Никола ДИМИТРОВ
Един забравен, но енигматичен и изключително талантлив художник оживя 110 години след рождението си в изложба. Организиран трудно, благодарение неимоверните усилия на журналиста и писател Бисер Тошев, вернисажът събра изкушените от магията на истинската живопис в обновената общинска галерия в Лом. А в центъра най-после е големият български творец Стефан Първанов-Байката, който така и не успя приживе да се хареса на онези, които десетилетия определяха посоките и процесите в изобразителното изкуство. Един безобразно неглижиран и разпръснат от капризите на едно отминало време талант. Останал скрит за публика и събирачи на изкуството.
Нещо повече, през далечната 2006 година Съюзът на българските художници (СБХ) организира скандална изложба на Байката в галерия-книжарница „София-Прес“, намираща се на централната столична улица „Славянска“. Преоблечена под мотото „90 години от рождението на художника“, изложбата има една единствена цел – да разпродаде част от прекрасните платна на автора, които са негово лично предсмъртно дарение на фонда на СБХ. Случката е прелюбопитна и същевременно с това възмутителна. През последните години от живота му, грижите за Байката изцяло са поети от изтъкнатия ни колекционер и меценат Боян Радев. Двукратният ни олимпийски шампион поема и разходите по настаняването на Стефан Първанов в хоспис. Научавайки, че последните години на този изключителен живописец са белязани от мизерия и недоимък, а между картините му в ателието намират убежище хиляди хлебарки, Боян Радев го настанява в хоспис, носи му храна и му осигурява медицинско обслужване. Скромният творец се отблагодарява на своя приятел и му подарява свои платна за колекцията. „Останалите ми заръча да даря на Съюза на българските художници. Когато Байката си отиде от този свят, натоварих буквално един камион с картини и ги закарах на „Шипка“6, където е СБХ. Описахме ги и ги предадох там“, разказва приживе пред приятели и близки Боян Радев. Именно заради нарушаването на дарителската воля и организирането на комерсиална изложба с дарението на художника скандалът намира място в голям столичен седмичник. Днес изданието, което вече не съществува, може да се намери единствено в Националната библиотека. Сега научаваме, че след дръзкото посегателство върху творчеството на Байката, към днешната дата от над 250 дарени платна, във фондовете на СБХ са останали не повече от 7-8. Останалите са хванали крачета в неизвестни посоки.
Именно с част от тези остатъци в СБХ, с произведения от прекрасно управляваната Софийска градска художествена галерия, както и с картини от частните колекции на Боян Радев и Иво Димитров Лом отбеляза годишнината на своя съгражданин. Изложбата е придружена и от изследването на Бисер Тошев около родословието на художника и откритието, че вероятно произходът му е в основата на много от несгодите, съпътствали трудния му живот.
Стефан Стефанов Първанов Караджов – Байката е роден в гр. Лом на 18 юни 1916 г. Учи в ломското педагогическо училище. В художествената академия е ученик на едни от най-големите майстори на българската живопис – професорите Никола Маринов и Борис Митов. Завършва при проф. Илия Петров, чието име носи Рисувалното училище в столицата. Рисува предимно пейзажи, изпълнени с покой и тишина. Именно заради това е оприличаван от колеги, епизодични изкуствоведски изследвания като художника на тишината.
Изключително фин и деликатен, бохем и чужд на всякаква материалност, Байката – както го наричат уважително колеги и познавачи, провежда живот изцяло отдаден на изкуството. Пейзажите му са запомнящи се със своята неповторима гама и излъчване. Чужд на всякаква суета, кариера и компромиси, Байката живее скромно и достойно, а оставеното от него и до днес буди респект и уважение сред ценители.
Творби на Байката има и в Националната галерия, в Софийска градска художествена галерия, в галериите във Враца, Монтана, Видин и Вършец. За жалост родния му Лом не притежава негова картина. Почти никой и не си спомня за автора, пред когото с огромна почит се отнасят едни от емблематичните ни художници Иван Вукадинов и Тома Трифоновски. „Първата картина, по която се прехласнах осъзнато в живота си, беше от Стефан Първанов-Байката. Видях го как рисува натюрморт с разрязана диня на улицата и близо два часа стоят до него“, разказва Иван Вукадинов, който е треньор в изкуството на Боян Радев и Иво Димитров и им дава съвет да събират картини на Байката. Тома Трифоновски пък описва ломския художник като „чиста като ручей душа, каквато само може да бъде душата на изключително талантлив човек“. В същото време самият Стефан Стефанов Първанов Караджов – Байката никога не прекъсва в себе си връзката с родния Лом и винаги подчертава от къде е, а дунавската тишина завинаги прозира в платната му, независимо откъде са.
Изложбата по повод 110 години от рождението на Стефан Първанов – Байката събира произведения от различни периоди на неговото творчество и е рядка възможност публиката да се докосне до света на един тих и забележителен майстор на живописта и възпитаник на едни от най-големите класици в националната ни живопис, който е оставил ярка следа в българското изобразително изкуство.