„Аз съм инженер за сто рубли
И няма да получа повече
Аз съм на двадесет и пет и все още
Не знам какво искам
И ми се струва, че нямам никакво основание
да се гордея със съдбата си
Но ако можех да избирам
Щях да избера отново себе си“
Човекът, който „преведе рокендрола на руски“ – Борис Гребеншчиков, стана на 70 години днес.
„Изведнъж разбрах, че рок музиката може да се пее и на руски. Беше толкова неочаквано и ясно, че паднах“
Борис Гребеншчиков е роден и израснал в Ленинград. Завършва физико-математическа гимназия, а след това – Факултета по приложна математика на университета. Докато завършва, той свири в група „Аквариум“ в продължение на пет години. Работил в Научноизследователския институт по социология, той пише песни, участва в полу-ъндърграунд концерти, издава списание „Рокси“ и слуша Боб Дилън.
„Всеки от нас вижда света според степента на своето съвършенство“
„Аквариум“ са пионери на рок сцената, която се появява в СССР през 70-те години. Групата завладява общественото въображение през 80-те години, като тайна версия на хипи музиката и фолк-рока. Като предвестници на нова Русия те се превръщат в символ на перестройката.
През 1980 г. Гребеншчиков е уволнен от изследователския институт и изключен от комсомола. Причина за това е скандал на фестивала „Тбилиси-80“. Група „Аквариум“ свири там пънк рок, а вокалът се търкаля из сцената, с китара между краката. Фаготистът пък стреля с „картечен огън“ в залата и всичко това е заснето от финландски телевизионни екипи, които по-късно пускат филма „Съветски рок“. Според очевидци, когато организаторите били попитани дали ще бъдат домакини на друг фестивал, те отговорили: „Свердловск също е добър град“.
„Престанах да бъда изследовател и станах човек. Мисля, че тази размяна струваше“ нещо
През 1981 г. „Аквариум“ издават Blue Album, а през 1982 г. БГ продуцира първия албум на група „Кино“. През 1983 г. „Аквариум“ става член на Ленинградския рок клуб. Групата съществува под една или друга форма от половин век.
Свети като нова петдесетка
От него капят лосиони и лак
И когато гадът разпъне Христос
Той ще обясни защо Христос е враг
Вечерно обаждане по дяволите!..
Гребеншчиков се изказва в подкрепа на политическите затворници в Русия. Той осъди анексирането на Крим и началото на войната с Украйна: „Хората, които започнаха тази война, полудяха“. От юни 2023 г. едно от най-големите имена в руската рок музика – може би най-голямото от всички, е „чуждестранен агент“ в родината си, „титла“, която петни Борис Гребеншчиков като антипатриот, дори предател. Обвинението посреща развеселено с вдигане на рамене. „А, винаги съм в списъка!“ – казва той, смеейки се. „През 70-те години бях в списък със забранени хора. През 80-те бях там. Всичко е наред.“
Живеещ преди в родния Санкт Петербург, повече от година и половина той не се е прибирал на родна земя. От 2019 г. живее в Лондон със съпругата си Ирина. Перспективи за прибиране засега няма. „Може да е малко опасно“, признава той.
През септември 2023 година музикантът дава интервю на английски за „Файненшъл Таймс“. Гребеншчиков е описан, като човек с топло и неформално поведение, въпреки статуса си на огромна звезда. „Лицето му е по-скоро с бръчки от смях, отколкото с намръщени бръчки, въпреки че има моменти, когато чертите му губят своята яркост и придобиват по-сериозен вид“, описва го авторът на материала.
Гребеншчиков споделя, че приятелите му в Украйна не разбират, защо са бомбандирани. „Мисля, че това дори не е сериозна несправедливост, това е обида към човечеството. Война без никаква причина”, казва той.
Новият му проект Heal the Sky събира пари за най-голямата детска болница в Украйна. Това е компилация от песни на западни музиканти, включително Джаксън Браун, Мариан Фейтфул и Ричард Томпсън. Гребеншчиков има дует в албума с Стиви Никс и украинския певец Сергей Бабкин. С Дейв Стюарт (бивш член на Eurythmics) имат парче: „Военна песен”, в което Гребеншиков пее на руски: „Ще настъпи денят, и войната ще стане мечта/И в небето светлината ще се върне/Но там е точно мястото, където някога беше моят дом/Това е вече не е там.“
Редовете са вдъхновени от снимки на бомбардирани сгради, включително дома на приятел от детството в Херсон. „Това вече не е къща, това е дупка. Виждал съм унищожаване на цели театри в Украйна – ние играехме в тях“, казва той. „Познавам много добре тези места.“
Преди войната Гребеншчиков често обикаля Украйна, както като солов изпълнител, така и с „Аквариум“. „Реакцията към нашата група в Украйна беше дори по-приветлива и любяща, отколкото понякога в Русия. Беше просто невероятно“, спомня си той. Но той не вижда как ще може някога да се върне на тези сцени. „Половината украинци си мислят: „О, добрият руснак е мъртъв руснак“. Получавам много такива писма“
Други известни руски музиканти също надигнаха гласове срещу войната. Поп певицата Алла Пугачова, сред най-продаваните артисти в Русия някога, която сега живее в Израел, предизвика властите да я включат в регистъра на „чуждестранните агенти“ миналата година, когато тя се обяви против инвазията. Други обаче или са навели глави, или активно си сътрудничат с Кремъл и неговата пропаганда на тема „Z“.
Последният концерт на „Аквариум“ в Русия се състоя в Санкт Петербург в нощта преди инвазията през февруари 2022 г. „Някои хора в моята група изведнъж станаха Z патриоти“, казва Гребеншчиков. „Все едно играеш на Уудсток и казваш: „Да! Убий и изнасили виетнамците!“ Нещо, което не върви добре заедно. Съжалявам за тези хора. Какво друго да кажа? Някои хора мислят, други не мислят.”
Оттогава той пенсионира групата и в момента е на турне като BG+. Лондон е неговата база, но той настоява, че не живее там като емигрант или изгнаник. „Всъщност не. Предпочитам да живея и работя в Лондон, защото ми харесва много повече, отколкото да съм в Санкт Петербург. Работя тук от 1988 г.“, казва той.
Роден в годината на смъртта на Сталин, той прекарва десетилетия без възможност да напусне Русия. „Повече от половината от живота си бях зад стена, а след това изведнъж можех да си тръгна. Така, че това е моят избор.“
През 2015 г., Гребеншчиков е заклеймен като фашистки симпатизант от прокремълски телевизионен канал, заради участие в благотворителен концерт от името на украински деца бежанци. „Не заемам позиция, опитвам се да се държа нормално“, коментира решенията си тогава той. „На моето място е много лесно да пишеш актуални песни“, добавя изпълнителят. Но песните са склонни да избледняват много бързо. Това не ми харесва! Искам песните ми да останат!“
Той е известен със своя метафизичен стил на писане. Идеята за дома се появява многократно в работата му, не само като място за подслон и идентичност, но и като потисничество – някъде, откъдето да избяга. „В момента страната, в която съм роден и страната, която обичам, е в много тъжно, трагично положение. Милиони и милиони хора се страхуват да мислят, страхуват се да говорят. Всички знаем, че мълчанието е като рак. Изяжда те отвътре и те убива. И това е, което се случва. Така че мисля не само за начини да помогна на украинците, но и на руснаците, защото те са в ужасно положение.“
