Спектаклите на Бина Харалампиева по драматизациите, които Юрий Дачев прави по култови заглавия от българската и международната литература, са различният стил на родния „Бродуей“. „Случаят Джем“ в Малък градски театър „Зад канала“ е поредният и може би най-добър проект, в който творческият тандем доказва, че класиката може да бъде модерна без псевдоавангардизми и ерзац експерименталности. Юрий Дачев е написал болезнено съвременна пиеса по романа, с който видната османистка Вера Мутафчиева възбужда духовете през 60-те, но той не изневерява на вечната актуалност в оригинала – на фокус е трагичната самота на интелектуалеца в неговите илюзии, че може да победи властта в нейната несправедливост. Както се знае, действието се развива през XV век, когато западна Европа може да освободи току-що заробените Балкани, да изтика османците обратно в Азия и да промени бъдещето на континента, но това не се случва поради изначалната греховност на политиката. В своята алчност Западът блокира развитието на европейския Изток, който поема удара и силата на варварските нашествия и потъва в многовековна тъмнина. Скритите и явни конфликти между католицизма, исляма и православието продължават и до днес.
Тогава, през XV век, Джем – вторият син на Мехмед Завоевателя, влязъл с коня си във великата християнска катедрала „Света София“ в Константинопол, се опитва да прокламира постулатите на хуманизма. Но неговият идеализъм е обречен в империята на баща му. Джем се превръща в изгнаник, политически емигрант и заложник на задкулисните договорки между владетелите на Европа, ненавиждащи Балканите, и брат му, първородния Баязид, който става султан по право. Светът няма как да бъде друг, след като го манипулират и командват войници, а не поети, е една от основните тези на Вера Мутафчиева. Тя ситуира героите пред съда на историята, за да ни убеди, че управлението на романтиците е прекрасна утопия. Джем, който се осланя на уж пробудилия се за Ренесанса Запад, като същински академичен наивник се оказва в капана на коварството и интригантството. Няма съмнение, че наративът и посланията, както при Вера Мутафчиева, така и при Юрий Дачев звучат за тук и сега – за Европа, която се опитва да се консолидира сред икономически и религиозни битки за преразпределяне на територии и народи, корупция и конформизъм.
Калин Врачански е Джем, либералът, който се опиянява от изкуството. В монархическия му двор е пълно с певци и лирици, като любимият му между тях е Саади, в чиято роля е Богдан Бухалов. Двамата актьори ловко се справят с чувствеността между персонажите им, без да залитат в хомо еротични жестове. На Калин Врачански му отива патетиката на изтънчения бунтар Джем, който обаче отказва да стане знаме на бъдещ кръстоносен поход срещу брат си, родината и вярата, въпреки че е син на принцеса от християнска Сърбия. Христо Пъдев като Баязид най-после се измъква от образа на леко улавия комизъм и става ясно, че е сериозен актьор, което напоследък доказа и в „Тартюф лицемерът“ на Лилия Абаджиева. Традиционно силни са Малин Кръстев като магистъра на рицарския орден на остров Родос и Леонид Йовчев като везира Хюсейн паша. Чудесен като лицемерния и суетен папа е Свежен Младенов, който вече е в трупата на Бина Харалампиева. Василена Атанасова е 90-годишната Селджук хатун – сестрата на покойния султан, която съветва двамата си племенници, но обича само Джем.
Постановката е решена като напрегнат политически трилър, динамиката и диалозите са кинематографични. Сценографията на Свила Величкова е лаконична – единствени металик завеси прекрояват пространството и страстите. Музиката на Асен Аврамов този път звучи като в саундтрак на холивудски екшън.
Дебютът на османистката в литературата взривява клишетата
Картончето на агент от Държавна сигурност налива вода в мелницата на опонентите й
Вера Мутафчиева, експерт в османистиката, дебютира като романист със „Случаят Джем“ през 1967 година. Скандалът е огромен, защото тя се противопоставя на утвърдената теза за турците като заличители на европейския контекст в България. Писателката се дистанцира от щампите в националната идеология, но е охулвана и след 10 ноември – мастити университетски преподаватели я отричат като „потискащо ограничена“. Вера Мутафчиева още през 70-те сякаш предчувства бъдещата ни сервилност пред Брюксел и открай време се бунтува срещу надменността на Запада към нас и заслугите ни за развитието на културата в Европа. Отношението към нея естествено е свързано и с датата 10 юни 2008 година, когато името й излиза в документ на Комисията по досиетата, оповестяващ лицата с установена принадлежност към службите. Според изнесените данни тя е вербувана и регистрирана през 1969-а като агент на първи отдел на VI управление на Комитета за държавна сигурност с псевдоним „Атанас“. Личното и работното й досие към 24 януари 1990 г. е четири тома.
Каквото и да се говори против Вера Мутафчиева, нейните 30 исторически романа са
огромно богатство за литературата ни. Международни критици са категорични – „Случаят Джем“ е от книгите на Балканите, които принадлежат на света, като при това е сътворена преди шедьоврите на Исмаил Кадаре и Орхан Памук.
Писателката – два пъти разведена самотна майка на близначки, едната от които се самоубива едва на 30, умира на 9 юни 2009 г. в София на 80. До последно нарича себе си „ведър темерут“ и не се отказва от ракийката и цигарата.