Актриса и режисьор, Мара Пенкова създава първия куклен театър в България със свои средства (сега Столичен куклен театър) и с нея са свързани едни от най-креативните му постижения. Официалната премиера на театъра е на 21 април 1946 г., а само две години по-късно заради голямото обществено внимание му е гласувана субсидия и трупата получава статут на държавен професионален куклен театър. От самото начало Мара започва да воюва и за създаване на специални класове за куклено изкуство към Висшето театрално училище (сега НАТФИЗ). Тази нейна мечта обаче се осъществява чак през 1962 г., три години след смъртта й на 16 октомври 1959 г.
Високообразована и широко скроена, Мара Пенкова, която е леля на отишлия си преди години звукорежисьор и актьор Джони Пенков, се нарежда сред изтъкнатите интелектуалци не само в България, но и в Европа. Тя е наследствено „обременена“ с талант и чувство за хумор. Родена е в артистично семейство на 27 ноември 1884 г. Майка й Мария Владева, дъщеря на високопоставен адвокат, е първата жена, играла на казанлъшка сцена, а баща й Георги Пенков е сред пионерите на художествената фотография у нас.
Най-известен е брат й Иван Пенков – виден живописец, сценограф, карикатурист и също фотограф. Заедно с арх. Георги Трендафилов той създава сценографския отдел към Художествената академия и е негов ръководител до смъртта си. Той е и сред първите уредници на днешния Институт за изкуствознание към БАН. Творбите му са известни дори и на хора, които никога не са влизали в галерия, защото Иван Пенков е автор на стъклописите в Съдебната палата, декорирал е също БНБ и Софийския университет. През 20-те и 40-те години на ХХ век той е сред съоснователите на професионалния куклен театър у нас.
По-малката им сестра също се казва Мара заради народно поверие и също става актриса и певица. Именно тя прави щастливи последните мигове от живота на Чудомир, макар че двамата се познават от младини. Мара Пенкова-младша се влюбва в бохема художник, когато е едва на 17, но тогава нищо не се случва между тях, вероятно заради разликата във възрастта им от 13 години. Тя дори не предполага, че цял живот ще носи тази „проста човешка обич“ в сърцето си. С помощта на Чудомир основава и играе в „Театър на селото“. Искрата между двамата пламва десетилетия по-късно, когато Мара, подобно на сестра си, блести с таланта си в София, а той непрекъснато намира поводи да идва до столицата, за да я зърне. Те си разменят писма, разговарят по цели нощи, а тяхно любовно местенце става хотел „Славянска беседа“. Чудомир не крие връзката си и дори я запознава с приятелите си, които се радват да го видят най-сетне щастлив.
Мара Пенкова-старша пък е сред участниците в един от най-интересните експериментални театри между двете световни войни – „Театър-Студия“ на Исак Даниел, както и сред първите актьори на Кукления театър към „Славянска беседа“ през 20-те години на ХХ в. По-късно тя успешно взема изпитите си за стажант-актриса в Народния театър, където играе до пенсионирането си. През 1942 г. Мара е изпратена в Мюнхен да изучава изкуството на кукления театър. Със съдействието на директора на Народния театър – полския възпитаник Владимир Полянов, тя е командирована от Министерството на просвещението. След Германия Мара заминава във Виена, където се запознава и с театъра на проф. Р. Тешнер, известен с модерните си разбирания за изкуството на куклата. След година и половина специализация се връща в България, като носи пиеси, някои преведени от нея, и два тома от историята на световния куклен театър на Макс фон Боен. Усвоила техниката на водене на различни системи кукли – марионетки, явайки и петрушки (кукли на ръка като ръкавици), Мара Пенкова влага всичките си спестявания и средства, за да създаде нов, по-различен театър. До този момент българският професионален куклен театър използва главно системата на марионетките (кукли на конци, водени от актьорите отгоре чрез специален водач, на който са навързани другите краища на конците), докато тя залага на куклите на ръка, без да пренебрегва традициите.
По време на турнетата със своя театър тя събира в различните краища на страната предмети, свързани с бита ни и с кукления народен театър. Познанията си върху него и историята на европейския традиционен куклен театър тя излага в студия, публикувана в списание „Театър“.
За да развие успешно театъра си, Мара се обгражда с професионалисти съмишленици. Сред тях са брат й Иван Пенков, арх. Георги Трендафилов и съпругата му – детската писателка и драматург към Радио София Надя Трендафилова. На младия музикант и композитор Александър Райчев е възложена грижата за музиката и музикалното оформление.
Мара прави експерименти в различни посоки, за да развива детската аудитория във време, когато за обучение чрез игра изобщо не става дума. Освен това успява да защити театъра си от изискванията за „партийност“, пише изкуствоведката Елена Владова. Пенкова е убедена, че за всички специалности, свързани с кукленото изкуство, е необходима адекватна професионална подготовка. Разказват, че Мара
Пенкова се проявява като истинска майка за хората, с които работи. Не прави разлика между актьорите и хората, които се занимават с техническите задачи – всички за нея са „дяца“ и тя ги обича.
Чрез вътрешен конкурс за проекти за куклена пиеса тя намира сценограф за театъра си сред студентите на брат си Иван. Това е Милка Начева, която доказва качествата си при създаването на куклите и декора на „Момче и вятър“ от Надя Трендафилова. Спектакълът има небивал успех на Международната изложба на изкуствата през 1948 г. в Лондон. Благодарение на него френското посолство у нас моли нашето Външно министерство да изпрати и във Франция „Момче и вятър“, което обаче не се случва. Заради художественото ниво на спектаклите на театъра Мара Пенкова успява да спечели дългогодишната битка за нов салон в София с по-модерна сцена и оборудване. Театърът жъне и нови успехи в чужбина. Първата проява извън страната е на Международния куклен фестивал в Букурещ през 1958 г., а две години по-късно, отново там, печели първа награда и златен медал, а също и приза „Фестивална премия за оригиналност и фантазия“ със спектакъла „Петя и Вълкът“ по симфоничната приказка от Сергей Прокофиев, режисиран от Атанас Илков и Николина Георгиева.
Мария ПЕТКОВА
