В свят, обсебен от бързина и повърхностност, където паметта е къса, а „откритията“ са на всяка крачка, разказите за важни явления и присъствия в историята на българското изкуство често остават погребани под пластове забвение. В такава една нарушеност се явява поредната изследователска работа на изкуствоведа и дългогодишен директор на Художествената галерия в Стара Загора професор Марин Добрев – монографията му за Мара Нонова-Чорбаджийска. Тя не просто пренарежда пъзела, а ни разкрива нови парчета от него, за които само подозирахме, но не знаехме, че липсват. За широката публика, а понякога дори и за някои от специалистите, Мара Чорбаджийска е позната като художник в сянката на своя съпруг, също художник, писател, журналист, общественик – именитият Димитър Чорбаджийски. Някъде между митовете за странничество на Мара Чорбаджийска, за непокорния ѝ дух и за болезнената ѝ чувствителност, творчеството ѝ оставаше на заден план.
Новата книга, посветена на Мара Чорбаджийска, не е поредната суха биография, предназначена само за експерти. Напротив. Тя е потапяне в света на изключителната личност, която преживява и рисува епохата си с неподражаема за жена смелост. Професор Марин Добрев събира фактите и ги преплита в разказ, който разкрива художничката като творец, повлиян от европейския модернизъм, но същевременно дълбоко вкоренен в българската традиция. Книгата разглежда детайлно не само творческия ѝ път – от ранните години, през обучението в Академията, до формирането на нейния почерк, но и личността ѝ – борбата й с предразсъдъците на времето, с обществените норми, с личностните драми. Показва как тя не се вписва в удобните рамки и как именно това я прави важна част от общия разказ за историята на българското изкуство. Професор Добрев ни води през етапите на нейното развитие, анализира емблематични творби, но и повдига завесата пред непубликувани материали, пред лични писма и спомени, които осветяват непознати досега аспекти от живота и творчеството ѝ.
Мара Иванова Нонова-Чорбаджийска е родена на 22 февруари 1895 г. в Търново-Сеймен, днес Симеоновград, Харманлийско. Произхожда от известния тревненски род Витанови. Детството ѝ преминава в Стара Загора, където баща ѝ Иван Нонов е учител. Още там получава първите си уроци по рисуване от художниците Васил Маринов, Никола Стоенчев и Димитър Куцаров. Продължава образованието си в Художествената академия в София при професорите Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Още преди да завърши, на 4 декември 1919 г., урежда първата си самостоятелна изложба. Завършва Академията през 1921-а, като още същата година се омъжва за писателя и художника Димитър Чорбаджийски (Чудомир). Назначена е за учителка в Казанлъшката прогимназия. Между 1929 и 1930 г. пътува до Париж със съпруга си, което ѝ дава възможност да се запознае с европейското изкуство. През 1933 г. Мара Нонова-Чорбаджийска прави самостоятелна изложба в Казанлък, която по-късно показва и в Стара Загора. Няколко години по-късно участва в съвместна изложба на жените художнички. След смъртта на Чудомир тя се отдръпва от светския живот, но продължава да твори. Подрежда общо 15 самостоятелни изложби, последната от които е в София през 1971 г. Мара Нонова-Чорбаджийска умира в столицата три години по-късно, на 79. Тя оставя след себе си творчество, белязано от силна индивидуалност, което я утвърждава като едно от важните присъствия в българския художествен живот през ХХ век.
В заключението на новата си книга професор Марин Добрев отбелязва горчиво: „Мара Чорбаджийска винаги е съзнавала и достойно отстоявала своя произход, интелектуалните си дадености, необходимостта си от изкуство и дарбата си на живописец. От някои това се възприема като горделивост, от други – като капризност, от трети – като амбициозност и т.н. Дори Чудомир, който иначе й помага във всички художествени потребности, е скептик към изложбените й изяви. Независимо от изпитанията на съдбата, тя остава до края на живота си художникът, който е убеден в мисията си на творец. Талантът й е по-голям от това, което тя успява да разрие от него. Няма да е справедливо, ако се отдава само на условията, при които твори, и тя го знае. Десетки са условностите, които определят художествената значимост на един автор и тя с цялото си творчество се стреми да намери път до тях, без да изневерява на себе си. За жалост, въпреки множеството си изложби, топлия прием на публиката и обичта на колегите, тя остава в пространството зад Чудомир. Дори в годините на най-активното й творчество, пишейки за нейното представяне, мнозина ще уточняват пространно чия съпруга е тя, оставяйки встрани значимостта на нейното живописно творчество“.
И действително, като че ли тази нова книга на професор Добрев, издание на Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, е своеобразен опит за отдаване на реална почит и оценка към творческото наследство на художничката. Наследство, което днес се опазва в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, художествените галерии в Казанлък и Стара Загора, както и в множество частни сбирки. А най-големия дял от него – повече от 1200 рисунки, акварели и живописни платна, остава притежание на музея, посветен не на нея, а отново на съпруга й – Чудомир. Творчество, което през последните години екипът на ЛХМ „Чудомир“ полага неимоверни грижи да извади от забвение и сподели с публиката. И изданието подготвено от проф. Марин Добрев е естествена част от този дълъг път на промяната във възприятията ни за значимостта на явлението Мара Нонова – Чорбаджийска.
Пламен В. Петров