„Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“ (Bridget Jones: Mad About the Boy), 2025, Великобритания, режисьор Майкъл Морис, продуценти: Тим Бивън, Ерик Фелмън, Джо Уелът; сценарий: Хелън Филдинг, Дан Мейзър, Аби Морган по романа на Хелън Филдинг; оператор Сузи Лейвъл, музика Дъстин О’Хелърън, в ролите: Рене Зелуегър, Хю Грант, Мила Янкович, Каспър Нопф, Ема Томпсън, Чивител Еджиофър, Лео Удъл, Джим Бродбент, Колин Фърт и др.
Оскарите са раздадени. „Анора“ на Шон Бейкър триумфира. Има радостни и покрусени. Не съм гледала по-слаби номинации, с изключение на „Конклав“, който взе „Оскар“ само за адаптиран сценарий, и донякъде „Напълно непознат“, който пък нищо не взе.
В кината излезе „Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“ – четвъртият филм по книгите на Хелън Филдинг. След „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (2001) на Шарън Магуайър, „Бриджит Джоунс: На ръба на разума“ (2004) на Бибън Кидрън и „Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта“ (2016) на Шарън Магуайър най-сетне режисьорът е мъж – Майкъл Морис. Няма разлика. Разбира се, в главната роля е Рене Зелуегър, междувременно получила „Оскар“ за „Джуди“ (2019) на Рупърт Гулд, посветен на Джуди Гарланд.
Бриджит Джоунс (Рене Зелуегър) гледа сама двете си малки деца: Били (Каспър Нопф) и Мейбъл (Мила Янкович). Любимият й съпруг Марк Дарси (Колин Фърт) е загинал преди четири години по време на хуманитарна мисия в Судан. Ужасно липсва – и на нея, и на Били. Тя е немарлива повлекана. В къщата цари безпорядък. За децата й помага не друг, а бившето гадже Даниъл (Хю Грант), който си пада по манекенки и не е виждал от малък 15-годишния си син от италианка.
Децата имат строг чернокож учител със свирка (Чивител Еджиофър). Бриджит Джоунс и другите го наричат мистър Уейликър. Веднъж децата са се покатерили на дърво и не могат да слязат. И Бриджит се качва да ги спасява, но… Появява се мистър Уейликър, но тя се държи мъжки. После идва красивият млад пазач Рокстър (Лео Удъл). Спасява положението. Приятелите непрестанно досаждат на Бриджит да си намери гадже. Тя дори си сваля приложение и често общува по телефона с Рокстър. Най-сетне излизат. Секс. Стават гаджета. Междувременно тя се е върнала на работа като телевизионен продуцент. Децата си имат гувернантка. Бриджит разцъфва. За кратко. „Машината на времето“ не съществува… Но все пак тази връзка й вдъхва самочувствие и я тонизира да промени живота си. И тя ще направи своя избор.
Колин Фърт се появява ясно само в два кадъра и в един на без фокус – като халюцинации на Бриджит. Остаряващият Хю Грант е ослепителен, както обикновено (между другото, скоро го гледах като адски злодей в кошмарния трилър „Еретик“ на Скот Бек и Брайън Уудс). Рене Зелуегър си се справя чудно с ролята както досега, но героинята й изглежда комплексирана заради възрастта. Забавна е и белокосата Ема Томпсън като познатия от предишния филм гинеколог, която сега Бриджит възприема като душеприказчик.
Филмът не е толкова смешен, колкото са очакванията. По-скоро е меланхоличен. Изтръгва и сълза. Занимава се с последствията от внезапната загуба на свиден човек. На моменти е наивен. Финалът е съвсем предвидим. Спокойно може да живеете без него, но излъчва искреност и зарежда с позитивизъм.
От 7 март по екраните е „Истинска болка“ (2024) на Джеси Айзенбърг – road movie подир Холокоста на двама братовчеди, пристигнали от САЩ в Полша заради любимата си баба. В главните роли са Джеси Айзенбърг и Кийрън Кълкин („Оскар“ за поддържаща мъжка роля). Симпатичен филм и най-важното – кратък.
Геновева ДИМИТРОВА