Няма почитател на киното, който да не помни характерните образи на актрисата Надя Тодорова – Теменугова от „Вчера“, Кулишева от „Двойникът“, Димитрова от „Дами канят“, Худерова от „Войната на таралежите“, и да не си спомня със смях култовите им реплики. Малцина обаче знаят, че много от тях дори не са по сценарий, съчинява ги самата актриса, докато влиза в образ и импровизира по време на снимки. „Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов „С любов и нежност“ почти сама написах ролята си. На поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров. Той само ме погледна и каза: „Давай в същия дух, супер си“, разказва актрисата, която си отиде от този свят на 90 преди пет години.
Едва ли има зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма „Двойникът“: „Кулишева!“, подвиква ѝ доцент Денев (Тодор Колев). „Аз!…“, откликва закъснялата за събрание героиня на Надя и миг по-късно добавя: „Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат…“.
Искрено веселие предизвиква и епизодът от „Дами канят“, в който прехвърлилата 50 героиня Димитрова се нахвърля на младия инструктор (Стефан Данаилов): „Екиме, хайде да избягаме от този прованс!“. След това се обръща към него с премрежен поглед: „Вземи ме, лодкарю, в твоята ладия лека“.
Култова е репликата й като Седларова от „Опасен чар“: „Роднина – милиционер, роднина – милиционер…“.
Макар ролите й да са второстепенни, дори краткото й появяване в кадър е толкова колоритно и запомнящо се, че Надя често измества главните героини. Затова режисьорите са влюбени в нея, наричат я Голямата актриса на малките роли.
Първото обяснение в любов получава от Иван Андонов,
който я открива за киното още в първия си филм „Трудна любов“ през 1974 г. Тогава тя е на 49 години, вече утвърдена театрална актриса – стъпва на сцената на 21. След това Надя играе във всичките му ленти. „Той не започваше филм, докато не измисли роля за Надя. Казваше, че му е талисман и не може без нея, а тя го наричаше „моят кръстник в киното“, разказва Люба Маричкова, съпруга на режисьора. „Всяка нейна роля ставаше най-бляскавият акцент във филма. Импровизациите, които измисляше, бяха толкова естествени и попътни на героинята й, че всички зад камерата умираха от смях, а Иван нямаше сили да каже „Стоп“, споделя още Маричкова в автобиографичната книга на актрисата „Един живот в пет тетрадки“, където Надя пише: „Той беше за мен кръстник, учител, приятел… Обаждаше се по телефона: „Надя, имам една малка роля за теб, ще дойдеш ли?“ „Няма малки и големи роли, има малки и големи артисти“, казвах и тръгвах“.
След Иван Андонов и други големи режисьорите се надпреварват да я канят – Рангел Вълчанов, Николай Волев, Людмил Стайков, Иванка Гръбчева, Джеки Стоев. Така актрисата прави 60 незабравими роли в едни от най-известните филми, сред които са „Записки по българските въстания“, „Войната на таралежите“, „Куче в чекмедже“, „Бяла магия“, „Господин за един ден“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Адио, Рио“, „Разводи, разводи“.
Първият й истински досег с изкуството е с нямото кино. Баща й прожектира филми в киносалона в Асеновград и Надя
гледа в захлас лентите с Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън.
На театър я водят, когато е на 9, и тя толкова се разстройва от пиесата „Малкият музикант“, която разказва за сираче, което свири и пее по улиците, за да се прехранва, че майка й едва успява да я успокои. „След това представление игрите ми коренно се промениха. Дворът ни се превърна в сцена: завеси, реквизит, даже имахме и публика… Магията на театъра ме завладя и не ме остави докрай“, пише тя в мемоарите си.
След като завършва френска гимназия, родителите й решават, че ще учи право, защото е „много устата“. Това обаче не се случва, защото Надя печели конкурс в тогавашния Асеновградски театър. И макар да няма актьорско образование, никой не поставя под съмнение големия й талант. По-късно играе в Сливенския, Габровския, Смолянския и Пазарджишкия театър. Всичките й роли са свързани с характерните типажи – майка, свекърва, баба. „А така исках да изиграя Жулиета“, разказва Надя. „Все характерни роли ми даваха, а пък аз исках любовни. Един път дори набрах кураж и попитах режисьора на Асеновградския театър защо се получава така. Той ми каза: „Абе, детенце, ти
в живота си любовница и изкусителка играй
колкото си искаш. А пък на сцената ще играеш характерни роли. Един ден ще ми благодариш за тях!“, разказва актрисата.
Надя наистина среща голямата любов в живота си, която, за радост, не завършва като тази на Ромео и Жулиета, а продължава цели 56 години до смъртта на съпруга й
Никола Теменугов. Срещата им е като на кино. Запознават се случайно на пътя Кърджали – Асеновград през 1952 г. По това време тя има връзка със софиянец, командирован в новостроящата се електроцентрала в Асеновград. През лятото на 1952 г. Надя тръгва на турне из Родопите, а любимият й е изпратен в електроцентралата „Бели извор“ край Кърджали. Уговарят се след турнето актрисата да отиде при него и да се оженят. По пътя за Кърджали обаче колата, с която пътува Надя се поврежда, завалява и пороен дъжд, а на шосето за „Бели извор“ се свлича земна маса и пътят става непроходим. Трупата спира камион за Асеновград, в който част от актрисите се качват, за да ги откара. Именно
шофьорът се оказва бъдещата голяма любов на Надя.
Още по време на пътуването между тях прехвърчат искри, но когато се прибира у дома, Надя се тръшва болна. От годеника й няма никаква вест, а на четвъртия ден при нея идва Никола с букет цветя и думите: „Разбрах, че си болна, дойдох да те видя и да разбера мога ли да направя нещо за теб“. „Нещо топло се разля в сърцето ми, изпитах необяснимо приятно чувство и се разсмях. Той разбра погледа ми и отвърна със същия сърдечен смях“, пише актрисата. Тя обаче продължава да се тревожи за приятеля си. Накрая го среща на улицата, а той се нахвърля върху нея, че го е направила за смях пред приятелите, като не е отишла в „Бели извор“. Изобщо не иска и да чуе, че пътят е бил затворен, и не приема извиненията й. Разделят се още там, на пътя. Актрисата отива на кино, където въртят италианския филм „Девицата Горгона“, и в салона попада на Никола. Двамата сядат един до друг, хващат се за ръце и така продължават заедно до края на дните му. В началото родителите й са против връзката й, защото той е шофьор, а тя актриса, но накрая дават благословията си за сватба. През юни 1954 г. Надя и Никола стават родители на дъщеричка – Антоанета. До пенсионирането си Никола работи като шофьор, но винаги, когато може, придружава актрисата по турнета. Понякога изминава стотици километри, за да й занесе плодове на снимачната площадка. На златната си сватба през 2003 г. те все още са толкова влюбени, че се венчават и пред Бога в любимия си Асеновград, а Никола съчинява стихотворение за нея. 13 години по-късно актрисата си отива на 90-годишна възраст след дълго боледуване в болница в Прага.
Мария ПЕТКОВА
