Едва го убедих да се срещнем в ресторант. Въпреки че огромната част от живота и кариерата му минават именно в ресторанти, той твърди, че са му втръснали до болка. Съгласи се от немай-къде да обядваме, но предложи аз да избера някое заведение на „Витошка“. Тъкмо се чудех какви са предпочитанията му и той ме улесни, като каза, че всяка храна му е вкусна. Интересно твърдение за човек, който е аскетично слаб. „Внимавам какво ям, но от нищо не се лишавам – казва Панайот Панайотов, докато се разбираме в колко часа да се срещнем в ресторант Constantinoff в центъра на София. – С пиенето се ограничавам вече, но няма да откажа чаша бяло вино.“
С тези важни уточнения започна обядът ми с един от най-известните изпълнители на шлагери в родната естрада. За по-старите поколения той е много популярен, а младите разбраха за звездния му статус покрай участието му в 12-ия сезон на „Като две капки вода“. Затова и появата му в заведението не остана незабелязана.
Сервитьорът беше видимо заинтригуван от екстравагантното присъствие на Панайот Панайотов и с усмивка прие поръчката му. А тя беше салата „Константиновата“ и хрупкави калмари. Аз се спрях на глазиран стек от целина. Разбира се, поръчахме и по чаша совиньон блан. След това певецът лежерно се обърна към мен с думите: „Помъчи се да ми говориш на ти“. Впечатли ме лекотата, с която изпълнителят на „Момчето, което говори с морето“ скъси дистанцията.
Панайот Панайотов е от тези певци в българската естрада, които остават като част от музикалната памет на поколенията. Артист, който десетилетия наред пее за любовта, морето и носталгията по красивите моменти в живота. И го прави с разпознаваемия си топъл, леко дрезгав и лиричен тембър. Но не само гласът му впечатлява. Панайотов е човек с характер, от онези артисти, които не се страхуват да говорят открито дори когато думите им предизвикват буря. Зад сцената стои човек, който обича семейството си, вярва в съдбата, не се плаши от спорове и превръща скандалите в шеговити истории. Именно тази смесица от талант, темперамент и откровеност прави неговия образ толкова колоритен.
Още в началото на обяда ни с Панайот Панайотов стана дума за най-новата му песен „Ти живееш в мен“. Тя е записана миналата година и певецът се гордее с нея. Автор на текста е поетът Недялко Йорданов, а музиката е на Иван Иванов, който малко след като парчето зазвучава в ефир, си отива от този свят. Всъщност заговорихме за „Ти живееш с мен“, защото клипът й е сниман с изкуствен интелект.
„В началото бях много заинтригуван от този изкуствен интелект. Нещо ме окрили, но много бързо ми мина. Някак фалшива ми се видя цялата тази работа. Не съответства на реалния живот“, отбелязва изпълнителят й.
Последното голямо участие на звездата е в концерта „За вас жени 8 целувки“
в Двореца на спорта във Варна. Както се разбира от заглавието, е за 8 март. Панайот Панайотов е единственият певец, който излиза през препълнената с публика зала. Останалите участници в концерта са известни български артисти.
„Имам многобройна публика от по-старото поколение, имам и по-млади почитатели, но преобладаващо са възрастните – уточнява той. – Спират ме по улиците, знаят ми песните.“ Това ми дава повод да го попитам защо днес трудно се раждат шлагери като тези на изпълнителите от неговото поколение. „Не мога да ти кажа, явно няма търсене. Очевидно има нещо, което ние не сме усетили, нещо е минало и променило хората“, казва той. За неговите хитове „Момчето, което говори с морето“, „Бащината къща“, „Магдалена“ и още десетки песни има интерес, ако се съди по поканите за участия, които получава Панайотов.
Певецът изживява истински ренесанс след участието си в „Като две капки вода“. „Минал съм през доста неща в живота, но в този формат се чувствах на мястото си“, коментира включването си в хитовото шоу за имитации той. Признава обаче, че се е притеснявал от женските образи.
„За моя голяма радост, съм създаден мъж, певчески успях да се справя. В „Капките“ завладях доста млади хора от публиката, което беше интересно и неочаквано. Все си мисля, че те са видели в мен един истински певец и много ясно различават този, който умее да пее, от този, който не умее. Това е впечатлило младите хора“, смята Панайот.
На всички вечери, в които върви на живо „Като две капки вода“, присъства и съпругата му Емилия. „По време на паузите отивах при нея, тя седеше в публиката. Веднага ме наобикаляха деца и със страхопочитание, защото все бях дегизиран, искаха да се здрависат с мен, да си поговорим. Беше ми много хубаво, но това е само един епизод от живота, не е постоянно“, споделя изпълнителят на песента „Шопкиня“.
Един от най-запомнящите се моменти е имитацията му на Ал Бано.
Изпълнението му печели аплодисментите на журито и публиката. Така зрителите виждат нова страна на артиста, който може да се шегува със себе си и да се впусне в приключение дори след десетилетия на сцената.
Днес концертите на звездите от неговото поколение са малко, няма ги и участията в ресторантите, много модерни по времето на соца. „Затова ти казах, когато се уговаряхме за срещата, че ми е омръзнало да ходя по ресторанти из цяла България. Хем съм свикнал, хем не мога да понасям миризмата им“, отбелязва с усмивка певецът.
Историята на Панайот Панайотов започва на 28 март 1951 година в Айтос, а песни запява още в детската градина. Един от най-ярките му спомени оттогава е как се прибира вкъщи с майка си, взима ябълка, отхапва от нея и започва да пее. Панайот е учил последователно в две гимназии – в Сливен и в Айтос. Причината е, че баща му Димитър Панайотов, който е артист, се мести непрекъснато и съответно семейството му го следва. „Няма да намериш информация за него, той беше провинциален актьор. Най-известното за него беше, че е основателят на Държавния куклен театър в Сливен“, разказва певецът. Това е оценено от местната общественост и го правят почетен гражданин на града. След години и Панайот Панайотов получава това признание. „Предава се по родствена линия“, отбелязва с усмивка той.
Като гимназист и в Айтос, и в Сливен Панайот сформира китарен състав.
Той пее и свири, и то предимно хитове на английски. Особено любими са му евъргрийните на Том Джоунс. Панайотов и до днес изпълнява уникално негови песни и това се видя в „Като две капки вода“. „Момичетата много ме харесваха“, с нескрита гордост връща годините назад певецът.
Когато завършва гимназията, категоричното решение на семейния съвет е да кандидатства в Консерваторията в София. Панайот смътно си спомня, че на изпитите е пял песен на Георги Минчев. Приемат го веднага. Състудентите разказват, че още тогава той е човек с характер, готов да защитава мнението си и да спори, ако смята, че е прав. Тази черта по-късно ще стане част от публичния му образ.
Още като второкурсник Панайот Панайотов започва да пее по заведенията. „Участвах в музикално-артистичните програми на всички нощни барове в столицата. Пеех в „Астория“, „София“, „Хемус“ и „Ориент“, които бяха четирите най-известни заведения на пъпа на София – спомня си изпълнителят на „Ванга“. – Взимаха ме навсякъде, защото пеех и американски, и сръбски парчета, предимно на Лео Мартин. Беше много интересно, имах си почитатели и почитателки, разбира се.“
От онези години Панайотов има интересна история, която обича да разказва. Случката е от времето на бар „Астория“, който тогава се намира на улица „Леге“. Една нощ, след като свършва програмата на заведението, младият певец си тръгва към дома, но се оказва, че няма пари за такси. Барът е в центъра, а Панайот трябва да стигне до „Младост“ 1, където живее на квартира.
„Вървях по „Цариградско шосе“ и си казвах: Панайотчо, пееш в бар, звезда си, а нямаш пукнат лев. Това ми беше като урок и повече не съм допускал да изпадам в подобни ситуации. Не мога точно да ти кажа какво съм правил след това, но съдбата си знае работата“, споделя певецът.
Сред по-необичайните истории в живота му са срещите с пророчицата Ванга. Панайотов разказва, че е ходил при нея няколко пъти, но най-важното е, че изпява и записва песента „Ванга“.
„Никога не мога да я забравя. Тя затвърди в мен, че Божията сила е най-велика и единствената и ни движи в живота. При едната от срещите ни Ванга ми каза: „Като си тръгваш внимавай с колата, защото лявата ти гума ще ти поднесе“. После се случи точно така. Като си помислиш, всъщност случайни неща няма“, казва той. Пророчицата му говори спокойно и му дава съвети за живота и за кариерата. Певецът споделя, че понякога я сънува.
Срещите му с Ванга носят усещане за съдбовност, но на противоположната страна са изпълненията му пред бившите партийни величия и лично пред Тодор Живков. Най-често това се случва в прословутата „Шатра“ – много популярно заведение в родния град на Тато Правец. На един от тези концерти Панайот изпява новата си песен „Пейте, другари чавдарци“. Както подсказва заглавието, темата е за отряда „Чавдар“, в който Тодор Живков е партизанин преди 9 септември 1944 година. Музиката е на композитора Светозар Русинов. Същата песен прозвучава и на фестивала „Златният Орфей“ през 1976 г.
Панайотов и групата му „Лира“ изпълняват „Чавдарци“ пред височайшата компания. Тато е впечатлен и след края на концерта отива при музикантите. Здрависва се подред с всички, стига да Панайот Панайотов и го пита кой е авторът. Певецът му обяснява, че текстът е на Орлин Орлинов, а музиката на Светозар Русинов. „Той не реагира и подмина“, спомня си Панайотов.
Голямата популярност идва с участието му на „Златният Орфей“. През 1979 г. печели Голямата награда за изпълнител в международния конкурс на фестивала. На следващата година отново взима статуетката „Златният Орфей“, но този път в раздела за българска песен с „Бащината къща“ на композитора Ангел Заберски.
1980 се оказва съдбовна за кариерата му. На конкурса „Бургас и морето“ той изпява „Момчето, което говори с морето“, печели конкурса, а песента става визитната му картичка. Музиката на този шлагер е на Константин Ташев, а текстът на Недялко Йорданов. След време Недялко Йорданов му споделя, че са се спрели на него, защото щял да я изпее като Том Джоунс. За представянето на „Момчето, което говори с морето“ Панайот излиза на сцената на „Бургас и морето“, обут в маратонки и с моряшка фланелка, което за онези години предизвиква сензация.
Кариерата му тръгва светкавично нагоре. Песните му започват да звучат по радиото, по телевизията и по концертите из страната. Започват турнета и в чужбина. Панайотов е имал участия в почти цяла Скандинавия. „С група „Лира“ сме пели по локали, дискотеки и нощни клубове. Много пътувахме. Имахме специален репертоар с евъргрийни и западни хитове. Смятам, че това беше най-голямата школа в живота ми на певец.“
Сред всички истории, които Панайотов разказва, най-топли са тези за семейството му. „Артистът получава аплодисменти на сцената, но истинската опора е вкъщи“, категоричен е той. Винаги е смятал, че разказът за неговия живот не може да е пълен без присъствието на съпругата му. Той дели живота си на две – преди и след Емилия, възпята от него в песента „Хей, шопкиньо, ти, моя съдба“. Преди да я срещне, вече е на върха на славата и е разглезен от женско внимание. Съдбовната среща е през 1983 година. Тогава Емилия си купува първата кола и празнува придобивката с приятели в „Новотел Европа“. Точно тогава там пее и Панайот Панайотов, който пък се познава с една от нейните приятелки. В пауза между изпълненията той се присъединява към компанията, но след края на купона всеки си тръгва по пътя.
Един ден, докато шофира, бъдещата госпожа Панайотова чува клаксон от колата зад нейната. Шофьорът й дава знак да спре и когато слиза от колата, вижда Панайот. Така пламва любовта и един прекрасен ден Емилия получава предложение за брак.
Любопитна подробност е, че съпругата на Панайотов е вдъхновението както за хита му „Шопкиня“, така и за песните „Ема“ и „Емилия“.
„Тя е жената, която ме съблича и облича“, отбелязва с усмивка той. И това е точно така, тъй като Емилия е дизайнер на кожени облекла и отговорното лице за сценичните костюми на Панайот Панайотов.
„Бях разхвърлян и не обръщах особено внимание на облеклото си. Тя обаче е човекът, който казва – това може, това не може. Отначало ми досаждаше много, след това стана за мен желязно правило“, споделя изпълнителят на „Шопкиня“.
Панайот и Емилия са женени вече 42 години и са убедени, че връзката им е съдбовна.
„Тя е единственият ми приятел, съпруга, другар и съветник“, категоричен е той.
Нямаше как по време на обяда ни да не стане дума и за разправията му с Кичка Бодурова, от която се роди знаменитият лаф „мижав интерес“. През лятото на 2022 година Панайот Панайотов написва във Фейсбук профила си, че няма да участва в концерта на Кичка Бодурова заради „мижав интерес“ към проявата. Между двамата изпълнители избухва скандал, който дълго време поддържаше градуса на напрежението в медиите. Две години по-късно Панайот се извини в тв ефира с думите: „Кичке, невъздържан бях, прости ми. Смятам това да ми остане като урок за цял живот“.
За цял живот ще остане и хитът „Мижав интерес“, който се роди след тази музикантска сага и който се изпълнява от Панайот Панайотов, Криско и диджей Деян Соло.
Когато се разделихме с момчето, което говори с морето, се замислих, че животът му всъщност прилича на дълга песен с нежни куплети, силни рефрени и понякога бурни акорди. Това е Панайот Панайотов – понякога романтичен, понякога остър, но винаги искрен.
МЕНЮ
Ресторант Constantinoff, бул. „Витоша“ 31-33
Салата „Константиновата“ – 10,90 евро
Хрупкави калмари – 14 евро
Глазиран стек от целина – 16,90 евро
Совиньон блан – 20 евро
ОБЩО – 61,80 евро
Петя Бахарова