Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Самотата през обектива на Джесика Ланг


Джесика Ланг, която българската публика познава като отлична актриса от кинохитовете „Ах, този джаз“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Тутси“, „Музикална кутия“, „Нос Страх“, „Прекършени цветя“ най-после гастролира в България и като корифей на обектива. Ретроспективната й изложба в Националната галерия включва 120 черно-бели снимки, а събитието в Двореца е от поредицата „Майстори на фотографията“ на фондация „Мусиз“. Заедно със звездата от Холивуд и сцените на „Бродуей“ в София е и Хауърд Грийнбърг, един от водещите фото галеристи в Европа, САЩ и Азия, куратор и утвърден търговец на изкуство.

Притежателката на два Оскара от десетилетия е обладана от страстта към фотокамерата. През 60-те печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, където става двойка с испанския фотограф Пако Гранде. Женят се през 1970 г. и вместо да продължи в колежа, бъдещата звезда обикаля САЩ и Мексико с микробуса на мъжа си. Установяват се в Париж, където се разделят. Но докато е във френската столица, Джесика не само учи пантомима и танцува в „Опера комик“, но и се сприятелява със славните фотографи Робърт Франк и Дани Лайън. През 90-те се връща към младежката си любов с Leica в ръка. Освен че документира живота на децата си – най-голямата й дъщеря е от легендарния руски балетист Михаил Баришников, Джесика Ланг превръща пътешествията по света във фото сага – от Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия. Темите са необозрими – от всекидневието на Америка до екзотиката на Африка. „Позицията на Джесика като фотограф определено е тази на анонимен наблюдател“, пише за нея Мери Елън Марк в списание Aperture. Според Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего, „талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до онази част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака“.

В свои интервюта актрисата признава, че понякога е обладавана от депресивни настроения. Неслучайно в много от снимките й се оглежда екзистенциалната самота, която съпътства всеки интелектуалец. Тъкмо те най-зрелищно разкриват трусовете в душата на ангела от „Ах, този джаз“. Джесика Ланг има още таланти – сред впечатляващите й книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“, „В Мексико“ и детската „Става дума за едно малко птиче“. На драматурга актьор Сам Шепърд, с когото живее 26 години и който ѝ подарява първия фотоапарат, посвещава „Магистрала 61“.

Последни публикации