Връзката между фронтмена на Queen Фреди Меркюри и най-добрата му приятелка Мери Остин е една от най-необичайните любови в музикална история. Мери е жената, на която Меркюри посвещава песента Love of My Life, а по-късно завещава голяма част от богатството си, макар официално да се смята, че е гей.
Двамата се срещат в началото на 70-те години в Лондон, когато никой не подозира, че Фреди Меркюри ще стане най-великият шоумен в историята на рока. По онова време той е просто беден студент по изкуства, обсебен от музиката и мечтата един ден да излезе на голямата сцена. Роден преди 80 години, на 5 септември 1946, като Фарук Булсара в Занзибар, той има трудното детство на имигрант и отчаяно се опитва да намери своето място в британското общество. Мери Остин е тиха, скромна и далеч от шумния свят на рока. Работи в бутик и се опитва да води обикновен живот. Запознават се благодарение на общи приятели около зараждащата се група „Куин“. По това време Фреди и барабанистът Роджър Тейлър продават дрехи на пазар в Кенсингтън, за да преживяват. Парите никога не стигат, а бъдещето изглежда несигурно.
В началото между Фреди и Мери няма гръмка романтика. Той е срамежлив, а тя трудно допуска хората близо до себе си. Постепенно обаче между тях пламват чувства, каквито и двамата не са изпитвали до този момент. По-късно Мери ще признае, че й е трябвало време, за да разбере колко дълбоко е влюбена. Първите им години заедно са белязани от лишения. Живеят в малка квартира под наем, стаята е тясна, студена и почти празна. Делят кухня и баня с други наематели, а мебелите са събрани от битаци и от приятели. Понякога двамата броят последните си монети, за да си купят храна.
Докато животът им изглежда почти мизерен, популярността на „Куин“ започва да нараства, а Фреди е обсебен от идеята да превърне групата в нещо невиждано. Репетициите продължават до сутринта, а амбицията му плаши дори най-близките му хора. Мери е до него във всеки момент. Тя слуша първите демозаписи, помага му с дрехите, подкрепя го психически и често се грижи за ежедневните проблеми.
Когато групата подписва първия си сериозен договор, животът им рязко се променя. Двамата се местят в по-добро жилище, а Фреди постепенно започва да харесва вкуса на славата. Концертите стават все по-големи, феновете все повече, а името „Куин“ вече се споменава в музикалните среди на Великобритания. Мери усеща как Фреди се променя, на сцената той е експлозия от увереност, но извън нея започва да се затваря все повече в себе си. Вътрешната му борба става по-видима, той е все по объркан за собствената си идентичност и сексуалност. Въпреки всичко не иска да изгуби Мери и навръх Коледа през 1973 година й прави предложение за брак. Мери е изненадана и трогната и за известно време изглежда, че двамата ще останат заедно и ще се оженят.
Но истината вече е започнала да разрушава връзката им отвътре и само три години по-късно Фреди признава на Мери, че има отношения с мъже. Това е един от най-болезнените моменти и за двамата. Вместо да реагира с гняв, тя проявява разбиране, осъзнавайки, че човекът, когото обича цял живот, се е опитвал да се впише в очакванията на обществото. Казва му директно: „Не мисля, че си бисексуален. Мисля, че си гей“. И на следващия ден се изнася от дома им.
Така приключва любовната им връзка, но не и духовната им близост. Всъщност именно тогава отношенията им се превръщат в нещо много по-дълбоко от романтика. Фреди продължава да разчита на нея повече, отколкото на когото и да било другиго. Тя остава негов довереник, най-близък приятел и човекът, пред когото никога не носи маска. Светът вижда скандалния рок идол, шумните партита, които организира, ексцентричните му костюми и безкрайните му провокации, но Мери познава ранимия, самотен и изплашен мъж. През следващите години певецът има много връзки, но никоя не измества Мери от сърцето му. Той често казва пред приятели, че тя е единственият човек, на когото вярва напълно. Купува й апартамент, грижи се за финансовата й сигурност и я държи постоянно близо до себе си.
През 80-те години животът на големия артист започва постепенно да се сгромолясва. Епидемията от СПИН вече опустошава музикалната сцена, дълго време той отказва да говори публично за болестта си и крие диагнозата дори от близките си. Но Мери е сред първите, които научават истината и отново остава до него. В последните месеци от живота си Фреди почти не напуска имението си в Лондон. На 23 ноември 1991 година официално признава, че е болен от СПИН, и само ден по-късно умира. До леглото му е Мери.
След смъртта на Фреди тя получава огромна част от състоянието му – около половината от богатството му и имението му. Такава е волята на шоумена: „Ако нещата бяха различни, ти щеше да си моя жена, а това щеше да е твое така или иначе“. Но той й завещава и праха си, като я моли мястото на погребението да остане тайна. Десетилетия по-късно никой не знае къде точно се намират останките на легендарния музикант. Смята се, че Мери тайно е разпръснала праха му на място, което само двамата са смятали за специално. Дългогодишната любов между двамата е разказана в наградения с „Оскар“ филм „Бохемска рапсодия“.