В края на Светлата седмица, навръх Томина неделя, Евгени Генчев изнесе прекрасен миниконцерт на Небет тепе в Пловдив. Кулминацията беше „Лято“ на Вивалди. „Тук винаги е топло на душата ти“, мотивира се известният пианист. С него и с продуцента му Кирил Кирилов се срещаме в живописния квартал „Капана“. Двамата са избрали „Паваж“ – заради вегетарианските прелести и специалните фрешове, с които в ресторанта глезят Евгени. Топ музикантът не близва дори риба, за алкохол да не говорим. Предпочита привидно обикновените, но майсторски приготвени и елегантно поднесени блюда. Самият той доказва в „Хелс Китчън“, че ги владее също толкова виртуозно, колкото и черно-белите клавиши. Докато сме в „Паваж“, феновете на шоуто не спират да го поздравяват, обяснявайки, че очакват той да е справедливият и логичен победител. Евгени пък лаконично коментира фурора си в предаването, без да заема пози на световен шеф.
„Просто сега зрънцето на тази моя дарба попадна в подходяща почва и избуя.
Най-важното е храната да е вкусна и естетски изглеждаща. Така съм възпитан в домашната ни кухня, където майка ми винаги е била и остава кралицата на страхотни ястия по рецепти, наследявани от предишни поколения. Няма как да й отнема главната роля, в която тя влага енергията и отговорността си към семейството. С брат ми и баща ми винаги сме очаровани от изненадите на трапезата. Така че не си въобразявам, че мога да я конкурирам, въпреки че сега, след „Хелс Китчън“, завъртя ли се покрай печката с някоя идея, майка ми ме гледа с други очи и дори се съобразява с оценката ми на нейните творения. Наскоро ме запита: „Ами какво да ти измисля, ти вече си толкова добър?!“. Вълнува ме насладата от творчеството, от доказването пред самия мен и разбира се, от тръпката на стремежа към победата. Не крия, че се преоткрих в „Хелс Китчън“, отдадох се на още едно изкуство, чрез което се изразявам като артист. Но не става дума да демонстрирам превъзходство за сметка на някой друг или да нанасям удари в гръб. Просто правя това, което ми е интересно. Мотивиран съм да представя най-доброто от себе си, но без да преча на другите.
Ескалацията на негативни пориви ми е чужда, отбягвам всякакви конфликти.“
Всъщност интересът на Евгени към кулинарията се активира, когато започва да пътува, учейки паралелно в Пловдив и Ротердам. В Нидерландия трябва да се погрижи за себе си и измисля комбинации, в които няма нито червено, нито бяло месо. Когато се прибира вкъщи, разкрива уменията си в традиционни или експериментални ястия. На другия ден баща му винаги го пита дали ще „повтори“, но майка му парира съпруга си с фразата: „Има да свири, пък и трябва да се види с приятелите си“. Евгени обаче с удоволствие се заема със сладкишите и тортите за празници и рождени дни.
Когато настъпва моментът на може би съдбовния избор къде да продължи образованието си, се колебае между Лондон и Ню Йорк. Печели първа награда на конкурс в Ню Йорк и посещава консултации на трима професори от култовото училище „Джулиард“. Всеки от тях го харесва и го уверява, че му пази място в класа си. Но Евгени, който не е мамино синче, но предпочита да е по-близо до Пловдив, първо отива на изпитите в британската столица. Свирене, солфеж, теория, второ, трето прослушване, на което идва самият директор – кандидатите от цял свят са хиляди, тествани от шефа на клавирната катедра в Америка, Русия и Азия. Приемат го с пълна стипендия, че и отгоре, за да не се занимава с битовизми край Темза. Вече като студент в Кралската музикална академия на Лондон, продължава да усъвършенства способностите си в кулинарията, макар че графикът му е доста тежък. През десетте години в Лондон Евгени опознава какви ли не вкусове в нейния мултикултурен пейзаж. Сред приятелите, с които споделят балканските страсти на масата и на сцената, е виолончелистът от Словения Лука Шулич. „Завършвах бакалавърска степен, когато той записа магистратура. Веднага се сближихме, не само защото и двамата сме тъмни балкански субекти. С него винаги сме на една вълна в музиката – свирим заедно без репетиции, уговорки, условности. Въпреки вековните традиции в Академията, нормите и правилата, независимо от мераците да ни ограничават в протокола, ние не се оставяхме да подрязват крилата ни с мантрата „В нищо да не се прекалява“. Не влязохме в ничий коловоз, още тогава
отказвахме да робуваме на снобизма пред олтара на класиката.
Бяхме като диви жребци с неопитомени емоции. Музиката променя и изгражда, докосва сърцето ти, за да излезе под пръстите ти с нещо от теб. Неописуемо. Няма значение от жанра. Това ни събра.“
Лука Шулич запознава Евгени с приятеля си от детството Степан Хаусер, който пък завършва Тринити Колидж в Дъблин. Както се знае, хърватинът от Пула е другият от знаменития дует 2Cellos.
„Един ден с Лука тъкмо подготвяхме Брамс, когато му звънна Елтън Джон. Лука и Степан току-що бяха пуснали техния кавър на Smooth Criminal на Майкъл Джексън и директорът на Академията се беше похвалил с клипа на някаква официална вечеря, на която е присъствал и Елтън Джон, един от най-мощните меценати. Та той ги покани да подгряват концертите му и така изстреля кариерата им в небесата. Те заминаха, а аз завърших магистратурата в Лондон и специализация в Имола – излитах с първия полет от „Хийтроу“ и се прибирах с последния. Ментор ми беше Борис Петрушански, последният жив ученик на Хенрих Нейгаус – великият преподавател на легендарните Святослав Рихтер и Емил Гилелс. Петрушански дойде за майсторски клас в Лондон, чу как свиря Третия концерт на Рахманинов и ме покани.“
Още в началото Евгени се стреми към максимално трудни и артистични композиции – налага ли се, остава на пианото по 15–16 часа. Но не пропуска да попие и да се „нагълта“, както казват французите, с цялата култура на Лондон, да разговаря с всякакъв тип хора, да намира общ език с тях. Не се съмнява, че социалната адекватност е безценен опит. Трупа го и докато свири пред Чарлз – тогава все още принц на Уелс, и пред сина му Уилям. „Трябва да знаеш как да се държиш, да не изглеждаш като някой, който само забавлява аристократите като механична играчка. Канили са ни на събития в „Уитмор Хол“, в „Барбикан“ – принцеси, херцози и всевъзможни персонажи със синя кръв“, разказва Евгени.
В Берлин пък се включва в момчешката група „Симфониакс“. Много са силни, подписват договор с мастодонта „Юнивърсъл Мюзик“ и издават албум. Петимата таланти, сред които и унгарски цигулар, праплеменник на прославения пианист Дьорд Цифра, наелектризират публиката със съвременни и динамични аранжименти на шедьоври. После Евгени се разделя с тях, държейки на своята идентичност. Пак в Германия открива фестивал с филхармонията на Би Би Си и с участието на световното мецосопрано Чечилия Бартоли. Критик го нарича „младия лъв на пианото“. Създава репертоар от модернизирана класика, филмови евъгрийни, поп, рок, електронен бийт. „Трябва да се прави това, което те разкрива, в което наистина вярваш“, споделя той. В Германия много му върви – три вечери поред е сред артистите, които записват един от прочутите коледни концерти на Хелене Фишер. 30 000 меломани аплодират най-голямата легенда в програмата – Том Джоунс. На същата сцена свири и Евгени.
Сред титаните в шоуто, с които е бил в един афиш, са още Лейди Гага и Стинг.
„Музиката е другото измерение, в което отрано започнах да се справям с всякакви перипетии. Закърмен съм с най-доброто от източната и от западната школа. В началото ми беше много трудно да открия равновесието в този микс – минималистичност и сдържаност по британски срещу разкъсващата славянска емоционалност. Контрастът е сложен, не че при западняците няма чувственост, но тя по-скоро бълбука. При тях по-често говори само партитурата, докато при нас всичко минава през душата – търсиш себе си в творбата, като, разбира се, оставаш лоялен към автора. Така че, докато репетираш, не мислиш колко си добър, а искаш да си максимално верен на композитора“, цитира Евгени световния диригент Даниел Баренбойм. И Генчев го доказва, гостувайки на оркестри в Мексико и Америка и свирейки под палката на Марк Елдър и Хосе Медина.
През локдауна Лука и Евгени записват общи видеа – Генчев от Будапеща, където живее в онзи момент, а Шулич от Любляна. Изнасят и първия концерт в Италия след трагедиите там по време на ковида. Свирят край езеро в подножието на Алпите. В пълна хармония са като професионалисти, което високо се оценява от публиката в различни зали на Европа, Близкия изток и Япония. А когато миналия декември Евгени и Степан Хаусер се прегръщат зад кулисите на „Арена 8888“ в София, си общуват така, сякаш са се разделили вчера. „Изповядваме обща религия – музиката“, разказва Евгени. А изненадващо или не, във фамилията му няма други служители на музите. Той е първият, който открива своя път в арта и калява характера си във вечните дирения на дуендето. Не признава общоприетото, не приема канона. Зачита генетиката и астрологията – роден е между Близнаци и Рак, но е сигурен, че в крайна сметка средата е изключително формираща. Шегува се, че макар и видимо да не е ексцентричен, със сигурност не е от „нормалните“ хора. Не крие, че открива музиката, когато като тийнейджър, се затваря в „аз“-а си, макар че дотогава е лидер на тайфата в махалата. Нотите му носят успокоение и мъдрост. Както впрочем и каратето. С батко му тренират киокушин, изискващ страхотна дисциплина.
Приобщават се към икигай – една от най-добре пазените тайни на философията в Япония,
разкодираща страстта като причина да живееш. „Може да се тълкува в различен контекст, но най-важният, поне за мен, означава постоянно търсене и развитие. Да не спираш, за да се установиш, а да продължаваш напред. Да преминеш през трудностите, винаги ги има, но да знаеш как да ги преодолееш. Защото зад всеки мой успех има многобройни откази. И в подобни мигове се чудиш дали всичко това е за теб, въпреки че си сигурен в гласа си, в правото му да бъде чут. Но конкуренцията е огромна. Е, както казват англичаните, празните тенджери са най-шумни, но това не означава, че няма талантливи хора.“
Прелюбопитни са спомените на Евгени и за началото на актьорската му кариера, която все повече набира скорост в България. В Кралската академия като на шега записва втора магистратура – актьорско майсторство. „Докато подготвяхме турне със „Симфониакс“, усетих, че ми трябва още малко, за да се освободя пред публиката. Не знам дали ще ви изненадам, но всеки класически пианист се крие зад рояла.
Не ми достигаше нещо, за да се развилнея истински.
Открих го в актьорството. Получи ми се опияняващо и обсебващо. Екзалтира ме новият език, чрез който пренесох музиката в образи от световната драматургия. Първо бях Станли в „Трамвай Желание“ на Тенеси Уилямс. После режисьорите ме хвърлиха в екстравагантности – драг куин и нюйоркска проститутка. Крайните и далечни от мен персонажи ми стояха екзотично. После за кратко го дадох на пауза заради обиколките със „Симфониакс“, но си казах, че няма да е краят. Не беше суета, нито младежко увлечение. Излизаш пред публиката и ако ставаш, на никого не му пука какви дипломи имаш и откъде са те. Но е суперотговорно, защото е толкова по-лесно за зрителите да си останат вкъщи пред телевизора с пуканки и бира“, споделя артистът.
Продуцентът Кирил Кирилов дори не се опасява, че рискува, когато разпределя Евгени в главната роля на комедията „Белла донна“, чиито следващи представления са на 17 май във Военния театър, на 20 май в Бургас, а през цялото лято из България. Като стопроцентов визионер, за когото е кауза да продуцира стойностни и запомнящи се изяви, той с радост установява, че с Генчев имат идентична идея за спектакъл, обединяващ водещите жанрове – така се ражда „Валсът на розите“. Евгени свири мегахитове на „Куин“, „Металика“, „Нирвана“, а феноменалният Мариус Куркински реди сонети на Шекспир. „Понякога така се отплесвам да го слушам, че почти забравям какво следва да изсвиря. Гениален артист, огромна чест и радост е да бъда до него. Толкова е умен, толкова е забавен“, признава Евгени Генчев. Миналата неделя представлението обра овациите на Зала 1 в НДК, а другите в елитната арт компания бяха Марта Петкова и Никола Хаджитанев, Деси Бакърджиева и Силвестър Силвестъров, Петър Данов и Кристиян Стоичков. „На 8 юли сме във Варна, суперзареждащо е да излезеш пред хилядите зрители в летните театри на България“, добавя Евгени Генчев. И той, и Кирил Кирилов засега не назовават заглавието на следващата постановка, в която ще гледаме и слушаме пианиста актьор, но е сигурно, че ще бъде атрактивна, по прецизно избран текст с рейтингов режисьор.
Пловдив
„Паваж“, ул. „Златарска“ 7
Меню
Картофени кюфтета със специална вегетарианска гарнитура – 13,24 евро
Омлет – 11,71 евро
Баклава – 9,15 евро
Виолетов чийзкейк с домашен сладолед – 9,15 евро
Чаша с домашна лимонада – 5,60 евро
Общо – 49,85 евро
Албена Атанасова