Конкурсът за директор на Българския културен институт в Рим разбуни духовете на отпадналите кандидати за апетитното място, които се опитват да оспорят неудовлетворителните резултати за тях. Недоволните са изпратили писмо до министъра на културата Кръстю Кръстев, както и до председателя на Комисията по култура и медии в парламента Тома Биков. Писмото на недоволните е подписано от д-р Ивелина Кючукова, Искра Ангелова, Анета Риналди, Кирил Бояджиев, Биляна Генова, Вида Пиронкова и Валентин Гиясбейли.
Гневът им е насочен срещу победителя – музиканта Илия Лозанов, който е работил като секретар на българското посолство в Рим. Той е бил дългогодишен пианист в Опера студио на Академия „Санта Чечилия“ и от години живее в Италия. Лозанов е бил предпочетен пред композитора и поет Вида Пиронкова, журналистката Искра Ангелова, Биляна Генова – директор на дирекция „Култура“ в Столична община, Анета Риналди – арт директор на галерия в Рим, Венета Ненкова – културолог и журналист от радио Ватикана, Кирил Бояджиев, Валентин Гиясбейли – актьор и главен експерт по образованието в столичния район „Овча купел“ и археологът Ивелина Кючукова, която също е специализирала в Рим.
След като стават ясни резултатите от конкурса, недоволните активизират връзките си във всички медии, за да внушат, че конкурсът е опорочен. Аргументите им са свързани с технически изисквания, които според тях не били спазени, като например, че резултатите не са обявени в срок от три дни след конкурса. Участниците също не получили информация за оценяването им навреме и така били лишени от право да обжалват пред съда.
Нито един от недоволните не посочва идеи от своите концепции, които са били пренебрегнати от комисията. Никой не изтъква забележителните си визии за популяризиране на българската култура, които са били пренебрегнати от комисията. Остава усещането за стремеж към разпределение на постове, който доминира и в разправиите в сглобката.
Отпадналите от конкурса атакуват победителя Илия Лазаров, опитвайки се да го представят като човек, който няма нищо общо с културата, което е абсурдно за пианист в Опера студио на Академия „Санта Чечилия“.
Цялата ситуация много напомня на пиесата на Вазов „Службогонци“, в която един от героите казва: „А интересите на държавата, на страната? Но кой мисли за това?“
Редно е недоволните от конкурса да представят своите концепции, да обяснят загубите, които българската култура ще понесе от факта, че не са избрани, да посочат заслугите си за изкуството в страната и извън нея и тогава да роптаят. Може и да са били по-добрите кандидати. Но от гневните писма до институциите без конкретика, това не става ясно.
Хората, които оглавяват българските културни институти в чужбина, играят изключително важна роля за популяризирането на културата ни в Европа. Важно е да имат контакти в съответната страна, реална представа за представянето на изкуството ни. А да не отговарят като изтъкнат служител на културния ни институт в Париж, че могат да представят книга на български автор, само ако е преведена на френски. И най-важното, да не активират гражданската си позиция, само когато личните им интереси са накърнени.
На снимката: Жана Яковлева – досегашен шеф на Културния институт в Рим
