Сложният психологически, но динамичен и атрактивен спектакъл на Юрий Дачев „Есенна градина“ в Малък градски театър „Зад канала“ обещава да стане сред най-гледаните премиери през 2024 г . В средата на арт сезона, когато скандалите и страстите от 2023 година донякъде са прекипели, а всеки творец замисля грандиозни планове, най-често за нещо невиждано, нечувано и авангардно, драматургът режисьор доказва, че истината е проста и ясна – зрелище по максимално качествен текст на изискан литературен език с по възможност повече актьори, които знаят защо са на сцената и какво да правят на нея. И нещо изключително важно – да има характери и пълнокръвни отношения между персонажите.
Философията е именно в тях – няма необходимост от крясъци и безкрайни умозрителни монолози, които драгият зрител невинаги може да погълне, осъзнае и приеме, докато върви представлението.
„Есенна градина“ на световната писателка Лилиан Хелман е образец за класен театър, а както се знае, сюжетът е парафраза на „Вишнева градина“. Всичко се случва в американския юг – чувствата и събитията са между истерията и меланхолията, с няколко ноти по-психеделични от тези в пиесата на великия Чехов. Но докато руските дворяни – царе на нищоправенето, на обломовщината, по-често се вълнуват от душата, представителите на средната класа от средата на миналия век в Съединените щати логично са отчуждени прагматици. Лилиан Хелман пише „Есенна градина“ през 1949 година – в разгара на така наречената втора вълна в страха от комунизма, но, за късмет на публиката, директни политически реплики в наратива няма. Всичко е подчинено на матриархата и уискито, което се лее на воля през цялото време. Богатата Елис събира фамилията, за да позират за общ портрет, който трябва да бъде нарисуван срещу огромен хонорар от прекалено любимия й племенник Ник (Богдан Бухалов) – млад, сексапилен и талантлив художник, избрал да живее в Париж. Той пристига от Франция с жена си Нина (изненадващо скованата Луиза Григорова-Макариев) – и всичко се обърква. Или по-точно – идва на мястото си. Въртележката започва – спомени, интриги, скрити и явни желания. Най-гадното е, че любовта тотално отсъства – или е тайна, или е греховна, или е бивша, или въобще не се е състояла. Елис, алкохоличка като самата Лилиан Хелман, е страховито самотна, въпреки че дърпа конците на всичко и всички, благодарение на парите си – в ролята е чудесната Василена Атанасова. Сестра й Роуз крие, че мъжът й Бен, генерал, който не разговаря със синовете им, иска развод без видима причина. Ирини Жамбонас и Даниел Цочев са най-силната двойка под прожекторите – пластични, харизматични, с тънко чувство към детайлите в драматургията. Отличният Леонид Йовчев е Едуард – банков чиновник, който е фатално болен и се налива от сутрин до вечер, чудейки се защо никога не е правил секс с Елис. В галерията от емоционални неудачници са още Фредерик (Георги Кацарски) – изгряващ писател и латентен гей, който не умее да плува, но се хвърля в морето от Скалата на удавниците, и опитващата се да го спаси от самия него Кари (Жени Александрова). Периодично се появява Констънс (Таня Пашанкова), която обира с някакво бръмчащо съоръжение опадалите пожълтели листа – образ реплика на Варя от „Вишнева градина“. Всеки от тях изстудява страстите на другия, отдавна отказал се от нормална човешка близост, а илюзиите умират заедно с лятото. И тогава надвисва вечният руски въпрос: „Какво да се прави?“.
В работата си с артистите Юрий Дачев постига фин баланс, въпреки че някои от тях трябва да се потрудят сериозно, ако искат да бъдат в съзвучие с майсторите в „Есенна градина“. Но е впечатляващо, че всички овладяват темпото, което никак не е лесно в постановка, изградена и върху принципите на киното – бърза разкадровка, стрелба с диалозите, мълниеносна смяна на настроенията. Стилната сценография и изискани костюми са на Свила Величкова, музиката е на Асен Аврамов. За 90 минути нито веднъж не погледнах часовника, което се случва все по-рядко в софийските театри.
Холивуд гони Лилиан Хелман
Лилиан Хелман е от най-интересните жени не само в американската литература, но и в киното на Холивуд, където екранизират най-добрите й пиеси – „Лисичета“ получава осем номинации за „Оскар“. С дипломи от две суперинституции – Нюйоркския и Колумбийския университет, първо чете ръкописи в издателство, после гради кариера на драматург, журналист, театрален критик, преподавател. Пише драми, биографии и мемоари. Тя е вечната бунтарка, макар че някои от феминистките й изяви са солидно подгряти с алкохол. От Холивуд периодично я гонят заради закъснели сценарии и нецензурен език. Но там се влюбва в Дашиъл Хамет – автор на култовите „черни“ романи „Малтийският сокол“ и „Алена жътва“. Двамата са любовници близо 30 години – не се женят, нито през цялото време живеят заедно. Той обаче е плътно до Хелман, когато тя работи над „Есенна градина“. Както и когато е преследвана заради членството си в радикална политическа група в Холивуд, подкрепяща Съветския съюз и сталинизма. Хелман критикува външната политика на САЩ, закъсняла с реакцията си към действията на Хитлер и Мусолини. Заради политическите си позиции и връзката ѝ с члена на Комунистическата партия Дашиъл Хамет писателката попада в в Черния списък на сенатор Маккарти. Една от последните истории на Лилиан Хелман за киното е „Джулия“ по автобиографичната й книга „Пентименто“. Филмът на Фред Цинеман е сред най-добрите американски ленти от края на 70-те.
