Сава Лолов извая 12 образа в моноспектакъла си „Хенри V“, доказвайки, че умният, сръчен и опитен актьор с лекота ползва най-доброто от различните школи в театъра и в киното. Племенникът на легендарната Татяна Лолова, който гостува в „Сфумато“, спечели публиката на гола осветена сцена само с един стол и една шапка, превъплъщавайки се еднакво живописно и убедително в краля на Англия, в кокетиращата с него френска принцеса Катерина, в коня на монарха, в аристократи и в плебеи, във войници от двете армии преди и след историческата битка при Аженкур през 1415 г.
Със своето майсторство Сава Лолов не позволи на зрителите да скучаят нито за миг, въпреки че половината от тях едва ли разбираха изящния му френски. Оригиналният му стил е базиран на наученото при прочутата Ариан Мнушкин, в чиито „Театър на слънцето“ всичко е зрелище, микс от източни и западни сценични традиции, зрелище, често създавано и с пряката намеса на зрителите.
Лолов обаче е поклонник и на сюрреалистичния „Театър на жестокостта“ на драматурга и теоретик Антонен Арто, в който фантазията, ритуалът, мимиката, музиката и жестовете подчиняват литературния текст. Според Арто, чиито текстове Сава Лолов включва в „Хенри V“, актьорът и публиката заедно се пречистват от отрицателните емоции. Именно това прави Сава Лолов под прожекторите – създава и споделя общата енергия на катарзиса, въвлича зрителите в чистото митологично актьорстване, затова няма и декори около себе си. „Два часа той е сам на сцената. Това, разбира се, е подвиг. Представлението е едновременно удивително, ясно, изтънчено, опустошително. Отвежда ни далече, далече, до бликащите извори на театъра“, пише критикът Жан-Пиер Тибода.
Самият Сава Лолов е рождено свързан с Мелпомена. Неговият баща е актьорът Димо Лолов, по-малкият брат на великата комедиантка Татяна Лолова. Димо Лолов се появява в киното, но се разписва в хрониките на българския „Бродуей“ като участник в екстравагантна версия на Дюренмат в Театър 199. Артистите в своеобразния мюзикъл пеят, докато се валят щастливо във фекалии. Те са гримирани така, че да приличат на персонажи от политическата върхушка на соца. Димо Лолов бързо излита към Париж, където съпругата му, д-р Дарина Кръстинова, е започнала работа в една от най-елитните клиники по пластична хирургия, а след години ще бъде обявена за номер едно сред жените в своята професия.
Сава е на три години, когато родителите му успяват да го вземат в Париж. Тримата живеят в миниатюрна стаичка в едното крило на болницата, а той расте сред децата с изгаряния и малформации, които майка му оперира. Сава се връща за първи път в София, когато е на 16. До този момент вярва, че ще стане художник. Но светогледът му се променя, когато попада в света на Татяна Лолова. В мемоарите си тя неведнъж разказва, че е обожавала Димо, когото отглежда като свое дете – това обожание се пренася и върху Сава. Сава се казва й собствения й син, а двете момчета са кръстени на Сава Огнянов, един от стожерите на българския театър през първите три десетилетия на миналия век. Тогава, през първата му ваканция в София през 1976 година, лелята и племенникът всяка вечер гледат по-скучни или по-вълнуващи постановки, които обсъждат до полунощ – често и със самите участници в тях. Сред тях са Ицхак Финци и Йосиф Сърчаджиев, които неслучайно на „Хенри V“ бяха седнали на първите редове в „Сфумато“. Сава окончателно се влюбва в театъра заради „Животът е сън“ на Иван Добчев с Наум Шопов и Йосиф Сърчаджиев в Армията. Докато си идва в България преди 10 ноември, разбира, че театърът е единственото място, където хората могат да чуят всичко онова, което им е забранено да казват във всекидневието. Лолов-младши завършва Парижката консерватория. Първо е приет в една от най-известните трупи на Европа – на Жан-Луи Баро. От 1997 до 2004 година е член на прочутия „Театър на слънцето“ на Ариан Мнушкин, където се работи от сутрин до вечер и то не само на сцената. Психическото и физическото натоварване е огромно, Сава Лолов има по 200 представления от един и същ спектакъл. Избира свободната практика, когато се раждат децата му, но запазва прекрасни отношения с Ариан Мнушкин и продължава да бъде част от битието на вече 60-годишния „Театър на слънцето“.
От 2018 г. Сава Лолов работи с известния режисьор Силвен Крьозо в култовия театър „Одеон“. Там участва в пет пиеси по Достоевски, той е Великия инквизитор в „Братя Карамазови“. Лолов играе и при знаменития Анатолий Василиев, прави и свое ателие с мотото „От дишането до интерпретацията“.
Сава Лолов е пределно откровен – той е чедо на Париж, но му е изключително важно да се завръща при корените си в България, да подхранва ума и сърцето си с енергията, идваща от родината. Много иска да играе и на български. Преди години Иван Добчев го режисира във „Вишнева градина“ във Франция, а Цветан Тодоров го гледа в постановка по Ромен Гари.
Сава Лолов има 40 роли в киното. Снима „Полунощ в Париж“ с Уди Алън. Двамата си допадат, тъй като Лолов умее да импровизира по-изящно и умело от холивудските си колеги в романтичната комедия, а Уди Алън високо цени тази дарба. Лолов участва и в германско-австрийска комедийна драма „Тони Ердман“ на Марен Аде, където партнира на самата Сандра Хюлер. Филмът е обявен от критиката за най-добрият на 2016 година, има серия от отличия и номинация за „Оскар“.
Сава Лолов е Французинът във филма на Милена Андонова „Маймуни през зимата“ – притчови истории за три млади жени в продължение на 40 години. Той е в дует с Диана Добрева – нейната Лукреция е влюбена в чужденеца, но взима потресаващо решение, за да бъде щастлива с него. Сава Лолов в „Маймуни през зимата“ играе и с тъста си – Иван Несторов от Младежкия театър. Лолов и Мила Несторова, която също е актриса, се женят в Париж, облечени в български носии. На сватбата, режисирана от Ариан Мнушкин, звучи наш автентичен фолклор. У Лолови се говори само на български, въпреки че вече порасналите им деца им Ада и Рафаел са модерни полиглоти.
Албена АТАНАСОВА
