„Особен поглед“, документален, 2025, 61 минути, режисьор Атанас Киряков, сценарий: Боян Папазов, Атанас Киряков; продуцент и оператор Иван Тонев. Награда за сценарий от Национален фестивал на българското кино „Награди на СБФД Васил Гендов“. Първият филм на Атанас Киряков, за който пиша в минало време. Изключителният документалист и човек си отиде внезапно (22 март 1938 – 21 юни 2025). Остави ни свръхбогато наследство от филми и гледни точки към травматични проблеми, свързани с историята и съвременността – над 130. Той е сред най-рефлективните, енергични и интересни български кинематографисти. И най-експедитивният. Първи в документалното кино се зарови в болезнените теми за лагерите и горяните: „Оцелелите“ (1990) и „Обречените“ (1994), „Горяни“ (2011).
Неведнъж прави разтърсващи рекапитулации на прехода. Естет и финяга, създаде великолепни филми за художници: феерично-авантюристичният „Летящите хора на Жоел“ (2007) за френския художник и скулптор Жоел Рабиновиц, пристрастно-уникалният „Голямата любов на френския „терорист“ Абел Рамбер“ (2008) за световния художник от български произход Жул Паскин и най-големия му познавач, концептуално-сърдечният „Иван Кирков или да се спасиш в спомена“ (2009), изчерпателният „Автопортрет с маска“ за Вера Недкова по сценарий на Юрий Дачев за БНТ (2011), дългият и дълбок „Светлин Русев. Усещане за вечност“ (2018), импресионистичният „На чаша вино с Милко Божков“ (2020), „Скулпторът Емил Попов и неговите вдъхновения“ (2024) – за феноменалния скулптор и възгледите му за живота и изкуството. Изумителен е „И в Рая има Ад“ (2007), посветен на Стефан Груев. „Любимият ми филм“, обичаше да казва Атанас Киряков.
„Особен поглед“ продължава заниманията на Атанас Киряков със зловещите пипала на ДС и издевателствата на комунистическата власт. Той умееше да разнищва сериозните социални проблеми през вълнуващите им проекции върху индивидуалната човешка съдба. След прекрасния „Дорина“ (2020), посветен на благотворителната дейност на красивата и преследвана от Държавна сигурност Дорина Илиева-Симпсън на остров Мавриций, и силния „1200 страници болка“ (2022) – за физика-поет-дисидент Стефан Маринов, сега на фокус е Стефан Бочев (1910 – 2002) – дипломат с разнебитена съдба, прекарал пет години в Белене и написал 1550 страници за живота в лагера („Белене. Сказание за концлагерна България“). Филмът акцентира върху този уникален и вълнуващ документ. Изключително актуален е в контекста на днешния световен хаос. За първи път Атанас Киряков е съавтор на сценарий заедно с великия Боян Папазов. Архивни кадри, фотоси, факсимилета, живи спомени – от оскъдния фактологически материал той за пореден път е съумял да създаде филм, който е и важен, и хваща за гърлото.
Атанас Киряков дебютира в игралното кино с „Концерт за флейта и момиче“ (1980). През 2015 създаде телевизионния филм „Бартер“ по историята в документалния му „Омагьосан от морето“ (2009).
Роден във Варна и завършил кино в ИДЕК, Париж (1963), Атанас Киряков безумно обичаше морето и авантюризма, макар че беше един от най-организираните хора. Животът му бе пъстър като творчеството му и неведнъж съм го молила да напише мемоари, но него го интересуваха единствено филмите – нямаше тема, която да го е човъркала, и да не се е захванал с нея, независимо дали е подкрепена от Националния филмов център или от съмишленици. Твърдеше: „Трябва да се улавят мигове“. Той беше и невероятно уютен и щедър човек. И безкрайно витален. Все някак успяваше да надхитри биологията. До последния миг се подготвяше за филма за големия актьор Владимир Пенев. Но ето, че и Наско отлетя. Отиде си, както живя – елегантно.
Преди време ми каза: „Човек си избира какво да прави. Не съжалявам, че не останах в Париж. Едва ли там щях да имам реализация, каквато имах тук. Най-важното – не съжалявам, че съм правил полезни неща. И повечето от филмите ми са полезни за обществото. И досега на улицата ме спират възрастни, изстрадали хора и ми говорят и за лагерите, и за горяните“.
Остават ни филмите на Атанас Киряков.
Геновева Димитрова