Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

На 91 години Майкъл Кейн се впуска в смъртоносна игра

Майкъл Кейн заряза мемоарите, за да се посвети на детективските истории. Както се знае, за своя 90-и юбилей той почерпи англосаксонската публика с дебютния си роман „Смъртоносна игра“, а сега го четем и на български език със знака на „Колибри“. В трилъра в превод на Надя Баева главният герой е полицейският инспектор Хари Тейлър.

Той никак не е политически коректен, не го интересуват нито конюнктурата, нито бюрокрацията. На сметище в Източен Лондон се появява метална кутия с радиоактивен материал, а после изчезва. Хари Тейлър и екипът му тръгват по следите й. Стигат до международни мафиоти, наркотрафиканти и неонацисти, които се стремят към абсолютното оръжие, чието притежание ще им осигури абсолютна власт. Най-ожесточено е съперничеството между лондонския аристократ Джулиан Смайт и руския олигарх Владимир Волдрев. Убийства, отвличания, взривове, нищо не може да спре двамата антигерои в играта им със смъртта. Но и нищо не може да спре Хари Тейлър в усилията му да открие и обезвреди изчезналия уран.

Майкъл Кейн допусна публиката до вътрешния си свят, до невероятни сюжети и куриозни случки от 70-годишната си кариера със забележителните биографични книги „За какво става въпрос?“, „До Холивуд със слон“ и „Трябваше да взривим проклетите врати и други житейски уроци“. Живата легенда на световното кино явно вече предпочита един от любите си жанрове – умния екшън. Това е неговият втори опит. Фал стартът му е драматичен – дълго време работи над трилър, в който терористи разбиват самолет в един от небостъргачите на лондонското сити. На 11 септември 2001 година това се случва в Ню Йорк. Кейн, който тогава наближава 70, изпада в тотален шок и веднага стопира творбата си за тероризма. Минават много месеци, преди отново да седне пред компютъра. В крайна сметка успява да преодолее стреса от ужасяващото си пророчество. Защото роденият преди 91 години Майкъл в семейството на чистачка и портиер на рибен пазар, и обявен за мега звезда в киното, кавалер на Ордена на Британската империя и удостоен с рицарско звание, е силно пристрастен към литературата. Неотдавна той се пенсионира в седмото изкуството – да се надяваме до следващия интересен сценарий, и се пренасочи окончателно към писането. „Като актьор трябва да ставаш в шест и половина сутринта и да ходиш в студиото. Като писател можеш да пишеш, без да ставаш от леглото!“, шегува се той с мотивацията си. „Знам, че съм стар, но не се чувствам стар. Не и в главата, където е важно. Сякаш едва преди пет години бях на 35. Така че се наемам с неща, които не е редно да върша. Възрастта е в съзнанието. Оставам млад, като отказвам да бъда стар“, споделя още Кейн, отказвайки да копнее по младостта, седейки кротко на канапето. Сред житейските му принципи важните са четири – „Продължавай да вършиш, каквото обичаш“, „Използвай трудностите“, „Откривай доброто“, „Не поглеждай назад“.

Последният никак не е лесен – Майкъл Кейн помни депресията и Втората световна война. „Всеки ден чакахме телеграма, за да разберем дали нашият баща е загинал на фронта. Войната свърши. После ни изпратиха в Корея. Върнахме се от тази нова война и бяхме депресирани, в ужасно настроение и състояние на духа. Мизерията се усещаше навсякъде. После дойдоха 60-те и ние колективно решихме, че ще започнем да се развличаме и да извличаме наслада от живота. Не изпитвам носталгия. Не гледам назад. Чувствам се невероятен късметлия, защото уцелих точното време. Шейсетте години ме направиха.“

Носителят на по няколко от всички възможни големи награди – „Сателит“, БАФТА, „Златен глобус“, „Еми“, „Оскар“ застана за последно пред камерите за „Голямото бягство“, вълнуваща драма, вдъхновена от истинската съдба на ветеран от Втората световна война. Той тайно напуска дома за възрастни, за да присъства на честването на годишнината от Деня на дебаркирането във Франция.

„Когато започнах да остарявам, публиката от поколението на демографския взрив остаряваше заедно с мен. И също както работническата класа излезе на мода през 60-те години, така през XXI век стана модерно да си стар. Сега, вместо да те пуснат да си пасеш кротко, пишат роли за връстниците ми“, забавлява се маестрото, участвал в над 150 филма, сред които са „Алфи“, „Романтичната англичанка“, „Да образоваш Рита“, „Тихият американец“, „Перфектният обир“, „Младост“, „Хана и нейните сестри“, „Правилата на дома“, „Италианската афера“, трилогията за „Черния рицар“…

Албена АТАНАСОВА

Последни публикации