С премиерата на „Без кръв“ – поредното предизвикателно зрелище на Александър Секулов и Диана Добрева, на 10 септември в Пловдив започва международният фестивал „Сцена на кръстопът“. Авторската адаптация по творбата на Алесандро Барико е копродукция на трупата под тепетата и колегите им от Народния театър във Велес.
Литературният шедьовър на Алесандро Барико започва с вендета и завършва с възмездие. Гражданска война поглъща в лабиринта си трима мъже, баща, две деца и Минотавър, жадуващ кръв. В годините на тлеещ мир красива жена застава пред продавач на лотарийни билети, за да поемат своя път между смъртта и разплатата. „Има ли край отмъщението или е омагьосан кръг, в който сме обречени да се въртим?“ е големият въпрос на романа. В спектакъла на Диана Добрева епосът и поезията, словото и музиката, жестът и танцът са като буре с барут и запалена кибритена клечка. „Усилването на омразата между хора и народи бележи духа на епохата, в която живеем. Човек е все по-сам върху „сърцето на земята“, казва драматургът Александър Секулов – за него и за целия екип спасението е в пътя на помирението, в отказа от проливането на кръвта, в любовта, която затваря раните, без да повтаря болката.
Драмата в Пловдив участва в „Сцена на кръстопът“ с още една нова постановка – „Елизабет или кралицата девственица“ от Кристиан Симеон с режисьор Маргарита Мачева. Елизабет I остава в историята като първата велика кралица на Англия, чието управление и до днес се смята за златен век. Тя води страната до невиждан възход, но никога не намира любовта, никога не се омъжва и никога не споделя престола си.
В няколко от представленията играят ученици на Стефан Данаилов от различните му класове в Академията, които с еднакво вдъхновение пренасят духа на своя Мастер през сцените на фестивала, създаден преди близо три десетилетия от него. Иван Юруков е чудесен в „Неделя вечер“ на Малък градски театър „Зад канала“, Антоанета Добрева-Нети прави впечатляваща роля в моноспектакъла „Глас“ на Армията, Владислав Карамфилов – Влади Въргала е колоритен в „Когато светът беше шарен“ по Николай Хайтов в Търговище, Радина Боршош е неочаквано мъдра в „Оскар и Розовата дама“ на Театърът 199.
Сред заглавията от Европа са „Диптихът Арто“ от Йоли Андреади и Арис Аспрулис – за живота и творчеството на забележителния артист и мислител на ХХ век Антонен Арто, като в неговия образ влизат Джийн Джилет и Герасимос Генатас, а на живо ще звучат изпълненията на Джордж Паламиотис. Както се знае, Арто е от гръцки произход. Ключова фигура на театъра от ХХ век и на европейския авангард, известен със своите сурови, сюрреалистични и трансгресивни теми. „Диптихът за Арто получи няколко значими награди и се радва на възторжени отзиви и в Атина, и в Ню Йорк, обявен е от критиката за от най-добрите на годината“, коментира Росица Обрешкова, програмен директор на „Сцена на кръстопът“.
„Странна случка с куче през нощта“ на Русе по световния бестселър на Марк Хадън е от най-любопитните заглавия – режисьор е Боян Иванов. Младият Калоян Желев и корифеят Стоян Радев са основните персонажи в приказката, разказана с гласа на петнайсетгодишно момче със синдром на Аспергер. Подреденият аутистичен свят на Кристофър Бун се нарушава от убийството на съседското куче и той се впуска в напрегнато криминално разследване заедно със своя въображаем партньор Шерлок Холмс, за да разкрие много повече.
Бившият министър на културата Боил Банов режисира „Кралицата на красотата“ от Мартин Макдона в Бургас. „В театъра казваме, че пиесата е повод за театър. Но понякога пиесата е всичко. Тя е мечта, сън, истина, лъжа, трепет, блян. Тя е театърът. Когато разказът е толкова силен, че ти се иска просто да го разкажеш. Когато историята е толкова завладяваща, че се чувстваш като дете, качило се на приказна въртележка, полетяло с усмивка и без страх сред трепета на мечтите си“, споделя Боил Банов.
Два отлични моноспектакъла, за които „Филтър“ вече писа – „Луцифер“ на Боян Арсов и „Прима фацие“ на Елена Телбис, със сигурност ще се харесат на познавачите в Пловдив. Силни са „Метаморфози по Овидий“ на Благоевград – компилация от антични митове по превода на Снежина Танковска с режисьор Стайко Мурджев. Калин Врачански е лидер на многолюдва талантлива група актьори.
Сред гостите са артистите от Националния театър на Будапеща с „Вицекралят Банк“ от Йожеф Катона на прочутия режисьор Атила Виднянски. Историческата драма с размаха на шекспирово платно за смутните времена на средновековието, поставя символичното начало на Унгарската революция.
В съпътстващата програма Станка Калчева и Богдана Котарева ще четат „Финист – ясният сокол“. Проектът е в защита на авторката Светлана Петрийчук и режисьорката Женя Беркович, които са арестувани през май на 2023 г. по обвинение за „оправдаване на тероризма“. На 8 юли 2024 двете са осъдени в Русия на 6 години затвор. В тяхна подкрепа пиесата е преведена и четена на много езици в различни точки на света.
Голямото закриване на 21 септември е с „И все пак, животът е прекрасен“ – безусловният хит на Александър Морфов по Николай Ердман, който през 30-те години на миналия век казва „Никой съд не може да ти присъди живот. Смърт може, а живот не.“ „Морфов отново ще ни отвлече в неговия театър, където душите празнуват, плачат, заливат се от смях, политат. Където смъртта и любовта са в неспирен карнавален танц и животът, макар и непосилно труден, все пак е прекрасен“, категорична е Росица Обрешкова. След продължително отсъствие Морфов се завърна на „Сцена на кръстопът“ с „Антигона“, а сега ще напълни душите на пловдивските си фенове с преживяванията на героите, натъпкани в съветска комуналка. Начело на колоритното общество е безработният Семьон Семьонович Подсекалников – Камен Донев, който подхранва манията си величие и идеята за самоубийство, което би трябвало да го обезсмърти. Защото в СССР „само мъртвият може да каже истината“.
Елин Рахнев: Театърът огледало
Той е молитвата ни за свобода, казва поетът и артистичен директор на форума
Известният поет и драматург Елин Рахнев, който е артистичен директор на „Сцена на кръстопът“, за всяко издание на форума създава прекрасни текстове в неподражаемия си стил. Предлагаме ви есето му за 2024 година, подчинено на актуалното мото „Театърът огледалото“.
„Театърът е огледалото, в което винаги ще търсим себе си. Малко от другите. Или нещо от вечността, което винаги ни е липсвало. Или най-неотложната, болезнена версия на самите нас. Той винаги ще бъде превъзходна фотография на поривите ни, мечтите, разтопените ветрове в походката ни, докато сънуваме живота си. Театърът е памет в паметта ни разглобена на малки алюзии и илюзии, сеизмична зона около надеждата, че утре ще сме по-добри, по-мъдри, по-аристократични пред живота и смъртта. Пред най-обикновените неща на този свят. Театърът е копнежът, че сме родени да обичаме, молитва да изживеем себе си по- свободни, по-единствени, по-прелетни. Той е всичко онова, което търсим в себе си. Всичко онова, което не намираме. Но вярваме, че го е имало. Той е многострадалната ни пледоария пред времето, че утре ще бъдем по-възможни, по-епични. Той е огледална конструкция на всички бъдещи и минали усмивки. Скоротечна версия, че ни е имало тук. Че сме се дишали поляните, океаните, тепетата. Театърът е огледалото, пред което се разпадаме на малки анатомии, физиологии, антологии, белези. Отдалечаваме се, пътуваме, мълчим, пеем – тенори на скръбта и мечтата. И пак се разпадаме на малки стъкълца. Той е естествената илюзия, чрез която можем да преброим тъгите, обидите, болката, отрицанията и порицанията. Да се преоткрием наново. Да намерим нещо забравено, заровено в самите нас. Нещо, с което ще прелетим през злобата, лъжата, предателствата, егото си. Той е огледалото, през което вярваме, че можем да се събудим птици-сестри на вятъра, птици кацнали на чигата на личното ни разпятие.
Вече 28 години „Сцена на кръстопът“ е огледалото, в което се губим, в което се преоткриваме и вечно търсим своята величествена главна роля, която може би ни предстои. Да живее Фестивалът…“
