„Шишарки“ от Екатерина Георгиева, тазгодишната традиционна лятна премиера в Театър 199, затвърждава актуална тенденция в прочутото арт мазе – пиеси, написани от действащи родни актьори, конкурират творби на световни имена от по-тежката и по-леката кавалерия. „Боклук“ на Елена Телбис и двата авторски спектакъла на Ива Тодорова – „Приятно ми е, Ива“ и „Ива е онлайн“, са сред хитовите заглавия в афиша. Екатерина Георгиева, която от петилетка е сред най-младите попълнения в Сатирата, изпраща своите „Шишарки“ за седмото издание на конкурса за съвременна българска драматургия „Славка Славова“. Тя е сред финалистите, но си чака реда на опашката. В Театър 199 първо пускат победителят в състезанието – „Кулата“ на Борис Кръстев. След като Съни Сънински поставя „Кулата“ с Йоана Буковска, Свежен Младенов и Йордан Ръсин, настъпва моментът и за „Шишарки“.
Екатерина Георгиева не крие, че е била вдъхновена от самия живот, най-ловкия сценарист във вселенската творческа лаборатория. Доверява му се и в предишните си пиеси – Testdrive, избрана за участие в „Панаир на младите“ в Младежкия театър, „Късметлията с ръждивия револвер“ в НДК, „Свободно падане“ от българската селекция на Европейската мрежа за съвременна драматургия Eurodram, реализирана на фестивала ProText 2022. Ментор в писането на Екатерина Георгиева е Георги Тенев, тя работи с екипа му и по създаването на фабулите в неуспелия да се наложи сериал „С река на сърцето“.
„Шишарки“ тръгва от реална история, която Екатерина Георгиева чува случайно – за жена и мъж, които не са се познавали, но попадат в катастрофа, при която жената губи крак. На годишнина от инцидента тя му се обажда по телефона, убедена, че само така може да се помири с драмата си и да продължи напред. Екатерина Георгиева веднага започва да дописва този сюжет. Така „Шишарки“ се превръща в пиесата, която има привкус на чиклит. Със задължителната за жанра доза драматизъм и феминизъм – за женското устояване и оцеляване, но, уви, с предвидим финал.
Сестрите Стела и Рони са около 30-те, мъжете им Алекс и Асен са техни връстници. Каре без наглед особени екзистенциални претенции. Докато не се оказва, че преди две години Асен – съпругът на Рони, е обърнал автомобила, в който са били и четиримата. Жертвата е Стела, която остава без крак. Оттогава никой от тях не смее да се изправи очи в очи с другия – до настоящата им среща сред уханието на горските шишарки. Сега те отчаяно и почти безнадеждно се опитват отново да открият пътя към общуването и прошката, но е мъчително сложно. Следват диалози с горчиви истини, като обръщането назад е с много гняв, а в погледите напред липсва оптимизъм. Героите се питат възможно ли е човек да бъде безпощадно искрен с тези, които обича? Какво се случва с премълчаното и каква е цената му, преди истината да гръмне като светкавица сред боровете. Приятната пасторална сценография в „Шишарки“ е на Красимир Вълканов, музиката – на Петя Диманова.
Режисьор е Лиза Шопова, която умее да опитомява действието под прожекторите и да разкрепостява неговите изпълнители, дори когато между тях е собственият й син Асен Мутафчиев. Тя вече няколко пъти прави представления с Мутафчиев младши, като най-доброто между тях засега е по авторския й текст „Трима мъже и една Маргарита“ в Сатирата. Асен Мутафчиев на премиерата на „Шишарки“ стоеше леко сковано, вероятно опитвайки се по-плътно и изразително да го докара до персонажа си – виновника за катастрофата на пътя, в семейството, в емоциите. Станалата по-известна от телевизията Виттория Николова и Костадинка Аратлъкова са от редовите кадри на театър „Възраждане“ – сръчни и технични актриси, които все още нямат късмета да постигнат сигурен успех. От техния клас в НАТФИЗ – на професор Атанас Атанасов, е и Петър Дочев. Всъщност водещият на „Преди обед“ по Би Ти Ви е звездата в екипа. Неговият Алекс го раздава нещо като плейбой, който се опитва да остане верен на партньорката си – осакатената Стела, но е на предела. Петър Дочев е енергичен, секси и обещаващ да се превърне от онези млади мъже по столичните сцени, които комбинират визия и дарби. Това, разбира се, може да стане, само ако не се превърне в роб на „Преди обед“ и заложник на телевизионната заплата. Тъкмо заради щатната актьорска оскъдица Петър Дочев напусна Младежкия театър – през 2015 година той е назначен в трупата с 450 лева, а през 2019, когато избира свободата, го оценяват на 650 лева.
