Почина един голям талант в изобразителното изкуство, художникът Иван Димов (1943-2024), съобщиха от издателство „Захарий Стоянов“.
Пластическите видения на Иван Димов сякаш пресъздават сънища наяве. Реещи се, съсредоточени в себе си образи на жени, птици, цветя, кучета, каручки, насекоми, църкви, делви, летящи прозорци и прочее като в магичен калейдоскоп оформят особен свят на метафорични експлозии. Рисунъчните нишки при Иван Димов като че ли изпридат безкрайното кълбо на фантазията, неспирния поток на подсъзнателни инвенции и алюзии.
Иван Димов създава собствена вселена, в която всичко е живо, хармонията между органичното и неорганичното е пълна и цялостна, пасторално-идиличните сънища се превъплъщават в ярка реалност и обратно.
В ранните рисунки на Иван Димов преобладават ефирният щрих, намекът, едва загатнатият подтекст, внушението на непринуденост, безгрижност, веселост, невинност („Раздумка“, „Момиче с шапка“, „Забравени от Бога“, „Горна баня“, „Пладне“, „Българско семейство“, „Почивка на море“, „Малкият човек“, „Живот в полето“).
Художникът има любими типажи, към които се връща постоянно през годините. Изкушава го например голото женско тяло, но колкото и странно да е на пръв поглед, еротиката тук е почти напълно изместена от трагичното самовглъбяване.
Енергията на образите у Иван Димов има най-различни, понякога съвсем странни и невероятни превъплъщения.
Иван Димов изгражда приказни, заредени с баладична светлина сюжети и образи. Отново ще видим любимите образи на българската жена, майка и баба, които се появяват като видения или в селския двор пред скромната къщичка, или на полето, леко попривели рамене, с ръце попукани от труд, с неизменните забрадки, изпод които надничат нежните очи на тъгата, но и на всеобхващащата любов. Българката според Иван Димов е най-възвишеното нещо на света, тя е не само продължител на живота, но и на крехките си плещи носи оцеляването на Отечеството през войни, преврати, метежи и прочее социални сътресения.
Художникът отразява космогонията на пасторалния селски живот – изневиделица изскачат върху платното козички, овце, коне, биволи, кокошчици, щъркели, а така също угари и синори, препускат шарени каручки, всичко се върти в божествен хоровод. И между всичко това се усеща как протича времето.
