„Изчезването” (Das Verschwinden des Josef Mengele), 2025, Франция/Германия/Мексико/САЩ/Великобритания), сценарист и режисьор Кирил Серебренников, продуценти: Мелани Биеси, Хулио Чавесмонтес, Кристъфър Купър, Чарлз Джилбърт, Абигейл Хонър, Иля Стюърт; оператор Владислав Опелянц, художник Мария Белен Сирио, костюми Татяна Долматовска, музика Иля Демуцки, в ролите: Аугуст Дил, Бургхарт Клауснер, Фридерике Бехт, Дана Херфурт, Сергей Подимин, Антон Литвинов. Награда за най-добра екранизация на пълнометражен игрален филм от CineLibri. Разпространява Бета Филм
Изпуснах „Изчезването” на CineLibri 2025, но по време на гостуването на Кирил Серебренников (1969) в София все пак успях да го гледам. Той е най-цялостният филм на руския режисьор в Германия след отдавнашния „Изобразявайки жертвата” (2006), заснет в Русия. Създаден по романа на Оливие Гез „Изчезването на Йозеф Менгеле“, филмът е напрегнат трилър, фокусиран върху патилата на избягалия „ангел на смъртта” (1911-1979) в Южна Америка след Втората световна война.
Започва в наши дни, когато студенти по медицина в Сао Пауло разглеждат част от скелет, който, по думите на професора, е на Менгеле. Той е един от най-зловещите активисти на нацизма, правил чудовищни експерименти с хора в Аушвиц и до края си останал фанатично предан на Хитлер и режима му. Първо ни показват как Менгеле (Аугуст Дил) се оглежда да не го познаят в Аржентина. После се жени за съпругата на брат си. По-късно заминава за Парагвай и след това – в Бразилия. Филмът е разделен на части по фалшивите му имена: Грегор, Петер и дон Педро. Менгеле е егоцентричен и все по-истеричен – макар непрестанно да е нащрек да не е разкрит и осъден, както се случва на Айхман, например, той настоява на своята „правота”. Красноречив е епизодът във фермата на унгарски емигрант, където се крие и с чиято жена спи – когато възглупавият домакин се подиграва на Хитлер, немецът скача и го пребива. А преди това сме го видели да разрязва прасе под звуците на Вагнер.
В края на живота си (като дон Педро) се смесва с участниците в местния карнавал и става за посмешище. И го виждаме проснат по гръб в океана, починал от инфаркт.
Филмът е заснет основно в изтънчено черно-бяло от изключителния руски оператор Владислав Опелянц – отблъскващи бит и герой, който разтваря душата си, доколкото я има, пред своя син Ролф (Максимилиан Майер-Бретшнайдер), пристигнал в Бразилия също с фалшив паспорт. Младият човек настоява да разбере истината, но бащата отстоява своето право на живот и спомени. А на стената в окаяното жилище на Менгеле виси гравюрата „Рицарят, Смъртта и Дяволът” на Албрехт Дюрер.
Има и два цветни флашбек епизода: зверствата в Аушвиц на фона на концерт на джуджета и гърбушковци и сексуална сцена в леглото с майката на Ролф, която го пита за произхода на фамилията Менгеле.
След първия англоезичен филм на Сереберенников „Лимонов” (2024), в „Изчезването” се говори на немски, испански, португалски и унгарски.
Немският актьор Аугуст Дил (1974) е почти през цялото време в кадър и умопомрачително се справя с кощунствената си роля – еднакво убедителен е и като по-младия, и като стария Менгеле. Ако си спомняте, той изигра чудесно и Воланд в „Майстора и Маргарита” (2024) на Михаил Локшин.
Филмът е адски актуален в нашето несигурно и безумно време – и като внушение за липсата на чувство за вина, и като напомняне за авторитарния режим – на Хитлер, на Путин, на латиноамериканците…
Разтърсващ филм, ала е неясно защо от заглавието е изпаднал Йозеф Менгеле. Защото „Изчезването” е абстрактно и безлично заглавие. А самият Кирил Серебренников заяви на дискусията в Народния театър „Иван Вазов”, модерирана от Явор Гърдев: „Извън Русия съм по-беден, но по-щастлив и правя това, което искам”.
Геновева Димитрова