Големият ни илюзионист Мистер Сенко навремето си позволявал да нарича „колега“ Тодор Живков. Когато Тато, който изключително ценял мага, го попитал защо се обръща така към него, той му отвърнал: „Защото и ти лъжеш народа, но на мен ми ръкопляскат, а тебе те псуват! Освен това и вие краднете, и ние, само че ние връщаме“. Първият обаче не му се сърдел, а дори се смеел на закачките на факира, за когото се разказват многобройни легенди.
Сред най-известните илюзии на Мистер Сенко, прочул се с ловкостта си по цял свят, са „Електрическият стол“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“, „Сваляне на главата“, за която в Индианаполис през 1961 г. получава специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. По изрично настояване
показва този номер и в Холивуд
пред звездите на американското кино. Демонстрацията е заснета и излъчена, което води и до голямата популярност на фокусника в целия свят.
За първи път Мистер Сенко „сваля главата си“ през 1939 г. на Международния конгрес на илюзионното изкуство в Берлин. В номера използва восъчна глава-маска, направена от художника Ненко Балкански и скулптора Иван Мъндов. На спектаклите си в Германия той често посрещал зрителите на входа и неусетно им измъквал по нещо, разказва неговата снаха Стефанка Карайончева. После връщал задигнатото от сцената. В един от тези случаи стигнал дотам, че отмъкнал кортика и пистолета на самия Гьоринг, а той побеснял и демонстративно напуснал залата. Според разказите й на 28-ата сесия на тогавашния Съвет за икономическа взаимопомощ след спектакъл на Сенко Станко Тодоров го представил на премиера на ГДР, който бил силно впечатлен от мага и се обърнал към Тодоров с думите: „Искам да ми дадеш Сенко за министър на икономиката“. „А моля, моля, не ме понижавайте“, опънал се илюзионистът.
Магът, на чиято визитна картичка пише „Мистер Сенко – без адрес, без телефон, без грижи, но с пари“, става почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция, САЩ. Френското сдружение му връчва най-високото отличие – ордена „Робер Худен“. Почетен гражданин е на Париж, София и Враца, в околностите на която е роден на 12 февруари 1905 г. – в село Хайредин. Истинското му име е Евстати Христов Карайончев. На 10-годишна възраст остава кръгъл сирак. Налага се да напусне училище и сам да се грижи за насъщния.
Продава лимонада, боза, кифли, чиракува в бръснарница.
Три години по-късно се мести в София, където има повече възможности. „Улицата, гладът, мизерията ме научиха. Тринайсетгодишен дойдох от родната Враца в София. Сирак, спях на три стола и кафе разнасях в съда. Но ме изпъди кафеджията, че съм закъснял с оджака (огнище). И аз застанах пред цирка на „Пиротска“ 5. Излезе един да търси гавроши да продават лимонада и пасти и аз влязох вътре. Тогава цирковете не бяха като сега модерни, а летни. Свърши представлението и аз се скрих под местата да спя. Сутринта един мете – и аз станах да му помагам. Така започнах в цирка“, разказва магът.
Съдбата му се усмихва, когато е на 18. Тогава на гастрол у нас идва френският маг Мистериозния турчин, който демонстрира трика на легендарния Хари Худини „Метаморфоза“. Асистентът му обаче заболява и щастливата звезда на Евстати изгрява – магът го взима за свой помощник, привлечен от неговата любознателност. Когато французинът си заминава, „завещава“ на Сенко атрактивния си номер „Изчезване от сандъка“. С него младият артист тръгва на обиколка из страната. Дава представления в училища, площади, пазари, плевни, та дори и в автобуси. Постепенно трупата около него нараства, към първата илюзия се прибавят още няколко, които Сенко сам измисля. На всяко място магът най-напред отивал при бръснаря, който после разправял: „Сенко беше тук,
остави си главата да я обръсна и излезе да се разходи!“.
Мълвата бързо обикаляла околните улички и на представлението залата се пукала по шевовете.
Илюзионистът е известен и като голям шегобиец. Той обичал пазарите и често ги превръщал в своя сцена. Спирал пред някоя селянка, вземал от кошницата яйце, чупел го и оттам излизала лъскава монета. „Купувам всичките!“, отсичал. „Не се продават“, сопвала се жената и си прибирала багажа. После я виждали зад ъгъла, да чупи нервно всички яйца.
Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя учител да се нарича Мистериозния Сенко, което по случайност се трансформира в Мистер Сенко. Самият той разказва, че при едно гостуване в Пещера поръчва да му направят афиш. Местните печатари обаче не успяват да съберат в него дългата дума „мистериозният“ и затова съкращават последните седем букви. Така той си остава Мистер Сенко. Известността обаче му носи и тъга. Понякога почитателите му решават, че той наистина е магьосник, и пред вратата му се стичат хора с различни проблеми и надеждата той да ги изцели. Това разтърсва чувствителната му душа: „Моето положение беше отчайващо.
Чувствах се като измамник и се срамувах,
че не мога действително да правя чудеса“, казва великият маг, известен и със своите благотворителни каузи.
Веднъж той дори се опитва да избяга от хора, обкръжили къщата, в която е отседнал, за да ги лекува или да им врачува. Налага му се да зареже реквизита си и да се измъква през покрива, поради което си навяхва крака. „Бягах, накуцвайки, през полето и плачех ли, плачех за загубената си илюзия…“, разказва той.
Легендарният фокусник е голям фен на футболните звезди Сеп Майер и Франц Бекенбауер, които успява да шашне през 1975 г., като им свива златните часовници. „След мача между нашите национали и футболния отбор на ГФР поканих всички германци на гости. Винаги съм бил запален по футбола, но играта на немците най-много ми допадаше. Бях се наканил да ги черпя с кафе, но се оказа, че те до един пият и пушат. Налях им по едно питие. Точно тогава
успях да открадна часовниците на Майер и Бекенбауер.
Когато станаха да си ходят, попитах Бекенбауер за часа. Щом разбра, че му няма часовника, направо се втрещи. Тогава всички погледнаха китките си. Майер също така се облещи. Изобщо не беше почувствал, че се докосвам до него. Голям смях падна“, спомня си Мистер Сенко.
Прочутият факир слиза от сцената на 60 години, защото вярва, че един артист трябва да знае кога да се оттегли. След това се отдава на спокоен пенсионерски живот. Всеки ден по едно и също време – от 10 до 12, си пиел кафето в сладкарницата на бившия хотел „София“, където идват и други магове на раздумка. После се прибира, приготвя си лек обяд и ляга да подремне. Никой не смее да го буди преди 5 следобед. Големият фокусник си отива от този свят през 1987 на 82 години, достигнал върховете на магичното изкуство. Благодарение на него България става член на Европейската и на Световната организация на илюзионистите.
Мария ПЕТКОВА