Ежедневно в десетки арт пространства пристъпва тълпа от вълнуващи се зрители, за да се срещне с магията на театъра. Един друг свят, който е възможен през абсолютното, сведено до тоталност, единение на драматург, режисьор, актьор, композитор, хореограф и множество мними лица, задвижващи сцената, осветяващи мрака, озвучаващи тишината, измитащи праха след опразването на залата, и още, и още. Всички те са онази група от хора (видими и невидими за профана), която съгражда театралната творба. Всред тия магьосници на театралното не упоменах един – художникът, чието дело е сценографията, костюмите и низ други детайли, без които изкуството на театъра не може.
Сценографията е понятие, което днес поради различни причини изследователите въвеждат, за да преодолеят недостатъците на термина „декор“, който трябва да разбираме единствено, както подчертава Дени Бабле, като нещо „полезно, ефикасно, функционално. Преди да бъде образ, декорът е средство. Той е инструмент, а не украса“. Казано по друг начин – декорът е еднозначна илюстрация на драматургичния текст, а сценографията – своеобразна сценична подредба на човешките действия, като по-скоро изяснява, а не илюстрира; изявява мизансцена чрез обмена между пространство и текст. Костюмите са друга важна част от цялостното пластично изграждане на спектакъла. Не по-маловажна е работата на художника върху реквизита, който актьорите използват в хода на представлението. Често присъстващите на сцената скулптури и картини, които в същността си са продукти на изящното изкуство, но в театъра – част от реквизитния състав, са дело отново на художника. Осветлението е друго поле, в което се провиждат уменията на художника в театъра. Технически реализирано от осветителя – този властелин на светлината, осветлението все по-често се превръща в единствения визуален код на сцената, чрез който може да се отграничава както пространство, така и време. Не случайно още в началото на миналия век Адолф Апиа подчертава: „Светлината притежава една почти магическа подвижност. Тя разполага със всички степени на яркост, с всички възможности на багрите и на движението. Тя може да създава светлосенки, подобно на музиката да разпръсква в пространството съзвучието на своите трептения. Благодарение на нея ние разполагаме с цялата експресивна мощ на пространството, поставено в услуга на актьора“.
Всички тези компоненти, изграждането на които са пряка отговорност на художника, се вливат в общото съдържание на действителността, която изкуството на театъра, ръководено от „ръката на режисьора“ (по Гео Милев) изгражда, за да се разкрие за приседналия в салона зрител като единен, но отчужден за него свят. Защото театърът е отчуждение от потопа на ежедневието, отчуждение до границите на неразбираемостта. Когато театърът обаче е насочен към най-важната част от публиката – децата, задачите на художника се усложняват невъобразимо. А когато стане дума за куклен театър, можем да определим работата му като свръхзадача. И подредената експозиция в изложбената зала „Райко Алексиев“ при Съюза на българските художници в София е живото доказателство за това.
През последните години, благодарение на цялата гилдия от занимаващи се с куклен театър, и, разбира се, на сърцатите усилия на художниците и куратори Ханна Шварц и Петър Митев, в изложбения живот на столицата бяха осъществени няколко изложби, представящи изкуството на кукления театър. В тазгодишния си проект те поставят акцент върху яркото десетилетно присъствие на професор Майя Петров в него и ролята й за изграждането на цяла плеяда именити „кукленици“ – рицари, отдали се на неспиращия поход към детското сърце. Изложбата „Професор Майя Петрова и ученици. Сценография“ е реализирана в рамките 13-ото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“, организиран от Столичния куклен театър в партньорство със Столичната община, и е част от Календара на културните събития на София и програмата „София празнува 17 септември“.
Професор Майя Петрова е сред най-ярките представители на професионалния куклен театър в България. Родена е в София през 1950 г. в семейството на именития български художник Александър Петров-Лавандулата. Веднага след дипломирането си през 1975 г. в Академията за сценични изкуства в Прага (DAMU) със специалност „Куклена сценография и технология на кукления театър“ започва преподавателската си кариера във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). През 1982 се създава специалността „Сценография за куклен театър“. Води часове по „Технология на кукления театър“ и „Художествено оформление на кукления спектакъл“. А днес най-голямото свидетелство за качеството на работата й, освен десетките реализирани бляскави представления, са нейните възпитаници. Сред тези, които са представени в изложбата със своята практическа работа в полето на кукления театър, са Андрей Хамбарски, Благовеста Василева, Виктория Андрекова, Златка Вачева, Ива Гикова, Ивайло Николов, Катина Пеева, Кристиан Андреев, Крум Крумов, Любомир Петров, Мари Кодама, Мариета Голомехова, Мила Дикалова, Наталия Гочева, Недко Жечев, Нели Савова, Николай Каров, Петя Караджова, Рада Петрова-Андонова, Рин Ямамура, Сенжу Такеда, Христина Недева-Младенович, Христина Стоилова, Юлия Лачева.
В изложбата като в калейдоскоп се размесват десетилетия на разностранни визуални търсения, които бележат динамичното развитие на изкуството на кукления театър, чиито основи, преди точно столетие са положени от художниците Сирак Скитник, Александър Божинов, Борис Денев, Никола Танев, Андрей Николов и други.
Пламен В. ПЕТРОВ
