Михаела Маринова  – Да докоснеш Лили Иванова

Михаела Маринова има глас, който трудно може да бъде объркан. Музиката е част от живота й още от детските години, а преломен момент за нея е участието й в X Factor, където стига до финала. Малко след края на формата Михаела става част от „Вирджиния Рекърдс“. Младата певица успява да се наложи като един от най-талантливите изпълнители на съвременната сцена. Носител е на редица награди и е победител в „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“. Вече има издадени три албума и стотици милиони гледания на песните си. 

През есента Михаела ще отпразнува своя 10-годишен професионален юбилей с голям концерт в „Арена София – Колодрум“. А в края на миналата седмица представи и най-новия си дует с Кристиан Костов „Ти си сърце“. 

• Михаела, преди дни излезе новата ви песен „Ти си сърце“, която е съвместна с Кристиан Костов. Как решихте да направите дует с него? 

• Този дует беше естествено продължение на нашето 10-годишно приятелство с Кристиан Костов. С него тръгнахме по един път през формата X Factor, просто в различни сезони, но така се запознахме. През всички тези години силно искахме да направим дует и въобще да влезем в студио заедно, защото винаги сме усещали, че сме една порода хора и артисти. Вълнуваме се от еднакви неща в музиката и не сме много различни като стил. Така че беше писано да се случи да имаме песен заедно. 

През тези 10 години и двамата минахме по пътя на израстването. Това е период, през който се случват доста неща. Преминахме през няколко етапа на развитие, тийнейджърство, после малко по-младешки години и сега вече сме в най-зрелия си период. Мисля, че беше най-правилното песента ни заедно да се случи именно сега. Силно вярвам, че музиката знае кога си е нейното време. С Ангел Проданов тримата заедно написахме песента. От мен тръгна цялата идея и текстът, а Ангел и Кристиан се включиха с още креативни идеи. Така завършихме „Ти си сърце“, която е първият ни пуснат дует от вече направени два. Тоест с Кристиан имаме и още една песен, която ще се реализира малко по-нататък през годината.

• През 2025 отбелязвате своя 10-годишен професионален юбилей. Подготвяте и концерт по случая – „100 мечти“. Къде и кога ще се случи той? 

• Да, тази година наистина е знакова. На 18 юли се навършват 10 години от излизането на моят дебютен сингъл „Стъпка напред“, който всъщност постави много, много сериозно начало на моята музикална кариера. Към края на миналата година хората очакваха да обявя декемврийски концерт – правих такива в последните три години и те се превърнаха в традиция. Но миналата година не обявих такъв и хората започнаха да ме питат защо няма да има и ще празнувам ли предстоящия си юбилей. Всъщност публиката ми и тези хора, които ме следват от самото начало, бяха причината да се замисля за нещо по-грандиозно, което да се случи в чест на тези 10 години. Веднага с екипа започнахме да мислим в тази посока. Минахме през много идеи и се спряхме на най-доброто – концерт под открито небе на 12 септември в „Арена София Колодрум“, Борисовата градина. Заедно с Fest Team ще направим един от най-грандиозните и мащабни концерти на Михаела Маринова досега. Мисля, че този спектакъл „100 мечти“ ще постави началото на големите ми концерти. Защото това е пътят, по който съм тръгнала, и така виждам своето бъдеще и реализация в нашата страна – с огромни концерти на едни от най-големите ни сцени. Концертът „100 мечти“ включва всички 100 мечти, от които съм изтъкана. Аз съм огромен мечтател, човек с много големи амбиции, винаги си поставям нови цели, които да преследвам. И този концерт е десетата мечта от тези 100. Шегувам се, че ми остават още деветдесет, което обаче ми вдъхва вяра, че ще имам дълъг живот да сбъдвам все повече и повече мечти заедно с публиката ми, която ще ме следва и надявам се, ще ставаме още по-голямо семейство и ще се разрастваме. 

На 12 септември на сцената до мен ще е моята банда начало с Ангел Дюлгеров, който ще направи аранжиментите на цялата концертна програма, освен че ще свири на китара. Всъщност той ще смени 10 китари на сцената! В бандата са още Пламен Денчев – клавишни, Евден Димитров – бас, Радо Казасов – барабани, беквокалите ми Катя Кръстева и Никола Стойков. Ще има много специални гости, няма да е само един, т.е. няма да е само Любо Киров. Тази година ще си позволя да има още хора с мен на сцената. Освен това на сцената ще имаме и щрайх. Така че „100 мечти“ наистина ще е фестивал на моята музика, нещо велико, което ще си струва да се преживее. Защото моята музика не е толкова за гледане, а за преживяване. 

• Коя е най-важната стъпка напред, която сте направили?

• • Да имам своя собствена музика. За последните 5 години направих три албума, което е една от най-големите ми стъпки като творец и като артист и може би дори е прецедент на нашата сцена за млад изпълнител. Това ме кара да се чувствам горда и удовлетворена, защото тази музика всъщност води след себе си много души, които се припознават в песните ми и ги преживяваме заедно. 

• Има ли мечта, която не сте сбъднали? От която сте се отказали, защото цената е твърде висока? 

• • Все още не съм сбъднала световната си мечта, а именно да се кача на световна сцена и да имам своята публика в чужбина. Не съм се отказала от нея и мисля, че и нейното време ще дойде в правилния момент. Мисля, че има стъпала, които трябва да се изкачат и нещата да се случват постепенно и поред. Би било странно първо да се реализирам на друго място, в чужбина, преди да съм се реализирала в България, в собствения ми дом, максимално. Затова мисля, че трябва да постигна максимума тук, за да съм готова за другите, по-мащабни сцени. Така че вървя към тази мечта, не съм се отказала. Много силно вярвам, че няма невъзможни неща, ако положиш правилните усилия и труд. 

• През тези 10 години се развихте като музикант и спечелихте любов и признание. Но загубихте ли нещо?

• Постарах се да не загубя. Моето семейство от самото начало с двете ръце ме подкрепя здраво и ми вдъхва много кураж и увереност, държи ме здраво заземена на земята. Не ми позволява да летя в облаците и да си въобразявам каквито и да било неща, които биха ме загубили като индивидуалност. На близките ми дължа наистина много. 

По този път са ми се случвали и ми се случват моменти на тъга и разочарование от конкретни ситуации, свързани с работата ми. Не обичам несправедливостите, боря се за правдата и за честността. Не само в нашия шоубизнес, навсякъде несправедливостта съществува. Но когато видя некоректно отношение към мен, към музиката ми, неуважение, подценяване на труда ми и на всичко, което правя, се разочаровам. Кара ме да се бунтувам някъде вътре в себе си и ми нанася някакъв вид щета, която обаче след това много бързо трансформирам в нещо мотивиращо. Кара ме да се изправя на краката си и да съм двойно по-силна. 

• Значи сте усещали несправедливост към себе си. 

• • Да, често се случва по пътя да се сблъскаме с хора, които омаловажават това кои сме ние и какво можем. Аз съм доста емоционален човек, бих казала, на моменти дори наивен. Все още съм такава, въпреки че вече съм на 27 години. Моята добрина и човечност граничи понякога с един наивитет, който се случва да ме подведе. И всъщност именно той ме кара да се разочаровам още по-силно. Боря се, за да превърна този наивитет в нещо по-зряло, да не съм толкова сляпо доверчива, да бъда малко по-уверена в себе си и да умея да отстоявам себе си.

• Това ли е най-голямата промяна между Михаела сега и Михаела преди 10 години? 

• • Да, това е. Иначе Михаела си е същото запалено момиче, жена вече, нахъсана, амбицирана, копнееща, желаеща, мечтаеща, обичаща – това не се е променило. Променила съм се по отношение на изграждането ми като личност и мисля, че е за добро. 

• Една от последните новини около вас е свързана с възможността да изиграете Лили Иванова в предстоящия филм за нея. Имате ли вече такова предложение?

• • Не, не съм получила такова предложение, но разбира се, че бих приела. Неведнъж съм казвала, че Лили Иванова за мен е икона, пример и вдъхновение да отстояваш себе си толкова много години, да правиш музика до последно, да се бориш за нея и да подаряваш на публиката най-доброто, на което си способен. Това искам да постигна и аз. Лили Иванова е една и никой не може да бъде втора Лили Иванова. Но за мен би било наистина огромна чест и привилегия да се докосна до нейния живот, изигравайки такава роля. 

• Всъщност вие сте единственият артист, когото тя преди време одобрява за мюзикъл, посветен на нея, но впоследствие идеята пропада. Тогава започнахте ли изобщо работа? 

• • Не, изобщо не е започвал работен процес, всичко е било само на етап идея и няма никаква реализация. Надявам се и мюзикълът, и филмът да се случат, без значение дали аз ще играя в главните роли, защото Лили Иванова заслужава да има в нейна чест такива произведения на изкуството. 

• Вие сте присъствали и на неин рожден ден. Успявали ли сте да комуникирате?

• • Да, но не само на този рожден ден. Тя ме кани почти на всеки свой концерт, което е огромно уважение. На въпросния й празник, на който присъствах, тогава бях на 16, тя ме дръпна в бекстейджа и сподели своето възхищение относно представянето ми в X Factor тогава. Каза ми, че не е срещала друг такъв глас като мен, че винаги ще е насреща и с каквото може, ще ми помогне. А миналата година, когато се видяхме след концерта й в Народния театър, се случи нещо много особено – като протичане на някаква особена енергия помежду ни. Бяхме се хванали здраво за двете си ръце и се гледахме в очите. Усещането беше невероятно. И двете сме зодия Телец и сякаш беше като мост между голямото и малкото телче, симбиоза между поколенията да продължа мисията. Музиката е мисия, тя не е машина за изкарване на пари, в каквато е превърната. Музиката е изкуство, нещо свише, духовно и велико, над земята и небето. 

• Нещо велико ви се случи и преди малко повече от седмица, когато пяхте на финала на „Като две капки вода“. Притеснявахте ли се, че ще излезете пред 40 000 души? 

• • Това беше най-голямата публика, пред която съм излизала до този момент. Честно казано, мислех, че ще съм доста по-притеснена. Даже предишния ден бях по-притеснена, не можах да заспя спокойно. Знаех, че това шоу ще се случи по най-добрия начин, защото екипът наистина е извънземен, на световно ниво. Всички артисти се чувствахме много обгрижени, прегърнати, в свои води, така че да можем да дадем най-доброто от себе си, което се и случи. Безкрайно щастлива съм за Вениамин. Той си заслужи и си извоюва победата много честно. По-рано споменах честността и справедливостта, според мен в този случай те възтържествуваха. 

• Саня Армутлиева е до вас през всички тези 10 години. Кои нейни съвети неотклонно следвате? 

• • За 10 години тя много неща ми е казала. Саня е като мой родител в музиката, от който не спирам да се уча. Но не думите са онова, което оставя следа в мен, а по-скоро нейните действия. Тя е учител за това как да оцеляваш в музикалния шоубизнес, колко твърд, суров, непоклатим трябва да бъдеш. Да ръководиш тази империя толкова години, и то да си жена, не е никак лесна задача, а тя успява да се справи самичка с абсолютно всичко. Доста пъти се е случвало да сподели, че й е трудно, но в нея виждам един воин, който дори и да казва, че е на предела на силите си, всъщност никога няма да достигне до него. Напротив, в нея живее силата и тя ще продължава да се бори за музиката в България, за което й свалям шапка. Реално благодарение на нея моят глас се чува в нашата страна. Вероятно без този екип, който имам зад гърба си, в момента нещата нямаше да стоят точно по този начин. Тя е един наистина незаменим човек в живота ми. 

• В социалните мрежи загатвате, че имате приятел. Така ли е? 

• Да, имам човек до себе си, който доста уверено влезе в живота ми с доста сериозна заявка и с много грижа, с много любов и подкрепа. Помага ми да бъда тази моя по-силна версия, по-уверена, за което много му благодаря. Любовта е двигателят за мен и не спирам да я възпявам във всичките си песни. Израснала съм в семейство, в което любовта е най-важна. Родителите ми се обичат и това е най-голямата сила, която може да бори всяка една трудност по пътя. Много дълго време съм търсила точно тази любов и мисля, че я срещнах. В момента й се наслаждавам и я пазя тихо, защото вярвам, че наистина щастието обича тишината. И мисля така да си остане. 

Ивет Савова