„Граф Монте Кристо“ (Le Comte de Monte-Cristo), 2024, Франция, сценаристи и режисьори по романа на Александър Дюма: Александър де Ла Пателиер и Матийо Делапорт, продуценти: Димитри Расам, Седрик Илан, Ардаван Сафае; оператор Никола Болдук, художник Стефан Теласон, костюми Тиери Делетр, музика Жером Реботие, в ролите: Пиер Нини, Пиерфранческо Фавино, Анаис Демустие, Анамария Вартоломей, Лоран Лафит, Оскар Лесаж.
Поредната екранизация по славния роман на Александър Дюма, написан през 1844 г., е в кината. Ще ви разхлади. Младият моряк Едмон Дантес (Пиер Нини) пътува с кораб и спасява давеща се девойка. Тя му благодари и го предупреждава да забрави името й. Капитанът Данглар (Патрик Миле) е ядосан. Още повече се вбесява, когато собственикът на кораба Морел (Бруно Рафаели) го уволнява и назначава на негово място Едмон Дантес. Но в деня на сватбата с любимата му Мерседес (Анаис Демустие) той е арестуван и обвинен в бонапартизъм. Заточен е на далечния остров Иф. В пъкления план участват приятелят му Фернан де Марсеф (Бастиан Буилон) – братовчед на Мерседес, влюбен в нея, гаднярът Данглар и прокурорът Вилфор (Лоран Лафит). Там клетникът прекарва цели четиринайсет години, но има и лъч светлина – приятелството с абат Фариа (Пиерфранческо Фавино), който го насочва към съкровище на тамплиерите, скрито на остров Монте Кристо. В един момент Едмон Дантес успява да избяга. Отива у дома и разбира, че баща му е починал. Отправя се към острова, открива съкровището, кръщава се граф Монте Кристо и се връща победоносно в Марсилия, а оттам – в Париж, където са враговете. Превръща се в светска атракция. Със себе си води принц и принцеса… Успява да въздаде на всички.
Мен страшно ме дразнят многобройните промени в романтично-приключенския сюжет на Дюма. Пак ги има смелост, политически интриги, алчност, мъст… Но любовите са различни. Героите са и същите, и други. В новата адаптация на „Граф Монте Кристо“ само е загатната голямата любов между Едмон и Мерседес. От романтизма са останали само бегли сюжетни възли и гръмовната музика
Пиер Нине се справя с различните лица на своя непоколебим герой – той е и възторжен, и жесток. Характерното му, изтънчено лице е познато от „Ив Сен-Лоран“ на Жалил Леспор, „Франц“ (2016) на Франсоа Озон или „Одисеята на Жак-Ив Кусто“ (2016) на Жером Сал. Страхотен е и Пиерфранческо Фавино като абат Ариа – напълно неузнаваем. Пищно декориран, заснет добре, филмът се гледа леко, независимо от близо трите часа. А иначе е решително леден.
Новата екранизация по романа на Дюма е осма поред, доколкото ми е известно. За най-успешните досега се смятат „Граф Монте Кристо“ (1954) на Робер Верне с Жан Маре и телевизионната от 1975 с Ричард Чембърлейн.
Видимо тази екранна версия по най-екранизирания роман на Дюма след „Тримата мускетари“ е създадена като стръв за тийнейджъри, но подозирам, че те не са и чували за „Граф Монте Кристо“ и едва ли ще се втурнат да видят този стар „супергерой“. Пък и в киното, където гледах филма, преобладаваха пенсионерите.
Геновева ДИМИТРОВА
