На 10 ноември от 19:30 Нов Театър НДК ви кани на постановката АНТИХРИСТ по Емилиян Станев. Драматизация и режисура Бойко Илиев. Участват Елена Петрова, Веселин Калановски, Ники Сотиров и Любомир Ковачев.
Драматизацията на „Антихрист” от Емилиян Станев си е своего рода „лудост”, но бих казал „задължителна лудост”. В едно време на глобализация „Поучително житие на грешника и смешника Теофил за митарствата на душата му”, така нарича в началото своя роман авторът, звучи изключително съвременно, тъй като с отварянето на границите „митарствата на душите ни”, като че ли набират нова сила.
„Този СПЕКТАКЪЛ – ПРИКАЗКА сякаш се ражда от пепелищата на варварството и издига глас през времето, като към горчивината на мъдростта се прибавя сладостта на спомена. И мъдрият Теофил, и наивният Еньо, които са едно, са все от корена на Тодор Самоход, царския зограф. Но Еньо е младостта с най –дълбоките и сили и с най-пищните и лъжливи знаци. Предопределено е Еньо да чуе клепалата и рева на Янтра, да види отблясъците на кубетата на църквата и прозорците на дворците , да прозре ръждивата красота, в която живеят хората и която долавят само всепроникващите очички на детската душа. Предопределено е Еньо да се влюби в царската дъщеря, да срещне цар Иван – Александър и да види рода му, да обикне таворската светлина, т.е. светлината на извисената духовност и на лъжливата религия, и да премине през много лични житейски патила, за да бъде преследван от онова , което довчера е обичал. И предопределено е Теофил, обезобразения грешник и смешник – т.е. късният Еньо, – да разкаже за себе си , да се види като малко поточе, разливало в житейски събития, в срещи, в човешка обич и омраза. Някъде у Теофил, отминат и отречен, заглъхва тихият и богобоязлив юноша, който е писал любовни стихове за царската дъщеря. А остава другият човек – да се бори със себе си, да извисява себе си и със себе си и времето. Намерил е разрешението едва накрая – когато оголва меча и замахва срещу турчина поробител, дошъл с организараността си, с фанатизма си, с дивачеството си, за да сложи край на издълбоко избухналото духовно развитие на нашия живот. Такава е основната философска и изобразителна идея на драматизацията. Той ни поднася заедно с приключенията на Еньо по време на падането на Търновград и някои горчиви истини за народностната ни характерология. Подсказва ни творческата ни мъдрост, диалектиката на самопознанието ни, с което сме могли да се утвърждаваме и да се самоотричаме.“
