Той е роден в Свищов през 1890 година, но истински голямата му любов, влюбване от първа среща през 1927 е Карлово. Любов, която се разгаря, за да остане до кончината му през 1962 г. Любов, увековечена в десетки негови платна, които го превръщат в един от най-ярките майстори на палитрата в българското изкуство.
Ниското момче с характер, получило своето парижко художествено образование в компанията на някои от най-талантливите артисти на своето време. Момчето, което има възможност да се учи на „рисувание“ под наставничеството на гения Клод Моне. Момчето, което след завръщането си от странство ще осъществи десетки пътувания из нашите земи, за да се влюби неистово в местния пейзаж, хората, в света на българина. Да, Никола Танев, макар и останал до сетния си дъх самоотвержен жител на Стария континент, реализирал свои пътувания по десетки кътчета из цяла Европа, за да представя творчеството в своите над 50 самостоятелни изложби, до край не изневерява само и единствено на Карлово.
Преди дни в Общинската художествена галерия в града на Левски бе подредена експозиция с всички творби на Никола Танев, собственост на институцията. Експозицията е организирана от директора на галерията Пенка Минчева – цикъл от десет рисунки с карловски пейзажи, изпълнени с туш и цветни моливи, шест живописни платна, три от които събуждат спомени от детството на карловски граждани на емблематични за онова време места – Пазара, Чаршията, Часовниковата кула. Публиката може да види и натюрморт с цветя и плодове, мелницата в Созопол и пейзаж с изглед към столичния булевард „Васил Левски“ – картини, които маркират творческото развитие на художника в периода между 1928 и 1943 година. Изложбата, озаглавена „С четка и палитра в Карлово“, се вписва в политиката на галерията, с която екипът й се опитва да балансира между съвремието, което често ни плаши, и наследеното минало, което винаги вдъхновява – особено, когато то е дело на един от най-големите художници в българското изкуство.
Името на Никола Танев всички ние свързваме най-често с майсторските пейзажи. Безспорно онези, в които виждаме играта на багрите и светлината из карловските дворове, са сред емблематичните за творчеството му. Част от тях се съхраняват тъкмо в Карлово. Карлово, което Никола Танев ще посети през далечната 1927 година. Тогава градчето е сред очарователните притегателни центрове, запазило духа на българското Възраждане, далеч от модернизацията. Днес го разпознаваме като родния град на Левски, на един от най-големите ни скулптори – Иван Лазаров, разбира се, на бащата на Христо Ботев, както и на предприемача, индустриалец и меценат Евлоги Георгиев.
Никола Танев пристига в Карлово през март, пътувайки до града с голям червен автобус. Негова спътница е жената, „без която не може“ – Миша, която пристъпвайки по улиците на Карлово, шепти на своя съпруг: „Като че ли влизаме в рая на земята“.
След години сам художникът ще изповяда: „И наистина беше така. Цели осемнадесет лета после аз черпех моите сюжети от това живописно градче Карлово, горях под силното му слънце, ненаситно рисувах всичко, което сгряваше: и вадите, и асмите, и дуварите, и дворовете, пълни със саксии, в които като огън горяха цъфналите, огрени от слънцето мушката, и грамадните кестени, сенчести орехови дървета и реката с нейните камънаци“. Вдъхновението за Никола Танев, въпреки пътуванията из чужбина, идват именно от родното – „тук и водата, и ракията, и пъстървата, и незабравимите свински пържоли бяха за нас едни от привлекателните неща, които ни караха да бягаме през всяко време на годината от София и да отиваме в нашето станало любимо, Карлово“.
Сега, от дистанцията на времето, именно пейзажите на Никола Танев са сред най-ярките свидетелства тъкмо за миналото на Карлово. За унищоженото от сътресенията на времето. Картини, които като с машина на времето ни пренасят в една чужда ни, заличена вече реалност. А Никола Танев, „с всеотдайна обич, неутолим като истински любовник“, е нарисувал всичко, което слънцето огрява в този чуден кът – „къщичките, обагрени с жълто, синьо и червено, дуварите, варосани с ослепителна белота, пъстротата на навалицата по чаршиите, саксиите с цъфнали мушката и прохладните орехови дървета край реката“. Всичко това и до днес е в платната му. Голяма част от нарисуваното в Карлово обаче отдавна е напуснало страната ни. Още след първото си посещение в града Никола Танев отнася по-голямата част от нарисуваното със себе, за да се отправи на поредното си творческо пътешествие – към Варшава, Прага, Берлин, Милано, Белград и Рим, превръщайки се в най-доброто рекламно лице на Карлово. Там ще продаде по-голямата част от картините си. Картини, които и до днес със сигурност украсяват домовете на знайни и незнайни личности. Картини, пазещи спомена за очарователната и страстна любовна връзка между един художник и Карлово. Връзка като никоя друга в историята на българското изкуство.
Кирките бяха рушили, рушили
Големият художник трудно понася разрухата по време на Втората световна война
Карлово ще се превърне в убежище за Никола Танев и по време на Втората световна война. Именно от този период са и някои от най-впечатляващите пейзажи на художника, включени в настоящата изложбата. В спомените си авторът ще отбележи горчиво за това време: „Този път като че ли очите ми повече се отвориха и аз видях как страшно се беше изменило Карлово през последните години. Систематически, незабелязано кирките бяха рушили, рушили… Часовникът стърчеше самотен като оголял, обиколен вече от нови здания. Отдавна я нямаше старата живописна чаршия. Нямаше вече криви улици. По реката нагоре бяха изчезнали вече всички воденички, чак до моста, който водеше до водопада. Голямо наводнение беше отвлякло всичко. Стихията беше съборила всички големи дървета и беше разяла почвата до моята любима воденичка, но аз все още търсех да намеря всичко това, всички тези мои любими слънчеви сюжети“.
Пламен В. Петров
