Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Мигрантски ад край Париж

„Нежеланите“ (Les Indesirables), 2023, режисьор Ладж Ли, продуценти: Туфик Аяди, Кристоф Барал; сценарий: Доминик Бомар, Джордано Гедерлини, Ладж Ли; оператор Жюлиен Пупар, в ролите: Анта Диау, Алексис Маненти, Аристоте Луиндула. Разпространява „Бета филм“.

Камера от дрон се приближава плавно над парижко предградие с блокове кутийки. Няма и помен от прелестта на френската столица. Виждаме младата, разстроена чернокожа Хаби (Анта Диау), чиято баба е починала. Мъже свалят мъчително ковчега й по тъмното стълбище. Майка й се вайка как живеят и умират в това ужасно място. Както се събаря многоетажен блок, така се гътва и възрастният кмет на предградието. След смъртта му го наследява все още младият педиатър Пиер (Алексис Маненти). Наивен идеалист, той не знае какво го очаква. Негов заместник е наследеният огромен чернокож Роже (Стев Тинчу) – циник и прагматик. Хаби е активистка за правата на „нежеланите“ – хора, застрашени от изселване. Усетил влиянието й върху обитателите на това забравено от Бог място, Роже я кани да работи за него, но тя отказва. Новият бял кмет се захваща за работа и си навлича гнева на населението. Където има безредици, Хаби е там. Несломима е волята й да помага. На предстоящите избори се очаква тя да стане кмет. Ликът й е разлепен навсякъде. Също чернокожият й приятел Блаз (Аристоте Луиндула) е неконтролируем – крещи непрестанно и в знак на протест подпалва всичко, изпречило се на пътя му.

В незаконен ресторант в блока на Хаби избухва пожар. Той е потушен, но точно навръх Бъдни вечер кметът издава заповед за незабавна евакуация на живущите там. Полицията е на крак. Суматохата е ужасяваща. Хора и багажи се тътрузят по стълби. Прогонени, няма къде да отидат… В къщата на кмета са поканени дъщеря и баща – мигранти от Сирия. Печената пуйка ухае примамливо. Украсената елха с подаръци под нея предвещава празник. Но не би… Блаз нахлува и залива всичко с бензин. Все пак се появява и добрата храбра Хаби.

След свирепия му дебют „Клетниците 2019“ (награда на журито в Кан), където чернокожият французин Ладж Ли, роден през 1978 г. в Мали, се забива в своето предградие Монфермей, сега режисьорът отново показва трудния живот на чернокожите мигранти в гетото. И непреодолимите междурасови различия във Франция днес. Но ако в онзи филм имаше наркодилъри и „братя мюсюлмани“, тук всички са подведени под един знаменател – жертви на решенията на белия кмет. И въпреки че отново изважда на показ национализма и мигрантските стратегии, по някакъв начин внушението в „Нежеланите“ изглежда спекулативно.

И автентично, и пристрастно филмът изследва обществените непримиримости, но ми липсва хладнокръвието на предишния филм. Прочее, в „Клетниците 2019“ Алексис Маненти играеше циничното ченге Крис, а тук е неопитният и решителен кмет.
Отново с оператора Жюлиен Пупар и продуцентите Туфик Аяди, Кристоф Барал, Ладж Ли защитава от все сърце своите побратими, но финалът на филма недвусмислено показва, че и Хаби, и той са срещу безмозъчното насилие.

Този ожесточен филм препраща към великолепната и все още актуална черно-бяла драма на Матийо Касовиц „Омразата“ (1995) и към „Скришна игра“ на Михаел Ханеке (2004), също ситуиран в Париж, но преди събитията от 2005 г. Поразяващ филм – и в своята прогностичност, и в своята хипнотичност. „Нежеланите“ не постига вцепенението от тях и от „Клетниците 2019“, но си струва да бъде видян.

След като крайната десница на Марин Льо Пен спечели Европейските избори във Франция, президентът Еманюел Макрон назначи парламентарни избори за 30 юни. В изявлението си той каза: „Възходът на националистите, на демагозите, е опасност за нашата нация, но също така и за нашата Европа, за мястото на Франция в Европа и в света. Имам доверие в нашата демокрация. Нека суверенният народ си каже думата“. Какво ли ще се случи? Вероятно Ладж Ли ще направи още по-свиреп филм.

Геновева ДИМИТРОВА

Последни публикации