На 88-годишна възраст почина легендата на френското и световно кино Ален Делон. Скръбната вест съобщиха трите му деца в съвместно изявление за „Франс Прес“.
„Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо съобщават с огромна скръб за кончината на баща си. Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си“, се казва в изявлението.
„Семейството му любезно ви моли да уважите личното им пространство в този изключително болезнен момент на траур“, се казва още в изявлението.
Делон получи инсулт през 2019 г., а през последните няколко години се бори с рака. Той е носител на наградите „Сезар“ за филма „Нашата история“ и почетната награда на Международния берлински кинофестивал.
За него може да се каже всичко, но не и че животът му е бил обикновен
Сбогуване с Ален Делон?
Все по-малко ще съжалявам, когато напусна света, който ми подхождаше вчера, но не и днес, казва легендата
В океана от новини, свързани с войната, които заливат света през последните месеци, се промъкна тревожна, но различна вест. Един от най-големите европейски актьори, секссимвол за поколения жени и емблема на френското кино – Ален Делон, планира самоубийство чрез евтаназия. В повод за скандалното предположение се превърна мемоарната книга на сина му Антъни, озаглавена „Между куче и вълк“ – идиом във френския език, който обозначава часовете на здрач между деня и нощта,
В нея наследникът на легендата прави смущаващо откровение, като припомня кратък, но драматичен диалог с баща си. „Един ден татко ми каза: „Тони, ако изпадна в кома или ме включат на апарат, искам да ме изключиш. Обещай ми това“. Дали самият Делон, е разрешил на Антъни да дискутира темата като увертюра към евентуални радикални решения и действия, може само да се гадае. Самият актьор все още не коментира публично думите на сина си. В интервю за „Пари Мач“ през 2021 обаче Делон детайлно сподели философията си за доброволното оттегляне от земния живот.
„През дългата ми и изключително необикновена кариера, никога не съм мислил за самоубийство. Но сега ми се случва често. Отдавна съм „за“ евтаназията – най-логичното и естественото, което всеки би могъл да пожелае. След определен момент човек има право на избор как да пукне по-спокойно – без болници, без инжекции или интубации. Все по-малко ще съжалявам, когато напусна света, който ми подхождаше вчера, но не и днес. Фалшът е навсякъде, уважението изчезна, само парите имат значение. Така че е по-вероятно да си отида, скачайки от прозорец, отколкото заради дисфункция на сърцето.“
През последните години Делон неведнъж изплаква мъката от битието. Когато през 2017 почина Мирей Дарк, с която имат любов в продължение на рекордните за него 15 години, той признава: „Тя беше жената на живота ми. Сега, без нея, вече мога да се отправя към отвъдното. Няма да страдам дълго в отсъствието на Мирей“. Легендарният секссимвол на XX век се зарече да напусне киното и живота и на фестивала в Кан през 2019 г. Тогава той получи почетна „Златна палма“, но след радостните сълзи от признанието, дойдоха скръбните от обидата. Предизвика ги широко тиражирана американска петиция, подписана от 20 000 недоволни зрители. В нея Делон беше наречен „крайнодесен расист, хомофоб и женомразец“.
Само месец по-късно, през юни, дъщеря му Анушка съобщи, че той е в швейцарска болница, където е хоспитализиран заради инсулт.
Когато през септември на 2021 се прощаваше със стария си приятел Жан-Пол Белмондо, Делон простена: „Напълно съм разбит. Нямаше да е лошо, ако си бяхме тръгнали заедно“. Делон е категоричен, че финалната за него церемония ще бъде много дискретна – той е католик и отрича публичните погребения. Все още се чуди къде да бъде последното му жилище – дали при родителите му, или в параклиса в имението Души. Там е и гробището, където лежат останките на 35 от най-любимите му кучетата. „Те са моята по-добра половина. Ако тези, с които съм сега, ме надживеят, ще бъдат много нещастни“, твърди той. Но въобще не се пита дали ще бъде в ада, или в рая. Защото винаги е балансирал между тях – и там, горе, ще бъде същото. Не се страхува от края – винаги усеща край себе си Дева Мария, вярва и в Господ, и в Исус. Те му помагат и след като само за четири месеца преодолява последиците от миниинфаркт и сравнително лек инсулт.
Паралелно с драмите и тежките екзистенциални размисли, Ален Делон продължава да чете сценарии. Защото трябва да избере най-добрата история за своя последен, но изключителен филм, с който да каже „сбогом“. Планира и още нещо – да снима с жена режисьор, за да бъде „различно“.
„Ще се върна. Ще ядосам всички, които не го очакват. Не умирам толкова лесно! Голямата тайна е да не се променяш с времето, да останеш млад в мислите и душата си. Това е моята природа, моята същност. Съвзех се не заради нещо или заради някого. Направих го, защото го поисках, защото така го почувствах. Живея с това, което идва, с това, което виждам, с това, което става в момента, с това, което разбирам.“
Но не разбира истерията покрай пандемията. Нарича я „по-лошо и от марша на нацистите през площад „Етоал“. Още при първия локдаун се затваря и не приема никого – само кинезитерапевта три пъти в седмицата. Но го мъчи не толкова дистанцията, колкото неизвестността пред лицето на врага.
„Много искам да знам откъде и от кого дойде тази пандемия. И да удуша този, който я предизвика – китайците, японците, руснаците. Никой не казва кой е.“
Но със или без ковид, Делон е властелинът на самотата. „Аз съм сам. Цял живот съм бил самотен. Самотата е форма на любов. Най-сложно е да обичаш друг – без да се лъжете. Но трябва да знаеш как се лъже в любовта. Да умееш да лъжеш през цялото време. Често се упреквам за грешките си. И тогава самотата става още по-голяма, още по-трудна.“ Вероятно заради всичко това Делон умее да се мрази и да се обича едновременно.
Днес с удоволствие цитира генерал Дьо Гол: „В суматохата сред хора и събития самотата е моето единствено изкушение, моят единствен приятел. И нищо друго няма смисъл, когато срещнеш Историята.“
Ален Делон има основание да се чувства днес самотен, защото повечето от най-близките му хора, както и петте най-важни жени в живота му са мъртви. „Знам, че те ме чакат. Ще се намерим там, горе“, признава Ален Делон пред „Пари Мач“. Съвсем естествено днес той включва сред тях и майка си. „Спомените с нея са навсякъде. Дори пиша със зелено мастило – тя го използваше за всичко. Мисля за майка ми много повече, отколкото за баща ми. Бях длъжен да бъда този, който тя виждаше у мен. Често говоря с нея.“
Отношенията им в миналото обаче винаги са прекалено сложни. Едит Арнолд е фармацевт, но работи в киносалона на мъжа си Фабиен, чиито корсикански корени – според фамилните легенди – го сродяват с Наполеон Бонапарт. Двамата се развеждат, когато Ален е на 4. За кратко го изпращат в приемно семейство, което живее до затвора във Френ, тъй като главата на фамилията е пазач там. „Когато стигна до портите на Рая, ще имам единствена молба към Господ: поне веднъж да видя мама и татко ръка за ръка. Просто отказаха да бъдат заедно, въпреки че съм плод на голямата им любов. След нейния крах всичко се сгромоляса отгоре ми. Всеки започна да ме прехвърля на другия – като ненужен куфар, който рано или късно ще отиде на боклука. Бях най-нещастното момче на света. Това замалко да провали живота ми“, връща лентата Ален Делон.
След приемното семейство влиза в католически пансион, от който бяга няколко пъти. Едит най-после се намесва – прибира момчето при себе си и новия си мъж, собственик на месарница, Пол Булон. Вторият му баща започва да го учи как да транжира мръвките. Всеки понеделник юношата ходи в Халите, а после се явява на конкурс. Дори печели състезание за декориране на френска шунка. Но на 17 заминава за Чуждестранния легион в Индокитай. Завръща се на 21. Проститутките от площад „Пигал“ му помагат да оцелява. Заработва като хамалин и келнер. В онзи момент дори не знае какво означава да си актьор. Но с неговата външност е въпрос на дни да бъде открит от когото и където трябва. Мястото е Кан. Събитието е прочутият кинофестивал на Лазурния бряг.
Ако не бях станал актьор, щях да съм гангстер
Съжалявам, че на 33 не изиграх Христос и не си партнирах с Марлон Брандо
„Ако не бях срещнал Брижит Обер, която се влюби в мен и ме отведе в Кан, вероятно щях да стана гангстер.“ Това споделя Ален Делон за 14 години по-възрастната от него актриса. Тя е първата от няколкото най-важни жени в кариерата на бъдещия Самурай. Обер оценява по достойнство не само сексапила му. Тя разбира от мъже и няма съмнение, че Ален е свиреп боец. Неслучайно е изгонен от Чуждестранния легион – винаги е готов да пусне в употреба юмруците си. Маршалският жезъл подрънква във войнишката му раница.
Другият кръстник на Ален е Жан Клод Бриали – един от първите кинаджии във Франция, които публично обявяват своята бисексуалност. Докъде стигат отношенията между двете хубави момчета, може само да се гадае. Първият мастит режисьор с оферта към Делон е Дейвид Зелцник – ако Ален научи английски, ще му отвори портите към рая, по-познат като Холивуд.
Ив Алегре пръв снима Ален в „Щом жената се намеси“ през 1957 г. „Винаги бъди себе си. Прави пред камерата само това, което би направил самият ти“, го съветва режисьорът. И за да докаже, че наистина винаги е себе си, Ален прелъстява съпругата на Алегре, която му е кака с 10 години.
„Бях солист, но нямаше да стигна доникъде без моите велики диригенти Рене Клеман, Лукино Висконти, Джоузеф Лоузи, Мелвил. Съжалявам, че на 33 не изиграх Христос. Съжалявам и за още нещо – че никога не си партнирах с Марлон Брандо“, изповядва се Делон пред „Фигаро“.
И не крие, че мъжете също го заглеждат. „Просто им обяснявах, че не съм като тях, че не съм съгласен и на мен тези не ми минават. Това беше всичко. Всеки има право да бъде какъвто е. Не приемам еднополовите бракове. И това не е въпрос на толерантност.“
Роми, Натали и Мирей – жените, на които позволи да го обичат
Шнайдер слага край на живота си заради него, като поглъща фаталната доза лекарства, обилно полята с алкохол
Когато го питат за любовта, отговаря „Роми Шнайдер“. Когато я посреща с досада на летището в Париж, за да снимат заедно във филма „Кристин“, той окачествява австрийката като „надута позьорка без капка чар“, като допълва, че е „глупава и дебела като швейцарска крава“. Докато не се влюбват до полуда един в друг – за ужас на звездата на немскоезичното кино Магда Шнайдер, майката на Роми. Тя прави и невъзможното, за да ги раздели. Кълне се пред Роми, че няколко пъти заварва Ален Делон в леглото както с жени, така и с мъже. Сред заподозрените е самият Лукино Висконти. „Той е мой духовен баща, единственият ми ментор. Винаги мисля за него“, казва Делон за италианеца, който го превръща в световна звезда с „Роко и неговите братя“ и „Гепардът“. Ален и досега продължава да носи един от медальоните, които Лукино му подарява. Висконти е толкова близък с Ален и Роми, че дори прави за тях спектакъла „Жалко, че тя е уличница“.
Натали – келнерката от Мароко
В края на 2020 година Делон поръчва традиционната му авторска поздравителна картичка за 2021 да бъде репродукция от снимка, на която са с Натали – единствената му официална съпруга и майка на Антъни. Някогашната суперсекси изкусителка от романтичния хит „Особен урок“ вече гасне от рак. Антъни и Ален са плътно до нея. И понеже Натали е прекалено силна и независима, пожелава евтаназия. През 2021 Делон говори за това като за факт, а сега, през 2022 г., Антъни коментира, че майка му умира, преди да се пристъпи към процедурата.
„Нямаше какво повече да се направи. Но Натали беше щастлива, че отново бяхме тримата. Казах й, че ще бъда много нещастен, след като тя си отиде. Нямахме нужда да говорим. Беше ни достатъчно да седим един срещу друг. Лице в лице – за да я съзерцавам. За да я гледам, докато си тръгва“, изповядва Делон.
Тяхната история е отделен филм. Срещат се в нощен клуб. Тя е само на 21 – келнерка от Мароко, а той е сгоден за Роми Шнайдер. Но се жени за Натали през август 1964. Сватбеното им пътешествие е в Лос Анджелис, където се ражда Антъни. В брака винаги са трима – Ален продължава да съществува с мисълта за Роми Шнайдер. „Той никога не ми говореше за нея, но виждах тъгата в очите му. Беше готов да ми изневери с Роми. Напуснах го, за да оставим всичко зад гърба ни.“ Развеждат се в началото на 1969 г.
Мирей Дарк иска да бъде неговата Дева Мария
„Дължа всичко на военните – в ротата в Индокитай се научих на дисциплина, страх и уважение към пагона. Дължа всичко и на жените. Но вече не съм сигурен дали съм ги обичал, или съм им позволявал да бъдат влюбени в мен“, откровен е Ален Делон.
Заради Мирей Дарк купува имението в Души, на юг от Париж. Щастливи са там 15 години, въпреки че Ален периодично изневерява на прелестната блондинка с деколтето до дупето от „Високият рус мъж с черната обувка“. „Тя беше моето второ аз. Не си задавахме въпроси, ние просто се допълвахме!“, сантиментален е днес Делон. А Мирей наистина винаги е до него през младостта им.
„Искам да съм му покорна слугиня – като Мария Магдалена на Исус“, казва Мирей Дарк. „Тя възпита у мен всичко най-добро“, споделя Антъни Делон.
Мирей знае, че травмите на Ален са от детството и че никой и никога не може да ги излекува. Напразно го моли: „Спри да драматизираш, моя любов. Радвай се на мига – ти си тук, аз съм тук, Антъни е съкровище. Животът е хубав, целият свят те обича, ти винаги успяваш: красив, чувствителен, интелигентен, смел“.
„Никога не съм смятал, че съм центърът в живота на Мирей. И когато между нас вече не беше същото, изпаднах в ужасни терзания. Всяка минута се разкъсвах между разума и сърцето. Тя винаги знаеше и за най-малките ми флиртове – професията ни е изпълнена със срещи и динамика. Ако Мирей беше правила сцени на ревност, щях да я зарежа. Но останахме заедно, защото тя беше много влюбена и много мъдра. Не съм поддържал връзки, докато снимам. Не допускам личните страсти да дават отражение върху героя“, разказва Делон.
Мирей е не само буферът между вечно каращите се Ален и Антъни. Заедно с Делон държи ръката на Роми Шнайдер, когато бившата любима на Делон губи сина си.
Дарк подкрепя във всичко Ален – и се надява, че той рано или късно ще й направи предложение. Той я обожава, но не желае да се жени – не само защото Мирей не може да му роди деца, тъй като страда от болно сърце. През 1981 Ален започва снимките на „За кожата на едно ченге“. Пред камерите до него е Ан Парийо – на 21, изключително секси и талантлива. „Не можах да остана хладнокръвен. Дълго време разумът се бореше със сърцето ми. Но в крайна сметка то победи“, оправдава се Делон.
През 1983 година Мирей Дарк връща свободата на любимия си. „Реших, че така е най-добре за всички. Мислех, че ще останем заедно, докато смъртта ни раздели. Но не съжалявам за нищо“, коментира тогава тя.
Но Делон буквално изтръгва Мирей от обятията на смъртта след сърдечна интервенция – преселва се в болницата, за да бъде денонощно край леглото й. Не пуска ръката й нито за миг. „Вие направихте чудо“, хвалят го тогава лекарите. Той е до нея и след жестока автомобилна катастрофа, въпреки че вече са разделени. Просто не може да понесе още една трагедия. Никога не е крил, че изпитва ужасяващи угризения заради самоубийствата на Роми Шнайдер и Далида.
„Сбогом, моя кукличке! Казаха ми, че си мъртва. Виновен ли съм за това? Да, заради мен твоето сърце спря да бие“, пише той дни, след като Роми е погълнала фаталната доза лекарства, обилно полята с алкохол.
„Не успях да спася моето момиче – късно разбрах какво се кани да направи“, ридае той на погребението на Далида през 1987 година.
Розали ван Бремен – единствената, която го зарязва
След 15 години съвместен живот бившата Мис Холандия качва децата в колата и никога не се обръща назад
През 1987 на снимките за клипа си „Като на кино“ Ален Делон среща модела от Амстердам Розали ван Бремен. Тя е момиче от сой – дипломиран политолог. Мис Холандия е изключително независима. Двамата успяват три години да опазят любовта си в тайна от папараците. „Разликата във възрастта ме изпълва с енергия, в кръвта ми влизат адреналин и кислород. Розали е моето щастие, моето равновесие, моята сила. Да станеш баща след 50 е супер – вече си се простил с егоцентризма и себелюбието“, категоричен е вечният прелъстител, след като Розали му ражда Анушка и Ален Фабиен.
През 1997 тя става единствената жена в света, която напуска Ален Делон. След 15-годишен съвместен живот качва децата в колата и не се обръща назад. Той е на прага на самоубийството – особено когато става ясно, че Розали ще се омъжи за не много по-младия от него Ален Алфелу. „Той минава като валяк дори през тези, които обича. Използва хората само и единствено за личните си цели“, твърди Розали.
„На 70 знам, че ако не задоволя в леглото млада жена, ще попадна в обществото на мъртвите“, брутален е Делон.
Трупа пари от конни състезания и шедьоври
Прочутият актьор има забележителна колекция от творби на художници от XIX и XX век
След края на активната си филмова кариера Ален Делон печели от ресторантьорство, продуцентство и конни състезания. Дава гигантска сума за авиокомпания, която обаче не получава разрешение за полети във Франция. Затова пък превозва хиляди гастарбайтери между Турция и Германия. Големият му финансов удар са парите, които трупа от всевъзможни аксесоари, носещи името му – часовници, парфюми, очила.
Богатството му включва и грандиозна колекция от произведения на изкуство от XIX и XX век. Сред любимите му художници са Жерико, Миле и Дьолакроа. Обича да съзерцава сбирката от бронзови животни на скулптора от Милано Рембранд Бугати. За две от тях – изящни леопарди, сътворени през 1913 г., „Кристис“ обявява първоначална цена за наддаване от един милион евро. „Умея да гледам произведения на изкуството. Не съм само колбасар“, шегува се Делон.
Блянът на няколко поколения жени не е безразличен и към случващото се в света, политиката. „След смъртта на генерал Дьо Гол всичко във Франция се обърка. Той беше и остава моят идол. Бях приятел с Никола Саркози през кметския му период. Партнирах си на покер с Жорж Помпиду и жена му. Но единственият, който ме удостои с Почетния легион, беше Франсоа Митеран. Жак Ланг ми даде Ордена за изкуство и литература. Заради подкрепата за Льо Пен ме отстраниха от журито на „Мис Франция“, разказва Ален Делон.
Политиката не му е безразлична, а самият той не пести мнението си за световните лидери. Обожава Джо Байдън – заради пътя, който е изминал американският президент. Но никак не харесва Доналд Тръмп – нарича го „глупак и лош актьор“, създал главоболия на света. За Еманюел Макрон е лаконичен: „Не е генерал Дьо Гол. А и ходи без вратовръзка, докато Франция е в безнадеждно състояние“.
Антъни и Ален Фабиен – синовете, с които накрая се помири
Звездата не признава и до днес наследника си Кристиан Аарон Булон от немската певица и модел Нико
Най-големият му син, Антъни, е противоречив персонаж. Той в някаква степен повтаря моменти от детството на баща си, макар и в много по-цивилизован вариант. Когато родителите му се развеждат, е едва на 4. Майка му Натали го дава за отглеждане на кръстника му – Жорж Бом, един от най-известните агенти в киното. Антъни е на 10, когато е заточен в пансион, където всяка сутрин в 7 трябва да тича за здраве. Две години по-късно върви 7 часа, за да стигне до Париж. Натали обаче решава да се пробва пред камерите на Холивуд. И тогава късметът му се усмихва – отива да живее при баща си и Мирей Дарк, която няма свои деца и го отлежда с истинска любов. И Антъни като Ален напуска училище на 17, но не за да облече униформа, а за да стане автомобилен състезател. Не му се получава. Затова пък на 19 влиза за 30 дни зад решетките, след като краде автомобил с пистолет в „жабката“. Следващият му „проект“ е в модата – именно меракът му да произвежда кожени облекла окончателно взривява отношенията с Ален. Защото марката е AD, което никак не се нрави на Ален, който дава на съд фирмата на Антъни. Сред бившите гаджета на Делон-младши са принцеса Стефани от Монако и руският супермодел Анна Шербинина. Увлича се по будизъм, минава шестмесечен курс на психоанализа, за да преодолее тревожни състояния и фобии. Всички привидно си отдъхват, когато най-после става актьор. Но това е само началото на следващите конфликти. Започват неизбежните сравнения – още повече че в онази епоха всяка година излизат по два нови филма на Ален Делон. В моментите на най-острите им разпри Антъни споделя: „Това е баща ми – винаги съм му се струвал недостатъчно умен, недостатъчно талантлив, недостатъчно мъжествен. Преди да се родят Анушка и Ален Фабиен, подхвърляше, че няма на кого да остави наследството си“.
Но въпреки всичко днес Антъни може да се похвали с над 40 роли в киното, телевизията и театъра. Жени се за Софи Клерико – дъщеря на директора на прочутото парижко кабаре „Лидо“. След развода им сам отглежда момичетата им Лу и Лив. Внучките на Ален Делон вече са съответно на 25 и на 20 – и естествено, обожават дядо си.
Сега Антъни живее със Свева Алвити – италианска актриса и модел, позната на публиката като Далида от едноименния филм. „Трябваше да изчакам малко, докато я представя на Самурая. Той не приемаше по времето на ковида“, споделя Антъни.
Роденият в Швейцария Ален Фабиен носи името на баща си, който по документи е Ален Фабиен Морис Марсел Делон. Докато актьорът и Розали ван Бремен са двойка, детството на момчето е безоблачно. Но после настъпват раздялата и кошмарът. Самурая забранява на наследника си, който тогава е едва на 8, да бъде шафер на майка си. Не му разрешава и да плаче с аргумента, че истинските мъже никога не се огъват. Ален Фабиен твърди, че родителят му дори го заключва в клетките на кучетата, за да калява характера му. Тийнейджърът гледа как Розали пуши джойнт и опитва наркотиците. Заради закъсняло разкаяние бившата муза на Ален Делон праща сина им в център за детоксикация в Холандия. Когато узнава, че Ален Фабиен ще прекара следващите 18 месеца във въпросното заведение, Ален Делон се качва на първия самолет за Амстердам. И тъкмо когато напрежението спада, момчето прави чутовен гаф. През 2011 организира парти в апартамента в Женева. Всички са толкова пияни и надрусани, че един от юнаците прострелва момиче в корема. За щастие то оживява – за разлика от доверието на Ален Делон към Ален Фабиен. Младежът се озовава в интернат, а след това в приемно семейство в Нюшател. Минава много време, преди двамата да се сдобрят. Когато става на 20, младежът започва да се изявява в семейния бизнес. Появява се върху корицата на Vogue Homme International, дефилира за Gucci в Милано, снима в еротични комедии. И в крайна сметка признава: „Татко ме научи, че трябва да имам топки – за да бъда себе си, да печеля добре и да не очаквам ничие благоволение. Той е моята икона“.
Ален Делон спи с немската певица и модел Нико – майката на Кристиан Аарон Булон, само веднъж. Докато се случват пробните снимки за филма „Ярко слънце“. Въпреки секса за една нощ между Нико и Делон младият мъж, който се подвизава с името Ари, се кълне, че е незаконният син на актьора. Делон обаче му обяснява в прав текст, че никога няма нито да го почувства, нито да го признае. А приликата е очевидна, смятат във Франция. Проблемът не е в липсата или наличието на еднаквост, а в това, че Едит и вторият й мъж, Пол Булон, осиновяват и отглеждат самозванеца. Въпросният Ари винаги е бил много съмнителен – особено с фрази от сорта на: „Ако не е Делон, ще е Боб Дилън или Джим Морисън. Те също са били любовници на майка ми в края на 1961“. Той е роден през август 1962. На 16 Ари вече е в света на безумието – наркотици, алкохол, депресия, клошарство, опити за самоубийство, кома, психиатрична клиника.
Публикува автобиографията си през 2001 година, когато Ален Делон снима за TF1 сериал, където играе детектив от Марсилия. Ари не желае нищо от актьора, освен да не го приема като нагъл натрапник. През 1999 се ражда Шарл – предполагаем внук на Делон.
Дъщеря му Анушка е изпълнител на завещанието
Тя е последната жена, на която той ще каже „Обичам те“
Анушка е не само единствената дъщеря на Ален Делон – тя е най-голямата му любов. Обичат да са заедно – в живота и на сцената, където преди десетина години излизат в написаната специално за тях пиеса „Един обикновен ден“.
Нуш, както я нарича баща й, е най-умелият дипломат в династията, изпълнена със страсти. Тя, за разлика от двамата си братя, никога не е коментирала с негативизъм родителите си и техните интимни партньори. Уважава мнението на всеки – може би и заради това ще е последната жена, на която Ален Делон ще каже „Обичам те“, преди да си тръгне. Още повече че тя го дарява и с първия внук. Бащата на вече едногодишното момченце е Жулиен Дереймс, с когото Анушка живее от 2010 насам, а през 2021 се омъжва за него. Дъщеря му ще бъде изпълнителят на завещанието на прочутия актьор.
Но в живота на Делон винаги има много тайни, включително и незаконна внучка. Алисън ле Борж е на 36 и е много красива – като баща си Антъни, когото не забравя да съди за издръжка. Притежава изумителните сини очи на татко си и дядо си. Косата й обаче е кестенява – като на майка й, танцьорка от „Крейзи Хорс“, с която Антъни има кратка сексафера. Само на 13 Алисън влиза в киното – в „Синият остров“ на Надин Трентинян с Пиер Ардити и Анук Еме, близки приятели на династията, която госпожицата принципно неглижира. Снима облечена и гола. Посещава актьорски курсове и от време на време разговаря с Ален по телефона.
В последните си години актьорът дели времето и емоциите си с японката Хироми – енигматична фигура, наричана от него „моята компаньонка“. Тя е плътно до актьора през дългото му възстановяване от инсулта и интервенциите. Но въпреки присъствието на дамата от Страната на изгряващото слънце Ален се съмнява в щастието. Убеден е, че „то не съществува. Има само отделни мигове, които ме карат да се чувствам щастлив – най-вече тези с децата ми“.
А може би най-точната характеристика за един от най-големите актьори на всички времена дава героят му от пиесата „Енигматични вариации“ на Ерик Еманюел Шмит. „Може би ме смятате за тираничен, самовлюбен, лош. Може би дори ме смятате за непоносим. Наричайте ме с каквито си искате прилагателни. Но едно е сигурно – никой на тая земя не би могъл да каже за мен, че съм бил обикновен“.
