Най-сетне адекватна екранна вариация по „Майстора и Маргарита“ и Булгаков. 157-те минути минават като миг. Не искаш да свършва. Михаил Афанасиевич Булгаков (1891–1940) е от митичните явления в руската култура – при него наблюдаваме сложно препокриване между живот и творчество.
Блестящите фейлетони, повести продължават гоголевската традиция на абсурда, но в новото време и с нов материал – през сатиричната алегория Булгаков се занимава с дисхармонията на тоталитаризма, доведена до абсурд: и в „Кучешко сърце“, и в „Театрален роман“, и в „Майстора и Маргарита“… Що се отнася до този уникален роман, той е решен между фантастика и гротеска, реализъм и ирационалност, а централната метафора на сарказма е именно безумието, т. е. отношението на автора към социалистическата литература и нейните лидери, описанието на Москва на 30-те и нейните обитатели – от елита до обикновените идиоти…
Неслучайно, естествено, най-фантастичните сцени са свързани не толкова с историята на Христос, колкото с всекидневието на мегаполиса – именно там се вихри демонизмът по цялата скала на греховността. От 1929 г. Булгаков е практически забранен писател и „Майстора и Маргарита“ излиза чак през 1966. Филмът „Майстора и Маргарита“ на Юрий Кара по романа на Булгаков, създаден през 1994 и излязъл на екран през 2011 г., по зла ирония повтаря донякъде участта на култовия литературен първоизточник.
Но ако „Майстора и Маргарита” на Булгаков е табуизиран от идеологическата цензура, а по съветско време напразно мечтаят да го екранизират Георгий Данелия, Елдар Рязанов, Андрей Тарковски, Елем Климов, готовият и доста скъп за времето си филм на Кара „потъва” в блатото на постперестроечната руска действителност – заради разногласия с продуценти и авторски права. „Изваден“ и „реставриран“ в цифрова версия, той е съкратен с час. И е безумен като търкалящата се глава на Берлиоз по трамвайната линия. Абсурдът в „Майстора и Маргарита“ е развят до кич.
За разлика от битово-примитивната тв версия на Владимир Бортко от 2005 г., в него се чувства пиетет към романа и старание за кинопревод на мистичната му аура – според възможностите на режисьора и спецефектите от началото на 90-те. В крайна сметка, „Майстора и Маргарита“ е наивен и безвъзвратно овехтял. Излязъл на екран с ореола на най-дълго чакания филм в Русия, той набързо потъна в забвение.
И ето сега излезе новият прочит на романа и на съдбата на Булгаков. Във филма са втъкани мотиви и от други негови произведения. Въпреки сложните обстоятелства около създаването на филма и воя на враговете му, той е мощен и актуален, нежен и ударен. Представлява въодушевяващ микс от арт хаус и холивудски размах. Най-силно впечатление правят неоекспресионистичните сгради и интериори на социалистическата мегаломания от 30-те години на ХХ век в Москва, където човек се чувства мравка. Особено клиниката с противния лекар (Леонид Ярмолник).
Въздействащи са и безкрайните кални улици и ремонтни площадки. И трамваите. И огромният Бегемот. И страховито-симпатичният Воланд (Аугуст Дил). И мрачният Пилат (Клас Банг). И постмодерният бал, където скудоумие, ужас и гнъс се надцакват истерично. На ужасяващите съветски реалии и канони са противопоставени отношенията между Майстора (Евгений Циганов) и красивата в убийствените си тоалети омъжена Маргарита (Юлия Снигир) – отношения любовни и приятелски, ефирни и истински. Някой би казал как да не е възможна екранната им симбиоза, като са съпрузи в живота. Но не – и двамата за пореден път показват завидна актьорска аура. Страхотни са и останалите актьори. А музиката се вписва ефектно в атмосферата на тотален абсурд.
Ето, оказва се, че „Майстора и Маргарита“ може да се „преведе“ бляскаво на филмов език – и гледаемо, и алегорично, и дълбоко. Филмът внушава, че Камю е отново актуален: „Абсурдът се ражда от сблъсъка на човека с отчаяна жажда за яснота и желанието му за щастие, от една страна, и безмълвната неразумност на света – от друга“.
„Майстора и Маргарита“ („Мастер и Маргарита“), 2023, Русия/Хърватия, режисьор Михаил Локшин, продуценти: Леонард Блаватник, Рубен Дишдишян, Игор Толстунов, Юлия Иванова, Наталия Клибанова; сценарий: Михаил Локшин, Роман Кантор; оператор Максим Жуков, художник Денис Лишченко, костюми Душка Несич Дражич, Уляна Полянска, Галя Солодовникова; композитор Анна Друбич, в ролите: Евгений Циганов, Юлия Снигир, Аугуст Дил, Клаeс Банк, Александър Яценко, Евгений Князев, Леонид Ярмолник, Полина Ауг. Разпространява „Бета филм“. Прожекции на Cinelbri.
Помитащ филм.
Геновева ДИМИТРОВА
