Именитият български художник Стоимен Стоилов, който от години живее и се реализира творчески изключително активно в австрийската столица Виена, подреди изложба в галерия „Средец“ при Министерството на културата. Експозицията представя знакови произведения от различни периоди на автора – живопис, папируси, пастели, графика и рисунки. Първото показване на тази наистина респектираща ретроспектива в нейния пълен и разгърнат вариант видяхме в залите на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна – родния град на Стоимен Стоилов. Град, с който и до днес се свързват някои от най-активните му творчески години. Както и най-голямото нещастие, което може да застигне един художник – изгарянето на ателието му. 33 години след тези събития именно Варна удостоява Стоимен Стоилов с почетния знак на кмета за приноса към родния град и по повод 80-годишнината. След шумното показване в морската столица изложбата привлече и десетки любители на изкуството в София.
Носителят на Хердерова награда показва знакови графични и живописни произведения, сред които и цикълът „Човешките права“, създаден и представен във Виена по време на среща на върха на ЕС по случай 50-ата годишнина от подписването на Декларацията за правата на човека на ООН. Публиката се среща с пастели, графика и рисунки от 80-те години на XX век, както и с негови живописни платна от началото на ХХІ век като „Фреска“ (2003 г.) и „Средиземноморски фрагменти“ I и ІІ, III и IV (2024 г.) За първи път се показват и най-новите творби на художника от цикъла „Ной“, рисувани върху папируси в ателието му във Виена през последните месеци. Изложбата се осъществява с подкрепата на Министерството на културата, посолството на Австрия и Община Варна. Изложба, която безспорно ни предоставя възможност за общение не само с графичното майсторство на автора, но и с неговите колористични търсения. И най-важното с неговата философия. Сам Стоимен Стоилов изповядва: „Интересува ме красотата на природата и нейната сила, искам да покажа, че сме нейни пленници“.
Пътят до това прозрение не е лек. Стоимен Стоилов проплаква в семейството на Стефанка и Иван само девет дни след събитията от 9 септември 1944 г. Още от дете, благодарение на любимите си комикси, развива любопитство към изобразителното изкуство и желание да разказва своите истории. Записват го в електро техникум, но вместо да чертае с туша, той рисува. Виждайки рисунките му, художникът Никола Кожухаров препоръчва да го изпратят да учи в Софийската художествена гимназия. Изкуството за Стоимен Стоилов се превръща в най-верния спътник в живота му. В Художествената академия има шанса да влезе в класа на проф. Евтим Томов и да се учи пряко от Петър Чуклев. И въпреки че графиката е първата и голяма любов на художника, още на студентската скамейка ще установи, че в изкуството място за ограничения няма. Започва да работи илюстрация и плакати. Малко след като се дипломира се завръща в родната Варна, за се включи в групата на местните художници, която е и сред най-активните в страната в онзи момент, а самите автори са сред най-утвърдените.
Изкушенията дебнат отвсякъде, но Стоимен Стоилов остава верен на изкуството си. През 1975 г. в Италия ще попадне в ателието на Илия Пейков, който ще го покани да остане в страната, за да намери сцена за развитие. Той обаче ще откаже, за да се завърне отново във Варна. Именно в музея във Варна ще се срещне с две малки рисунки върху кост, които ще го провокират да осъзнае, че „рисунката е вечна, усещах огромната енергия и култура на земята, по която стъпвах“. Нещо повече, това му помага да изгради собствен стил и естетически граници. А заедно със своите колеги от морската столица ще създадат една от най-важните творчески групи от втората половина на миналия век у нас – „Вулкан“. По думите на Стоилов „Вулкан“ е не просто място за работа на група художници, а творческа лаборатория за обмяна на идеи, смисъл и вяра в изкуството. Тази обмяна се оказва креативен двигател за всички и логично води до редица престижни награди.
За Стоимен Стоилов обаче развитието няма да остане ограничено във варненския опит и през 1991 г. житейският път го отвежда във Виена. Той се установява трайно в австрийската столица, а от 2009 г. е професор във Виенския университет. Но никога няма да престане да работи усърдно и да ни среща със себе си. Защото за него щастието е на върха на молива. Програмата по отбелязването на 80-ия юбилей на Стоимен Стоилов включва и премиера във Виена на новия документален филм на режисьора Георги Тошев „Щастие на върха на молива“, посветен именно на годишнината на твореца.
Пламен В. ПЕТРОВ