„Специално поръчение“, новият роман на Андрея Илиев, е мащабен епос за България в един от най-сложните й периоди през предишното столетие – 20-те години, объркани и неясни. Нацията се опитва да се справи с войните – Балканската и Първата, които нанасят териториални и морални поражения и погубват хиляди животи. На този внушителен исторически фон се преплитат съдби на различни архетипни персонажи, кръстосват се събития по волята на случайността, на великите сили или на великото българско политическо късогледство. Героизмът е за редниците, позорът е за министрите – сред тях са генералите, които се люшкат между патриотизма и кризите по върховете на държавността. Езикът на писателя е живописен, като на моменти не липсват и прекалени словесни разточителства, от които губят добре измислените сюжетни ходове и обрати. Понякога в повече са и възгласи като този: „България, само България – тук има всичко, с което уж се славят Италия и Швейцария“.
Главните герои са типични представители на своите касти и класи. Единият е деветото дете в селско семейство, свързано до кръв със земята си – Кирил Русев Марашлиев. Баща му, който има завършен само първи клас, го изпраща в Швейцария да учи ветеринарна медицина, защото българите не ходят на лекар, но дават душа и пари за животните си, които най-често ги хранят. Изтърсакът във фамилията за седем години записва седем специалности, но не завършва нито една от тях с диплома, тъй като през цялото време предпочита да изучава тънкостите на европейския секс. След смъртта на родителя им братята му спират издръжката и изпращат на Кирил билет за София. Прибира се ни жив, ни умрял. И тъкмо когато започва да се наслаждава на еротиката със съседките, пристига двегодишна повиквателна от армията. Попада в школата за офицери, която приключва по съкратен курс, и го изпращат на западния фронт, където се бием с италианците.
Другият герой е Георги Методиев Георгиев, касоразбивач и рецидивист по прякор Кърджалията. Той също кръшка от войската и тъй като не му се умира за България на три морета, плаща с десет крадени наполеона тригодишна присъда в Сливенския затвор. Но когато собственият му адвокат започва да го изнудва за още пари, Гецата се принуждава да замине за фронта. Докато обмисля какъв изход да открие в сложната ситуация, решава, че има последна възможност – да се предаде. Но не на сърбите и гърците, а на англичаните джентълмени. Междувременно организира внушителна черпня на висшестоящите, наемайки цяла кръчма в Пловдив, заедно с проститутките, за да го изпратят в школата за офицери. И така пътищата на Марашлиев и Георгиев започват да се кръстосват – още от първата им съвместна акция, в която началниците ги пращат да убиват италианци. Общите им приключения се движат по границата на абсурда, което е другото име на националния модел. Докато четеш, се чудиш докъде може да стигне българската безпомощност пред пороците и пред невъзможността да си върнем Македония. Италианските генерали от Съглашението също се чудят – как е възможно най-смелите войници в Европа да се предават на победените от тях врагове.
Чужденците не проумяват и как цялата интелигенция е изпратена за пушечно месо, вместо да бъде съхранявана като генофонд на нацията. Следва годината на окупация от съглашенски войски с всички произтичащи последици. Няма добри окупатори.
Повествованието продължава в уж мирното време, в което компроматите, превратите, секс оргиите, корупцията и високата криминална престъпност са всекидневие, а първата вълна на емиграцията се разлива във всички посоки на света. Авторът отвежда и до атентата в „Света Неделя“. Следват въпросите: Защо и с каква цел гърми адската машина? Някой казал ли е на царя, който царува, но не управлява, че не трябва да ходи в църквата? Кой ограбва скъпоценностите на убитите в „Света Неделя“? Само виновници за атентата ли са убивани във войнишките палатки и кой спуска списъците с имена на невинни хора, унищожавани без съд и присъда. Комунистите със сигурност стоят зад взрива в божия храм. Но сред „атентаторите“ има и офицери, които са по-големи патриоти от цялото правителство, взето заедно. Затова вълчици – вдовиците на избитите – отглеждат деца с вълчи очи и вълчи нрав, които след десет години мъстят за пролятата кръв през 1925 година. И така българският кръговрат на престъпленията и наказанията няма начало и край.
Андрея Илиев е автор както на исторически изследвания, така и на художествена литература – има над 100 разказа и 20 книги, носител е на награди за криминална литература, за хумор и за фантастика. Сред най-известните му творби са романите „Лошо момче“ и „Когато ангелите подивеят“.
