Изложбата „Повече от една снимка. История на българската фотография ХХ век“, организирана от Софийска градска художествена галерия, представлява мащабен и дългосрочно планиран проект, който цели не просто да представи избрани творби, а да изгради и утвърди паметта на българската фотография като значимо изкуство, документ и културно свидетелство през едно столетие. Експозицията, която ще продължи до 9 март 2026 г., е кулминацията на институционален ангажимент на СГХГ, който датира от 2004 г., когато галерията обособява специален фонд „Съвременно изкуство и фотография“. След период, в който динамичното развитие на колекцията е възпрепятствано, изложбата маркира решителна стъпка в изпълнението на стратегията на галерията за изграждане на представителна фотографска колекция, изследователска дейност и дигитализация на произведенията, оформили визуалната култура на ХХ век.
Заглавието „Повече от една снимка“ капсулира дълбокия смисъл на проекта: всяка фотография, независимо дали е студиен портрет, хроника на събитие или авторска творба, надхвърля първоначалната си функция, превръщайки се в исторически документ и носител на художествени качества. От момента на своето откриване, фотографията се превръща в неизменен спътник на човечеството, служейки като ценен документ и достоверен разказ за човешкия живот и общите исторически събития. Нейната роля е съществена не само в изкуството, но и в науката, рекламата, фотожурналистиката и комуникацията. Постепенно тя се налага като значимо и демократично изкуство, влизайки трайно във фондовете на институциите и музеите по света. Именно тази многопластова роля и обществена значимост са в основата на настоящия проект.
Експозицията е структурирана хронологично в три основни раздела, проследяващи развитието на българската фотография от 1900 до 2000 г. Първият раздел обхваща ранните години на ХХ век – времето на първите ателиета и студийни портрети, които полагат основите на фотографската практика в България. Следващият етап се фокусира върху периода на социалистическа България, когато фотографията играе ключова роля като документ и свидетелство за обществено-политическите промени и ежедневието. Финалният раздел е посветен на последните десетилетия на века, белязани от свободата на авторския поглед и насищането на света с образи, а художествената фотография се утвърждава с пълна сила. В този път на развитие изложбата ни превежда от хрониките на модерността до зрелия етап на авторската фотография.
300 фотографии на повече от 100 български автори превръщат изложбата в жива визуална история, която изгражда колективната памет на цяло столетие. Основният фокус е поставен върху художествените качества на творбите, но същевременно експозицията има силна познавателна страна. Чрез човешките истории, запечатани във фотографиите, зрителят разбира много за времето и духа на отминалите десетилетия. Снимките, дори и с личен характер, с течение на времето губят своята първоначална интимност и придобиват статут на исторически извор, който отразява общата история и социални промени.
Изложбата не цели енциклопедична изчерпателност, а търси автори и творби със значим принос към формирането на фотографската естетика в България. Акт на отдаване на почит към онези, които със своята камера са създали визуалната памет на столетието. СГХГ е успяла да събере ценни оригинали от изключително разнообразни лични и институционални архиви, сред които Държавна агенция „Архиви“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, регионални музеи в Пловдив, Асеновград и Разлог, както и от частни колекции на семейства и фотографи – Балкански, Георг Волц, Лингоров-Недков, Кемилев, Петра Атанасова, Георги Папакочев, Боян Попов и много други. Това междуинституционално и частно сътрудничество подчертава националното значение на проекта и необходимостта от обединени усилия за съхраняване на културното наследство.
Смисълът на историята на фотографията е именно в това: тя е огледало на времето, което ни дава пряк достъп до визуалните представи, социалните нрави, политическите събития и личните преживявания на миналите поколения. Чрез изучаването на фотографията разбираме как се е променяла визуалната култура, каква е била естетиката, какви технологии са били използвани, но най-вече – как са се развивали човешките отношения и обществото. Историята на фотографията е история на окото, което е видяло и запечатало реалността, превръщайки я в трайна памет. За СГХГ реализацията на изложбата с помощта на външните експерти Иво Хаджимишев, Катерина Гаджева, Георги Лозанов, Явор Попов и Тихомир Стоянов и с участието на изкуствоведите от галерията Ренета Георгиева и Аделина Филева, е ангажимент към бъдещето. Чрез съхраняването, изследването и споделянето на тази колекция, галерията гарантира, че историята на българската фотография ще бъде достъпна за публиката, изследователите, учените и творците, осигурявайки мост между миналото и бъдещите поколения. Този проект е повече от изложба; той е институционален манифест за утвърждаване на фотографията като неотменна част от националната културна идентичност.
Пламен В. Петров