„Ние сме чаши, които постоянно и тихо се пълнят. Номерът е да знаем как да се наклоним и да излеем красивите неща“, казва Рей Бредбъри, един от най-влиятелните автори на миналия век, чиито сюжети се базират на апокалиптични ужаси, марсиански пейзажи и технологични кошмари. На 22 август се навършват 105 години от рождението на писателя, блестящ разказвач на морални притчи, облечени във фантастични дрехи.
Баща му инсталира далекопроводи за електропреносните и телефонните компании в Уокиган, Илинойс, а майка му е имигрантка от Швеция. Преливащо от енергия и ентусиазъм, момчето първо иска да стане магьосник и прави трикове на сцената с изкуствени мустаци, които често падат по време на представления. Никак не е атлетичен, а зрението му е слабо и се налага да носи очила с дебели рамки. Мястото, на което се чувства сам, но защитен, са библиотеките, там получава истинското си образование. Влюбен в Х. Г. Уелс, Жул Верн и Едгар Алън По, малкият Рей се втурва в историите така, както други деца тичат по улицата с хвърчила.
По време на Голямата депресия баща му остава без работа в продължение на две години и през 1934 събира багажа на семейството си, за да се отправи към Лос Анджелис, където бъдещият автор ще остане до края на живота си. Момчето бързо попива холивудския живот, гледа много филми и кара ролери из целия град. Завършва гимназия през 1938 г., но се отказва от колежа, защото семейството не може да плаща таксите. Вместо да учи, продава вестници на улицата, а свободното си време прекарва в библиотеката.
„Не вярвам в колежите, вярвам в библиотеките — те са единственото истинско образование“, ще каже по-късно той. Вдъхновен от книгите, започва да пише кратки разкази, които изпраща на различни списания. За пръв път му плащат за разказ в списанието Super Science Stories през 1941 г. Година по-късно спира с продажбата на вестници и се отдава на писането.
През 1946 г. Бредбъри среща любовта на живота си, Маргерита Маклайър, докато претърсва рафтовете на книжарницата, където тя работи, и се жени за нея година по-късно. Те имат четири дъщери. Любопитно е, че Маги работи, за да може Рей да пише, защото безусловно вярва в неговия талант. Тжй публикува сборника си с разкази „Мрачният карнавал“ през 1947 г., но в продължение на много години отказва да го препечата. Бредбъри често подчертава, че животът му е бил променен, когато се е запознал с работата на Чарлз Форт — изследовател на паранормалното. Това събужда у него стремеж да гледа на реалността през призмата на невъзможното, да поставя под съмнение очевидното и да открива чудото в обикновеното.
„Марсианските хроники“ (1950) е големият пробив. Разказите за хора, които бягат от самоунищожаващата се Земя и колонизират Марс, са свеж въздух за научната фантастика, натоварена от прекалено претенциозни технически истории. Всъщност младежът дължи много за успеха на книгата на писателя и преводач Кристофър Ишърууд, когото среща в книжарница в Санта Моника. Младият автор най-безцеремонно се обръща към известния писател и му дава подписано копие. Ишърууд скоро публикува възторжена рецензия за „Марсианските хроники“, която превръща книгата в бестселър. С тази творба Бредбъри влиза в лигата на големи фантасти като Артър Кларк, Робърт Хайнлайн и Айзък Азимов.
А три години по-късно публикува своя емблематичен роман, „451 градуса по Фаренхайт“ (1953). Името идва от температурата, при която хартията гори, а действието се развива в бъдещето, където книгите са забранени и биват изгаряни от така наречените пожарникари, викани да палят колекции на тайни читатели. Романът, който изстрелва Бредбъри от обикновен научнофантастичен писател до ешелона на великите литературни романисти, е мрачно предупреждение какво може да донесе бъдещето. Творбата е предупреждение срещу цензурата, масовата култура и бездуховното съществуване. Бредбъри не критикува само властта, която ограничава, но и обществото, което доброволно се отказва от мисленето. В едно интервю казва: „Не държавата забранява книгите – хората спират да ги четат“. Неговото послание е ясно: интелектуалната леност е също толкова опасна, колкото и диктатурата.
Рей Бредбъри не остава изолиран в книжовния свят. Той активно работи с Холивуд – сценарист е на филми като „Моби Дик“ (1956) на режисьора Джон Хюстън и е консултант по различни телевизионни и кинопроекти. През 80-те години има собствено телевизионно шоу — The Ray Bradbury Theater, където негови разкази оживяват на малкия екран.
Бредбъри губи съпругата си Маги, с която е бил женен 56 години, през 2003 г. Въпреки тежката загуба продължава работата си с неотслабваща сила и публикува сборници, сред които „Лятна сутрин, лятна нощ“ и „Париж завинаги“ .
Бредбъри отказва да използва компютър и пише на пишеща машина до края на живота си. Въпреки всичките си романи за космически кораби и междузвездни пътешествия никога не карал дори кола. За пръв път се качва в самолет на 62-годишна възраст и лети до Париж, където работи по френския „Дисниленд“. Умира на 91 години на 6 юни 2012 г. в Лос Анджелис. На надгробната му плоча може да се прочете: „Постави глухарче тук“, а надписът е в чест на знаковата повест „Вино от глухарчета“, която излиза през 1957 година.