„Неприлични писма” (Wicked Little Letters), 2023, Великобритания, режисьор Теа Шарок, продуценти: Греъм Броудбент, Оливия Колман, Ед Синклер; сценарист Джони Суит, оператор Бен Дейвис, художник Кристина Казали, костюми Шарлът Уолтър, музика Изабел Уолър-Бридж, в ролите: Оливия Колман, Джеси Бъкли, Тимъти Спол, Гладис Мос и други.
Крайморският град Литълхамптън, Съсекс, 20-те години на ХХ век. Все още не са зараснали раните от Първата световна война. На улица „Уестърн роуд” № 65 живее благопристойното семейство Суон – болнавата майка Виктория (Джема Джоунс), нетърпимият баща Едуард (Тимъти Спол) и набожната стара мома Едит (Оливия Колман) – най-голямата от 11-те им деца, единствена останала при тях (двама от синовете са загинали на фронта). Тя е приветлива към младата съседка от № 67 Роуз Гудинг (Джеси Бъкли) с щръкнала коса, червиви уста и сладка дъщеричка. Пристигнали са от Ирландия в търсене на по-добър живот. Роуз живее с чернокожия Бил (Малачи Кърби). Двете семейства ползват една баня и тоалетна.
Изведнъж Едит започва да получава вулгарни писма с грозни ругатни. Чете ги на глас на родителите си, както и на приятелки. Естествено, за злината е обвинена горката хлевоуста Роуз. От местен скандалът се превръща в национален. Медиите бълват новини. Обявен е процес. Обвинената Роуз не може да плати жалката си гаранция и попада в затвора в Портсмут. Но бойните жени от Литълхамптън плащат парите, тя излиза… Междувременно се оказва, че младата и интелигентна тъмноока полицайка Гладис (Анджана Васан), която си има неприятности в работата заради липсата на женски права, се усъмнява във вината на Роуз. И обединява жените от града в издирването на истинския виновник.
Създаден по невероятен действителен случай, филмът е и забавен, и напрегнат, макар че развръзката е предвидима. В него се оглеждат и трудната следвоенна ситуация в Англия, и насилието в семейството, и борбата за еманципация. И става за пореден път ясно, че тихата вода е най-дълбока.
Стилен по английски, филмът блести най-вече с невероятните си актьори. Носителката на „Оскар” Оливия Колман е и обаятелна, и уязвима, и отмъстителна. Възхитително влиза от предизвикателна в още по-предизвикателна роля – колко филми с нея бяха заснети, след като изигра телефонния глас на раждащата любовница на Том Харди в „Лок” (2013) на Стивън Найт. Спомням си, че за първи път гледах синеокия грозник Тимъти Спол като майчиния брат фотограф в „Тайни и лъжи“ на Майк Лий („Златна палма” от Кан 1996). Оттогава е голяма звезда, играл е в „Последният палач“ (2005) на Ейдриън Шерголд, в „Г-н Търнър“ (2014, награда за мъжка роля от Кан) на Майк Лий, в поредицата за Хари Потър. Тук е драстично отслабнал и все така смръщен. За първи път видях Джеси Бъкли като младата Леда в удивителния дебют на Маги Джиленхол „Непознатата дъщеря“ (2020) по едноименния роман на неаполитанката Елена Феранте. А Леда на 48 е Оливия Колман. И двете са с номинации за „Оскар“. След това открих, че Джеси Бъкли се снима често предимно в независими филми и косата й неизменно стърчи като току-що станала от сън. После блесна в „Нокти“” (2023) на Христос Нику, който в научно-фантастичен план изследва любовната съвместимост. И тук е фурия – колкото е дръпната, толкова е и нежна. „Неприлични писма“ се гледа на един дъх.
Геновева ДИМИТРОВА
