Прочутата „Щатсопера“ във Виена за първи път в историята си спуска черни знамена преди 28 години, когато на 1 септември 1996 г. от този свят си отива великата българска оперна певица Люба Велич, покорила световните сцени и засенчила дори Мария Калас. И до днес изпълнението й на Саломе в едноименната опера на Рихард Щраус се приема като еталон за чувствена и лирична интерпретация, по който се равняват големи оперни диви. Пророчески се оказват думите за нея, написани в Краткия оксфордски речник от 1972 г.: „Люба Велич – това е певица с изключителен темперамент и индивидуалност, която няма да бъде забравена лесно“.
Още от малка Люба, родена на 10 юли 1913 г. в поповското село Борисово (днес Славяново), впечатлява с големия диапазон на гласа си, който покрива три октави. Музикалния си талант развива и в Шуменската гимназия, където пее в училищния хор. Омагьосана от таланта на Люба, учителката й по пеене започва да й дава безплатни уроци. Като солистка на хора я забелязва известният музикален педагог и композитор Георги Златев-Черкин и заръчва непременно да му се обади, ако дойде в София.
Баща й обаче не дава и дума да се издума за музикална кариера и настоява тя да се занимава с домакинска и селска работа – да пасе овце, да коси и копае. Той до края не приема успехите на Люба и дори къса списания с нейния образ, убеден, че тя позори семейството. Единствено майка й насърчава таланта й. Една сутрин тя й дава малко пари и я изпраща в столицата със заръката да не се връща никога, защото ще живее в немотия. „Каквото и да правиш, върви през живота с високо вдигната глава и не се срамувай от произхода си“, са думите, които оперната дива помни цял живот.
В София Люба работи като възпитателка в детска градина, а Черкин я взема за своя ученичка и по-късно й намира работа като хористка в операта. Като австрийски възпитаник, той я поощрява да кандидатства във Виенската консерватория. Тъй като Люба не може да си позволи билет, той й го купува, за да не пропусне шанса си. Там я прослушва ректорът – проф. Томас Лирхамер, и възхитен от таланта и певческите й възможности, я приема да се обучава безплатно. Люба е щастлива, въпреки че тъне в мизерия поради липсата на средства и ходи пеша по 8 километра всеки ден от скромната стаичка, в която живее, до консерваторията.
На един от уроците припада от глад. Тогава професорът започва да й дава по 5 шилинга седмично за храна. По онова време с тях можело да се купят половин килограм салам, два хляба, пакет масло и кило плодове. „Гладният стомах развива ума. Кара човека да се труди, да мисли, да търси и намира своя път“, признава певицата пред Марин Бончев, автор на биографичната книга за нея „Славеят с име Любов“. С изключително много труд и постоянство тя успява само за две години да завърши 6-годишния курс. След това приема поканата за работа в операта на Грац, където е примадона от 1937 до 1940 г., като съкращава фамилията си на Велич, за да може по-лесно да се възприема името й от чуждестранната публика. За кратко време оперната дива натрупва сериозен репертоар и започва успешната си кариера в Европа.
По повод 80 години от рождението на Рихард Щраус през 1946 г. „Щатсопера“ кани певицата за участие в главната роля в неговата опера „Саломе“. Бележитият композитор присъства на репетициите и на премиерата. След представлението той се обръща към българката с думите, които са цитирани в цялата австрийска преса: „Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Вие ми открихте това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря“. Танцът на Саломе пък се превръща в коронния й номер. Тя гастролира с него в лондонската опера „Ковънт Гардън“, където е извикана 30 пъти на бис от публиката. В. „Таймс“ пише: „Люба Велич е явление в оперния театър, магьосница, огън от страсти, игра на устни, очи и тяло. „Саломе“ се превръща в загадка, а „Танцът на седемте воала“ в победа на женствеността. Невероятен глас, който не знае умора – нито от игра, нито от танц, нито от пеене… Да имаш в репертоара си „Саломе“ е възможно само при наличието на изключително надарени гласово и артистично певци. Трябва да се каже, че българката е най-експлозивната певица на нашето време, много повече от Калас, защото тя създаде една „Саломе“ като глас и образ, сравним единствено с нея самата, която ни замая от красота и страст…“.
Същия фурор предизвиква и на сцената на „Метрополитън“ в Ню Йорк. Там нейният „Танц на седемте воала“, с който Саломе съблазнява Ирод, продължава 20 минути, през които Люба пее и танцува зашеметяващо. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало трико в телесен цвят, а публиката мисли, че е гола – невероятно смело за времето си решение. Успехът е зашеметяващ, като веднага й е предложен дългогодишен договор с главозамайващи хонорари.
Любовта на публиката я превръща във всепризната богиня на Америка. Президентите на САЩ Хари Труман и Дуайт Айзенхауер дават приеми в нейна чест, а пазарът е залят с парфюми „Люба“ и пудри „Саломе“.
По това време се развихря скандал между нея и друга прима – голямата Мария Калас, която също мечтае за „Метрополитън“. Директорът на операта казва на импресариото да наеме Калас само ако е по-добра от българката. Отговорът е: „Люба Велич е по-добра“. Разгневена, гръцката дива завежда дело, но съдът на Ню Йорк единодушно решава, че Велич наистина е по-талантлива.
Въпреки славата отвъд океана Велич се завръща в любимата си Виена през 1953 г., където продължава с бляскавите си изяви. В средата на 50-те години се появяват първите проблеми с гласа й и Велич все по-рядко се появява на сцената, и то в по-малки роли. Едва 46-годишна тя слага край на кариерата си през 1959 г. Актьорският й талант обаче се проявява на големия екран.
Люба се снима в 26 филма в киното и телевизията. Сред по-популярните са мюзикълите „Гълъбицата“ от 1959 г, в който си партнира с прочутия Луис Армстронг, и „Последен акорд“ от 1960 г. с Марио дел Монако.
През 1976 г., когато Велич е на 63 години, директорът на „Метрополитън“ Рудолф Бинг я кани да се завърне отново на сцената в постановката „Дъщерята на полка“ от Доницети. Ролята й е епизодична и без пеене, а нейни партньори в централните роли са знаменитите Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. Преди да излезе на сцената, Люба трепери от притеснение, убедена, че американската публика я е забравила. Когато се появява на сценана обаче, зрителите стават на крака и 15 минути я аплодират. Павароти и Съдърланд се приближават до нея с думите: „Вие сте най-щастливата певица на века!“.
Последните й артистични изяви са в предаването „Стари френски шансони“ по националната австрийска телевизия. Изпълнението й на рефрена „Аз съм сама, сама на света“ от шансона „Къде сте, приятели“ е толкова трогателно, че разплаква целия снимачен екип. Когато записът свършва, певицата застава пред младите си колеги и казва: „За мен любовта никога не е била в миналото, а в настоящето. Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и вие!“.
Мария ПЕТКОВА
