В разговорите си с художничката Стефанка Стойчева около подготовката на голямата й ретроспективна изложба преди година неведнъж споменавахме имената на нейни съученици в Националната академия – Андрей Даниел (1952–2020), Валентин Колев (1948–2023), Мими Добрева (1953), Николай Каранфилов (1951), Стефан Янев (1952), Стефка Аройо (1951). Едно от тях обаче се явяваше настойчиво с особено мелодичност – Милко Божков. Художникът, който ще израсне под наставничеството на професор Добри Добрев в ателието по живопис в София, който по думите на Стефанка Стойчева, им е дал най-ценният урок, а именно, че „изкуството е бягане на дълги разстояния“.
Днес, разглеждайки изложбата на Милко Божков „P.S.“, подредена в залите на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна, няма как да не се убедим тъкмо в това – изкуството действително е бягане на дълги разстояния през пространства, почерци, техники, теми и времена, а всяка една картина е свидетелство за усвоените уроци от съприкосновенията с големите вдъхновения, разочарования, полети, метежи, страсти и крушения – на мисълта, на чувствата, но не и на духа.
Изложбата „P.S.“, чийто куратор е художникът и галерист Пламен Моневски, беше показана преди година в три зали в сградата на СБХ на ул. „Шипка“ 6 в столицата. Тя побира десетки творби, изпълнени с различни техники – живопис с масло и акварел, графика – офорт, литография, акватинта, рисунки. Всички те са от две частни колекции, в които както никъде другаде можем да огледаме почти в цялост артистичното израстване, пластическите търсения, темите и преди всичко – личността на художника. Днес тези картини, съотнесени към пространството на ГХГ „Борис Георгиев“ във Варна, дават възможност да бъдат огледани в пряк и преносен смисъл в друга светлина. И макар изложбата в замисъла си да не е ретроспективна, тя обхваща широкия времеви диапазон от 1991 до 2025 г., в който виждаме както низ от знакови произведения на автора, така и фрагменти от слабо познати или въобще непознати за местната публика творчески домогвания от странстванията на Милко Божков у нас и зад граница.
Милко Божков има десетки самостоятелни изложби в България, Полша, Чехия, Русия, Австрия, Швейцария, Люксембург, Швеция, Холандия, Франция, Германия. А участията му в групови изложби и биеналета на живописта и графиката в страната, в САЩ, Мексико, Венецуела, Бразилия, Япония, Дания, Норвегия, Швеция, Белгия, Холандия, Русия са неизброими. Произведенията му са в колекциите на Конгресната библиотека – Вашингтон, САЩ, Музея на изкуствата – Портланд, САЩ, Националната библиотека на Франция, Галерията на префектура Канагава, Япония, Галерията на префектура Канагава, Япония, Музея за съвременно изкуство – Шчечин, Полша, Музей Нелимаркка – Алаярви, Финландия, в колекциите на галериите на България и разбира се, в куп частни колекции. За своя 72-годишен житейски път Милко Божков неведнъж е доказал, че изкуството му не само вълнува, но и всякога е повод за размисъл – за границите на живописта, за съотношенията между образ и текст, за истинския смисъл на творческия процес като избор. Експозицията е възможност за среща и с две библиофилски издания – „Елегия“ по древен египетски текст, подготвяна от 1983 до 1987 г. и отпечатана в 20 екземпляра, като във всеки отпечатък текстовете са написани на ръка от художника, и „Думи и Графити“ по текстове на Борис Христов.
Изложбата е възбуждащо пътешествие, в което както сам авторът споделя, „картините са отделните букви и отделните думи. През времето тези букви ги правиш на думи, думите ги съединяваш в изречения, докато най-накрая стане книгата. И това е произведението.“ Да, изложбата „P.S.“ прилича на едно цялостно произведение. Тъкмо и затова изкуствоведът Румен Серафимов изтъква: „В преситената с виртуална реалност и всякакви спекулации образна среда Милко Божков съхранява все по-ценното ръкотворно и сетивно отношение към пластическия език, запазва класическата картинност с всичко трайно и стойностно в нея, извайва „скъпоценна“ живописна материя, която носи радост и наслаждение от всяка мазка и линия, от всеки жест. На фона на съвременния визуален маниеризъм у нас, в който самоуверено шества външноефектната, но повърхностна и в повечето случаи празна инфантилна игра с концептуални конструкти, изкуството на Милко Божков носи светлината на висококласично художествено „вчувстване“ в същността и образния живот на един богат интелектуален и душевен свят. С изключителната си дарба и забележителна ерудиция той е способен да създава висококултурно изкуство, в което с удивителна мъдрост смесва, съпоставя и интерпретира времена, култури, естетически, морални и философски категории“.
Изложбата е подредена в шест от залите на ГХГ „Борис Георгиев“ във Варна и може да бъде разгледана до 20 май.
Пламен В. Петров