Джесика Ланг, която българската публика познава като отлична актриса от кинохитовете „Ах, този джаз“, „Пощальонът винаги звъни два пъти“, „Франсис“, „Тутси“, „Музикална кутия“, „Нос Страх“, „Прекършени цветя“ най-после гастролира в България и като корифей на обектива. Ретроспективната й изложба в Националната галерия включва 120 черно-бели снимки, а събитието в Двореца е от поредицата „Майстори на фотографията“ на фондация „Мусиз“. Заедно със звездата от Холивуд и сцените на „Бродуей“ в София е и Хауърд Грийнбърг, един от водещите фото галеристи в Европа, САЩ и Азия, куратор и утвърден търговец на изкуство.
Притежателката на два Оскара от десетилетия е обладана от страстта към фотокамерата. През 60-те печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, където става двойка с испанския фотограф Пако Гранде. Женят се през 1970 г. и вместо да продължи в колежа, бъдещата звезда обикаля САЩ и Мексико с микробуса на мъжа си. Установяват се в Париж, където се разделят. Но докато е във френската столица, Джесика не само учи пантомима и танцува в „Опера комик“, но и се сприятелява със славните фотографи Робърт Франк и Дани Лайън. През 90-те се връща към младежката си любов с Leica в ръка. Освен че документира живота на децата си – най-голямата й дъщеря е от легендарния руски балетист Михаил Баришников, Джесика Ланг превръща пътешествията по света във фото сага – от Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия. Темите са необозрими – от всекидневието на Америка до екзотиката на Африка. „Позицията на Джесика като фотограф определено е тази на анонимен наблюдател“, пише за нея Мери Елън Марк в списание Aperture. Според Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего, „талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до онази част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака“.
В свои интервюта актрисата признава, че понякога е обладавана от депресивни настроения. Неслучайно в много от снимките й се оглежда екзистенциалната самота, която съпътства всеки интелектуалец. Тъкмо те най-зрелищно разкриват трусовете в душата на ангела от „Ах, този джаз“. Джесика Ланг има още таланти – сред впечатляващите й книги са дебютната ѝ монография „50 фотографии“, „В Мексико“ и детската „Става дума за едно малко птиче“. На драматурга актьор Сам Шепърд, с когото живее 26 години и който ѝ подарява първия фотоапарат, посвещава „Магистрала 61“.
Албена АТАНАСОВА
