Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Рипли се завърна – атмосферата е пленяваща, но не и действието

„Рипли“ (Ripley), 2024, 8 епизода, САЩ, сценарист и режисьор Стивън Зейлиън по „Талантливият мистър Рипли“ от Патриша Хайсмит, продуценти: Андрю Скот, Енцо Систи; оператор Робърт Елсуит, художник Дейвид Гропман, костюми: Джовани Казалнуово, Маурицио Миленоти; музика Джеф Русо, в ролите: Андрю Скот, Дакота Фанинг, Джони Флин, Маргерита Буй, Виторио Вивиани, Джон Малкович. Netflix.

Обикновено нямам време за сериали, но „Рипли“ ми се видя изкусителен. Още повече че съвсем наскоро бях гледала гей-драмата с елементи на магически реализъм „Всички сме непознати” (2023) на Андрю Хей с Андрю Скот и Пол Мескал. Пък и винаги е интересно да проследиш тънката граница между нормалност и лудост, характерна за творчеството на Патриша Хайсмит.

1960 г. Черно-бяло изображение. Рим. Стълбище. Тъмнина. Мъж тътрузи тяло. Шест месеца по-рано. Ню Йорк. Том Рипли (Андрю Скот) е клетник на възраст с обсесия по Караваджо. Частен детектив го нарочва за възпитаник на Принстън и му връчва визитка на корабния магнат Грийнлийф (Кенет Лонерган). Той му предлага пари, за да докара в САЩ сина му Дики Грийнлийф, който се мотае в Италия и пилее пари. Рипли невъзмутимо приема. Стига до Артона. Катери и се спуска по стъпала. Вижда Том (Джони Флин) и приятелката му Мардж (Дакота Фанинг), излегнати на плажа и най-безхаберно му се представя за негов колега от Принстън. Плейбоят не си спомня, разбира се. Но постепенно Рипли се настанява не само във вилата, но и в живота на Дики. Междувременно се появява приятелят на двойката Фреди (Елиът Съмнър). Видимо си е жена. Рипли завижда на Дики за всичко. Обсебен е от него. Рипли не е нормален. Психопат е. Убива без скрупули. Дори когато остава сам, пак е взрян в бъдещ пъклен план. Едрият котарак на портиерката в Рим (Маргерита Буй) го наблюдава смръщено. С него е свързан единственият цветен кадър в сериала. И така, убийство след убийство, през Неапол и Венеция, дегизиран и вглъбен, разпитван от ченгета, Рипли поема отново нанякъде…

Стивън Зейлиън не е случаен в киното – адаптирал е за екран „Списъкът на Шиндлер“, „Бандите на Ню Йорк“, „Ирландецът“, „Американски гангстер“… Но, макар и изпълнени с напрежение, 8-те серии на „Рипли“ изглеждат разтеглени. Всъщност медитативният монтаж предразполага към потъване в пленително-злокобната атмосфера. Само началото препраща към „Талантливият мистър Рипли“ (1999) на Антъни Мингела. Стивън Зейлиън е променил сюжета на Патриша Хайсмит. Намесата на Караваджо е ефектна, но бъбрива. Смяната на пола на Фреди е по-скоро бутафорна – дъщерята на Стинг не постига харизмата на Филип Сиймур Хофман в „Талантливият мистър Рипли“.
Андрю Скот е предизвикателно събран и е почти неизменно в кадър, но предпочитам Рипли на младите Ален Делон („Под яркото слънце“, 1960, на Рене Клеман) и Мат Деймън („Талантливият мистър Рипли“). Джони Флин е жалък като Дики – не може да стъпи и на малкото пръстче на Джуд Лоу, но порасналата и едра Дакота Фанинг е убедителна колкото Гуинет Полтроу. Мистично-иронична е появата на Джон Малкович.
С всичките му пробойни сериалът въздейства магнетично. И не толкова заради сюжета и актьорите, колкото заради разкошната черно-бяла визия на Робърт Елсуит, заснел пак в черно-бяло и страхотния филм „Лека нощ и късмет“ (2005) на Джордж Клуни. Ракурси и бликове, стълбища и сгради, картини и влакове, интериори и екстериори, лица и дрехи, вода и въздух създават паноптикум от изящество.

Всъщност „Рипли” е трета адаптация на „Талантливия мистър Рипли“, но Патриша Хайсмит е написала още четири романа за него. И нейният герой присъства като Денис Хопър в „Американският приятел“ (1977) на Вим Вендерс, Джон Малкович в „Играта на Рипли“ (2002) на Лилиана Кавани и Бари Перпер в Ripley Under Ground (2005) на Роджър Спотисууд.

Не съм от зрителите, които приемат сериалите на порции. Лакомо изгледах „Рипли“ в две вечери. Атмосферата ме заплени, но не и действието.

Геновева ДИМИТРОВА

Последни публикации