7 юни, събота, 10:30. Дворът пред служебния вход на Народния театър е пуст. През вратата с бавна стъпка и някак небрежно влизат Юлиан Вергов и известният режисьор Иван Пантелеев, който от години работи в Германия, където прави забележителна кариера. Облечени са кежуал, като за сутрешен уикенд. Пантелеев води на повод дакел. Двамата сядат на една от пейките пред сградата на сянка. Повече мълчат, отколкото говорят. Всеки гледа някъде напред и мислят за нещо свое. Дакелът се изляга да се припича на слънце в центъра на двора, но ленивостта му е измамна. Четириногото скача и посреща с гневен лай всеки, който се появи в двора. Атакува драматурга Мирела Иванова, не е по-доброжелателен към актьора Христо Петков. Пантелеев го гълчи, казвайки му, че излага себе си и него. Кучето не изглежда да е смутено, още по-малко се вслушва в наставленията.
Не след дълго в театъра пристигат Деян Донков и партньорката му Анна Кошко. И те водят малко куче на повод, към което се обръщат с името Чика. За разлика от дакела, Чика изглежда по-дружелюбна и приятелски настроена към хората. Въобще кучетата са на особена почит в първата ни трупа и дори присъстват на много от репетициите.
Предстои четене на маса на пиесата „Последният час“ от Вивиан Праматароф-Хамбургер и Андреас Хамбургер. Той е немец, професор по клинична психология и психоаналитик. Тя е българка психотерапевт, която се занимава със сексуална медицина, има клиники в Германия и изнася лекции в Бавария. Двамата пишат книги с филмови анализи и са автори на пиесата „Последният час“, посветена на трагичния край на някогашната кралица на Холивуд Мерилин Монро. Световната премиера на постановката ще бъде в Народния театър между 15 и 20 септември, предстои да бъде поставена и в театри в Германия. Режисьор на столичното представление ще бъде Деян Донков, който ще се изяви и в няколко роли. Централният персонаж е поверен на Анна Кошко, която ще дебютира с него в София след сезон, прекаран в трупата в Бургас.
Директорът на Народния театър Васил Василев гръмва шампанско. Втората бутилка отваря Деян Донков. Наливат в чашите на хората от екипа, както повелява традицията. Донков е доста по-щедър, пълни чашите почти до горе. Двамата пожелават на добър час на постановката, както се прави винаги преди първата репетиция на маса.
Вивиан Хамбургер любопитно оглежда присъстващите и моли да се представят. Самата тя живее в Германия от 1989 година и не познава артистите. Обяснява, че двамата с Андреас Хамбургер са написали пиесата, изумени от терапията, която най-прочутият през 60-те години на миналия век психиатър Ралф Гринсън прилага спрямо Мерилин Монро. Въпреки че е известна, обожавана, сексапилна и би трябвало да е удовлетворена от постигнатото, тя цял живот търси съвети на терапевти заради крайно нестабилното си състояние, липсата на любов, самотата, неистовото желание да стане майка, масовото й третиране като сексуален обект, подценяването на актьорската й дарба. Бъдещата звезда е насилвана още като дете в приемните семейства, където попада, майка й е постоянно в психиатрични клиники, а самата тя дори не знае кой е баща й. Търси го неистово във всеки мъж, когото среща, в режисьори и любовници, и в един момент дори се опитва да си внуши, че баща й е Кларк Гейбъл. Объркана, болна млада жена, от която всички се възползват, а малцина въобще се интересуват от раните в душата й.
„Противно на всички правила за лечение на разбита психика, Ралф Гринсън решава да я лекува в собствения си дом, което противоречиви на всички правила на медицината. Запознава я със съпругата си. Говори с нея в кухнята, белят картофи. По някакъв начин е обсебен от Мерилин, макар и не сексуално, и дори започва да припознава в нея умрялата си сестра близначка. Прави фатална грешка в терапията, която води до смъртта на Мерилин. Прави го несъзнателно, с добри намерения. Самата актриса, която не престава да търси баща си цял живот, искрено пожелава да бъде осиновена от Гринсън. Често в живота, когато се стремим да помогнем, вредим. За мен това е една от основните теми в пиесата. Неслучайно след смъртта й Гринсън е морално смазан“, разгръща идеята си Андреас Хамбургер.
Същият Гринсън е човекът, който пръв влиза в дома на Мерилин, като чупи прозорците, и я открива мъртва след злоупотребата с барбитурати, както гласи официалната версия на съдебния лекар, направил аутопсията. Тъкмо с Гринсън Мерилин споделя, че е направила поредния си, тринадесети аборт, този път от Робърт Кенеди. Преди да си отиде от този свят, актрисата има афера с братята Кенеди и започва да си фантазира, че ще стане първа дама. Не е особено дискретна за авантюрата и слуховете за забранената любов стават опасни за Белия дом. Затова и съществува версията, че Монро може да е била убита от ФБР по поръчка на братята. Мистерията така и не е разбулена и едва ли някога истината ще излезе на бял свят.
Целият екип, който ще реализира постановката, внимателно слуша изложението на авторите. В този момент се намесва Деян Донков. „Представям си зловещо представление. Това е историята за една жена, вкопчена в живота, но прекалено сама, за да успее да го изживее. Искам в спектакъла да има нещо от атмосферата на Дейвид Линч и „Туин Пийкс“. Даже си представям на финала да звучи музиката от сериала. Линч е бил вдъхновен да създаде поредицата точно от историята на Мерилин Монро. Ключовият въпрос „Кой уби Лора Палмър?“ е всъщност питане кой погуби Мерилин Монро. Цял живот Дейвид Линч се занимава с трансцендентална медитация, вълнува се от двуполюсното в човека, доброто и злото в него, подсъзнанието му. Целта ми е да вляза точно в подсъзнанието на зрителите“, обяснява разпалено Донков. И за да бъде по-убедителен, става и разиграва мизансцени, които се въртят в главата му. Пояснява идеите си след всяка сцена, която започват да четат на глас с Анна Кошко.
Актьорската игра в постановката, която ще бъде показана в началото на предстоящия сезон, ще бъде основна. Но този път в представлението ще се разчита и на изкуствен интелект. Колкото и притеснения да има, свързани с неговото плашещо със скоростта си развитие, AI вече навлиза все по-мощно в изкуството. „Той ще генерира само обстановката, в която се намират персонажите, но ние ще пресъздаваме ситуациите. Ще бъде нещо като филтър върху действието“, пояснява Анна Кошко. Изкуственият интелект ще се ползва за заснемане на видеа, които ще бъдат част от представлението. Зад полупрозрачен екран Мерилин ще извършва действия, камери ще бъдат поставени над леглото в спалнята й, а действието ще се предава на живо. На екрана ще бъде секссимволът, жената, която витае във фантазията на милиони мъже, а на сцената ще бъде болната, нестабилна, колебаеща се, самотна, изоставена, страдаща, търсеща любовта Норма Джийн Мортънсън, както е истинското й име.
„Не е ли рискова тази идея? Зрителите ще си тръгнат от представлението, налегнати от тъжни мисли. Не е ли по-добре да има оптимизъм?“, пита провокативно Андреас Хамбургер.
„Все пак не сме в Америка и за нас хепиендът не е задължителен“, отговаря през смях драматургът Мирела Иванова.
„Последният час“ без съмнение ще бъде представление, което поражда екзистенциален размисъл. Комерсиалната примамка е очевидна – режисьор е един от най-талантливите актьори Деян Донков, в образа на Мерилин се превъплъщава приятелката му Анна Кошко, която поразително прилича на секссимвола от 60-те години. Възможностите на изкуствения интелект ще надградят реалното действие, пренасяйки го и в абстракцията.
Похвално е, че Народният театър включва в афиша си заглавия, реализирани с възможностите на съвременните технологии, спазвайки засега баланса между актьорска игра и алгоритъм. Пионерска пътека в този подход прокара руският режисьор Тимофей Кулябин, който се лиши от диалога между героите в „Нора“ на Ибсен, а комуникацията се осъществяваше чрез чатове, които се прожектираха на екран. В чудесното му представление „Хеда Габлер“ на Ибсен, чиято премиера бе неотдавна, включи целия град в спектакъла – актьорите обикалят улици и кафенета, нахлуват на сцената и пак изчезват от нея. Така темата за неудовлетворението, което вкарва в опасна игра както теб, така и близките ти, звучи изключително съвременно.
„Внимавайте, защото изкуственият интелект може да ви направи излишни. Да не се превърнете в холограми“, обръща се провокативно директорът на Народния театър Васил Василев към актьорите. „А не, без нас няма как да стане“, отговаря през смях Деян Донков. Засега е сигурен, че е прав.
AI завладява все повече територии. Обучава се бързо и става все по-добър. Вече генерира изпълнения на Адел, Ед Шийрън и кого ли не, които те никога не са реализирали. Включва във филми актьори, които не са заставали пред камерите в конкретните проекти. Пресъздава непроведени срещи и несъстояли се разговори.
В „Последният час“ изкуственият интелект ще бъде от полза за актьорите. Опасното е AI да не се разбунтува и да откаже да се подчинява на човека. Едно е ясно, в дигитализирана ера интелектът е хибрид между естествен и изкуствен. И това е новият цивилизационен код.
Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката
Иван Пантелеев поставя свой авторски текст, посветен на конфликта човек-алгоритъм, отново с любезното съдействие на AI
Живеещият и работещ в Германия режисьор Иван Пантелеев също започна репетиции на авторската си пиеса „Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката“ в Народния театър. Подробности за текста засега няма, но е ясно, че ще става дума за човека в света на технологиите, рисковете да бъде погълнат от машините и роботите, да се откаже от емоционалността и човешката комуникация. В представление, в което двама от технологичните титани като Стив Джобс и Бил Гейтс обсъждат човека и вселената, няма как да не се използва изкуствен интелект.
С постановката Иван Пантелеев се завръща на първата ни сцена, където постави преди няколко години „NeoДачници“ по Горки и „Капитал(на) грешка“, постановка, базирана на пиесата „Казимир и Каролине“ на Йодьон фон Хорват. Новото му представление има впечатляващ актьорски състав – София Бобчева, Александра Василева, Юлиан Вергов, Радена Вълканова, Теодора Духовникова, Илиана Коджабашева, Иван Николов, Христо Петков, Иван Юруков. Музиката няма да е генерирана от AI, а ще звучи на живо, изпълнена от Милен Апостолов, Петко Славов и Иван Юруков.
Иван Пантелеев е сред най-успешните български режисьори, които работят в чужбина. Поставял е пиеси в София, Рига, Авиньон, Щутгарт, Цюрих и Люцерн. Работил е в берлинските „Дойчес Театер“ и „Фолксбюне“. През 2016 г. постановката му „В очакване на Годо“ с участието на Самуел Финци беше представена и пред българската публика като част от платформата „Световен театър в София“.
Кристина ПАТРАШКОВА