първи учител по рисуване, художникът Александър Стаменов, момичето се влюбва в линията, в цвета, в очарованието на формите и живописта. През 1948 година Магда Абазова се дипломира в Художествената академия в ателието по живопис на професор Дечко Узунов. Още в студентските си години тя се изявява равностойно както в жанра на пейзажа, така и в тези на портрета и натюрморта.
В смутния български сталинизъм прави и своите първи важни крачки на художествената сцена в страната. От 1951 година участва в почти всички Общи художествени изложби, окръжни експозиции на жените художнички, тематични събития в Полша, Сирия, Турция, Бахамските острови. През 1972-а подрежда самостоятелна изложба в София – до кончината й през 2011 година соловите изяви ще станат повече от 10. През 2003 г. в Националната галерия е и нейната ретроспектива, посветена на 80-годишнината й.
Днес публиките могат да се срещнат с пореден разказ за присъствието на Магда Абазова на българската художествена сцена от 60-те години на миналия век до първото десетилетие от настоящото столетие. Присъствие, което й отрежда важно място в историята на изкуството у нас. По думите на Надежда Джакова Магда Абазова е мощна, безкомпромисна, провокираща и многообразна в творчеството си и „изпълва собствено пространство без излишна показност, високи лозунги и кресливи послания, но с цветове, идеи и светлина. Художничката не следва определени стилове, догми и предписания, дистанцира се от тенденциите на своето време, но същевременно и ги изпреварва. Иновативна, експериментираща, търсеща, тя не се бои да опитва нови стилови насоки и мотиви, както и да се връща към вече познати теми и похвати. С лекота съчетава в обща експозиция серия интериори, потрети, натюрморти и пейзажи, развива фигурални сцени, редувани от абстрактни композиции. Живописният й почерк е силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен“.
Тъкмо такава я виждаме и в залите на „Квадрат 500“ в изложба, в която в съзвучие с изкуството й се явяват стихове от Таня Кольовска, Христо Радевски и Палми Ранчев, посветени на художничката. И както уточняват организаторите, „зрителят е предизвикан да подреди разпилените строфи в едно цялостно поетично възприемане на живописта й – лирично-монументална, метафорична и иносказателна“. Изложбата е придружена от двуезичен каталог, както и от богат асортимент от сувенири, които със сигурност ще допринесат живописният език на Магда Абазова да заживее извън изложбената зала и да намери почитатели сред поколенията, поели глътката си въздух след рухването на Берлинската стена.
